Вивиан дълго време беше принцесата на семейство Кейн. Красива, възпитана и талантлива, всички смятали, че я очаква бляскаво бъдеще. Кралицата на бала имаше одобрението на всички университети от Бръшляновата лига и животът й изглеждаше като песен. С влизането й в Харвард всичко се променя и Вивиан сякаш се спуска по пързалката на деградацията. Вероятно всеки смяташе, че там са събрани най-умните, най-отбраните и най-достойните, които са успели да преборят стоици хиляди кандидати. Истината беше, че там бяха също така най-богатите и най-порочните. Съвсем скоро Вивиан, благодарение на фамилното си име е привлечена в тайно общество от студенти. Сбирките, разбира се, преминават често в елитни купони, но това, което не знае е, че "посвещаването" в тази група от отбрани, не винаги минава по вода. Литрите качествен алкохол и скъпи наркотици не успяха да изтрият спомена й от онази вечер, в която новото момче беше намерено убито. Така и не се разчу за неговата смърт, а животът в университета и тайното общество продължаваше, сякаш нищо не се беше случило. Решавайки да разнищи историята, Вивиан започва да рови все повече из историята на тази група от студенти и разбира, че това не е първият смъртен случай. Оказало се, че групата възниква като братство назад във времето - елитно общество от мръсно богати деца, нищо необичайно, докато рязко започват проблемите. С всяко следващо поколение, биват присъединявани нови студенти - деца на политици, мафиоти, деца на хора с твърде много връзки и възможности, а влизането ставало само с покана. Дори ръководството на университета не подозирало за това тайно братство. Упоритостта й я довежда твърде близо до края - разбира, че конците на братството са дърпани от човек навън, който чрез децата успява да контролира и манипулира богатите им родители и да получава всичко от тях. Но така и не разбира кой е отговорен за случващото се, на крачка от разкритието, Вивиан бива изпратена в клиника за лечение на алкохолизъм и наркозависимости, след като е приета в болница след свръхдоза, която и до ден днешен се кълне, че никога не е взимала. Няколко месеца по-късно убеждава брат си да я прибере и вярва, че ще може да започне новия си живот в Ню Йорк на чисто. Успява да продължи образованието си, макар и в Колумбийския университет, като историята с клиниката е прилежно пазена в тайна.