Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 5 Гости Elizabeth Rubis.
Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm
rp-directory :: PLOTS :: Mob City :: Герои  | |
one woman army. | |
 Пет Дек 11, 2020 3:38 pmПонякога се гледах в огледалото и се чудех коя съм днес, спомням си коя бях преди година и се чудя коя ли ще съм след още една. В Саудитска Арабия бях Захра, в Оман бях Ясмина, в Русия - Лена. Захра беше оцеляла, Ясмина - също, Лена си бе донесла спомен, изразяващ се в белег, нанесен с хладно оръжие отстрани на кръста. През изминалите три години бях сменила самоличности, адреси, прически. Бях изгубила хора, бях лъгала хора, които са важни за мен, с едничката цел да ги защитя... загубих и тях, когато разкрих лъжите си. Гледам се в огледалото и осъзнавам колко съм сама. През живота ми преминават хора, които не се задържат в него. Преминават временни приятели на някоя от самоличностите ми, преминават жертви или обекти на разследванията ми. После отново оставам сама. Странно, това бе започнало да ме удовлетворява, мислех по-добре в самотата, не се тревожех, че мой близък може да пострада, бях отговорна само за себе си. Майка ми ме бе изоставила, напускайки болницата след като ме дарила с живот, така че цял живот бях отгледана в среда на мъже. Баща ми бе генерал във Военновъздушните сили, двамата ми по-големи полубратя, деца от бившата съпруга на баща ми, бяха тръгнали по неговите стъпки. Единият се издигаше успешно във флота, докато другият рядко се връщаше от мисии в Близкия изток. Мъжете Съливан покоряваха небето, земята и моретата, а аз просто бях красивото попълнение в семейството. Никога не ми беше дстатъчно да бъда момиченцето на татко, за което да се грижат, макар и от разстояние. Никой от тях не беше наясно, когато подадох документите си. И никой от тях не разбра, когато заминах за Куантико. Със сигурност щяха да ме спрат, за тях трябваше да остана непокътната, в безопасност, а амбициите ми да стана част от федералните рязко се разминаваха с представата за безопасност. Разбраха, когато вече беше твърде късно, така и не можаха да ме спрат. А може би трябваше. Може би сега щях да съм с тях, вместо да се гледам в огледало, на хиляди километри от дома. Сега можеше да бъда просто Тамара, вместо Захра, Ясмина или Лена. Можех да имам семейство. А сега дори не бях нито една от тях. Бях просто Айс, заровена дълбоко в престъпния живот на Ню Йорк, подвизаваща се в редиците на Алианса. ps; ликът е запазен за мен. освобождавам другият, който запазих - lauren german. Thunder sings her name Warrior Queen, Forged in steel → played by: katheryn winnick | ||
Пет Дек 11, 2020 4:25 pm Welcome! | ||
| Страница 1 от 1 |
|
|
|
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."