Beatrice Viola Lexington

23 Y-O / ex-hufflepuff / Bea
FC: Sofia Carson

Вивиан Лексингтън никога не бе добра в дивигнацията, но знаеше, че магьосниците имат особена връзка с картите си. За това, когато девет годишната й дъщеря притисна ръчички и носле към витрината на магазина, взирайки се в луксозно тесте таро, не побърза да я отведе. Мисълта да я грабне, и да притичат, за да догони другите си деца наполу по лакатушещия се "Диагон Али", пробяга из съзнанието й. Само след миг се дочу тътен, подобен на взрив, от края на улицата. Не се и съмняваше, че отговорниците отново щяха да бъдат двама слидеринци във втори и трети курс. Е, поне знаеше къде са и вече нямаше за къде да бърза.
***
Връзка между карти и магьосница, каквато имат Беатрис и оръфаното й тесте, е рядкост. Момичето предсказва с плашеща точност, често виждайки неща, които няма как да бъдат научени от наръчник по таро. Само с един "Келтски кръст" умее да съзре дълбоко в бъдещето на всеки, но предпочита да издава само положителните аспекти.
***
Беа винаги е била перфектното дете на Лексингтън. Просто момиче, толкова послушна, колкото всички останали на нейната възраст. Важна е съпоставката. Когато братята ти превръщат трети учител по пиано в жаба няма как да не блеснеш в светлината на добро дете. Уважава избора им, все пак да палиш неща без причина е повик, непривичен за всеки. Навярно отговарят на някакво експресивно вътрешно търсене, което тя самата не изпитваше. Беатрис никога не е била скучна или сухарка, напротив - в Хъфълпъф винаги е била сред обичаните и търсените. Но щом ваканцията започнеше чарът й се превръщаше в просто фон на неуписуемо ексцентрично фиаско. Идрис и Евърет така и не изпитаха лоши чувства към Беа, въпреки фаворитизма към малката, защото рабираха родителите си. "Доста свястна" биха заключили, спирайки само за момент преди да се върнат към магическите си опити да накарат човешка ръка да изникне върху главата на котката й. Няма как да не я обикнеш, тъй като от нея строи неподправена доброта и огън, но благороден, а не разрушителен, като на останалите две деца.
***
Иронично, най-нормалният наследник на рода Лексингтън, е единственият озовал се в лудница. Някои биха счели, че това е резултат на всички безсмисленици, които е съзряла като малка, но истината далеч не е толкова чаровна. Двадесет годишната е твърдо решена, че трябва да се срещне с брат си Идрис в Азкабан. Не знаеше защо... Картите не показваха отговор, а само път. Бе мрачен, водеше до кулата, но бе сигурна, че трябва да слуша какво й казва тестето. Естествено, достъпът до Азкабан е строгозабранен. Не можеш да носиш бисквитки, нито пили скрити в пай. Изглежда Беатрис не успява да понесе срещата с дименторите, които я изплашват до толкова, че не успява да проговори цяла година. Дванадесет месеца чувства хладните тръпки щом остане на тъмно. Дванадесет месеца усеща дъха им щом затвори уморени клепачи. След две прекарани години в лудницата Беатрис се завръща в родния дом, но понякога все още отбягва сенките, плашещо напомнящи за призрачните фигури.