Белите му дробове се свиха при поредната глътка въздух. Синият акрил засъхваше по пръстите му. Четката минаваше отново и отново по бялото платно, запълнено от щрихите на лицето на младо момиче. Помещението на третия етаж в изоставеният мотел, достойно да бъде наречено квартира, бе изпълнено с нейни потрети. Всеки от тях превъзхождаше предишния. Постепенно сянката отстъпваше пред деликатни черти, плътни устни с мек розов нюанс и топли маслинено зелени очи. Антрето, свързано с малкия хол бе значително по-тясно помещение, когато всички тези портрети бяха подпряни до стените, така че всеки от тях да се вижда.
Ръката му застина във въздуха и четката се изплъзна от пръстите му като тупна глухо върху вехтия персийски килим. Картината бе завършена. Студеният му поглед срещаше реалното отражение на нейните тъмни и топли очи.
Матиас отмести поглед към сивата фасада на отсрещната сграда, която можеше да види през същия малък и незакрит участък от прозореца. Не виждаше, обаче, сивата фасада на сградата, а едни грациозни и плахи стъпки като на кошута. Така танцуваше тя.
Танцът беше в кръвта ѝ. Страстта към всяко едно движение бушуваше в кръвта ѝ. Не бяха просто няколко научени стъпки, а хармония от плавни извивки и ритми. Тя събираше погледите на посетителите на малкия бар в покрайнините на Абърдийн, а всички му завиждаха, защото тя танцуваше с него. Двамата се носеха като сред вълни и противно на всички правила тя водеше, но между телата им присъстваше онова бегло съревнование. Двамата се предизвикваха взаимно, дразнеха се, бореха се за лидерското място и в крайна сметка всичко си оставаше удоволствие. И ако тя бе красавицата, то той вероятно бе звяра...

~ Матиас наследява таланта си да рисува от майка си, която също е художничка. Това в известен смисъл доста ги сближава, тъй като момчето израства без баща.
~ Майка му умира, когато Матиас е на 19, като мечтата ѝ един ден да притежава собствена арт галерия остава просто мечта, като в нейна чест Матиас решава да направи всичко по силите си един ден да я осъществи. Три години и няколко години по-късно го прави, събирайки достатъчно пари да изкупи малкото помещение на партерния етаж на жилищната сграда, в която се помещава апартамента му, трансформирайки го постепенно в уютна малка арт галерия, където често пъти излага свои собствени картини, както и тези на млади и тепърва пробиващи художници.
~ Макар и рядко, все още се случва да посещава бляскави събития, организирани от част от по-заможните си клиенти, като истината, за която никой от тях не подозира е, че всъщност по време на посещението си Матиас често заменя някои от редките картини, които красят домовете им с дубликати, като продава оригиналите на черния пазар, а средствата влага в различни благотворителни организации.