Урок 1 по самодиспансеризирането в мъгълска психиатрия.
Учител: Беатрис Вайола Лексингтън
Първото, което трябваше да знаете, бе, че Беатрис сама беше избрала да бъде между тези четири стени. Но не си мислете, че не беше подготвена! С чашка пудинг на гърдите и семейна опаковка лютив чипс, тя бе изгледала в разстояние на 52 часа и 28 минути всички филм за лудници, които мъгълите имаха: от „Полет над кукувиче гнездо“ до „American Horror Story: Asylum”. Те съдържаха списък от ясни послания: сестрите ще са кучки, храната ще е помия, винаги имай незабележимо оръжие под ръка, пази се от изнасилвачи ( ps. Жените също могат да изнасилват), бъди приятел с мускулестия чернокож с проблеми с гнева, който крещи, че е новото тяло на Иисус. ВАЖНО: Потенциална среща с демони и/или извънземни! Also, don’t drink the Kool-Aid.
Беатрис се появи на вратата на лечебницата със спортен сак, който съдържаше тестето таро, пижамата й на кексчета, гребен, който нямаше да ползва повече по обективни причини ( лудите не им пука как изглеждат), пръчицата й, скрита в подплатата на едно от елечетата й и цяла чувал със сладкиши, с които бе шокирала азиатеца на средна възраст в бакалията на път за насам.
Лексингтън държеше да изглежда луда, затова не си беше вчесвала косата от дни и в нея, може би имаше  пуканка, фиба, парче от пъзел и трохи от шоколад, но не беше сигурна. Носеше широк пуловер, собственост на Еверет, който се бе погрижил дрехата да не види никога слънчева светлина, вода или прах за пране и на него сигурно вече имаше колония от нов, невиждан до сега биологичен вид в процес  на разрастване, който ще пороби човешкия род в следващата милениа. Зад гишето от бронирано стъкло с дупки, през които до нея достигаше мутирал звук от тънък, немощен глас и бучене на вентилатор,  недохранена жена в бяла престилка се усмихваше престорено, а по зъбите й имаше червило. Беа не можеше да прецени дали това е истинска санитарка или луда, облечена в откраднати дрипи. Все пак мушна документите си в процепа с улей и обясни защо е тук. Поискаха й голяма сума, за да я настанят в единична стая в реновираното крило. За реновация се смяташе, че някой нестарателно бе намацал бял латекс върху рисунките на демонични лица и псалми за края на света, старателно изписани с ръждив цвят, който най-малката Лексингтънова наследница се надяваше да не са телесни сокове.  
Дните се преобразиха в безкраен поток от монотоние – ядене, сън, срещи с психиатъра, ядене, сън. За пръв път от много време, Беа можеше да спи нормално, но не можеше да прецени дали е от зелените таблетки, които й даваха вечер или от терапията с Доктор Дженкинс. Освен хапчетата за сън, магьосницата отказваше да приема каквито и да било други, а при проверката на устната й кухина, тя винаги ги криеше в един джоб от кожа в долната си челюст, който се бе образувал, когато Идрис беше я изпуснал от раменете си, докато крадяха бисквити от най-горния рафт на кухненската полица и тя си бе изкривила челюстта.
Докато вечността течеше със скоростта на спокойна река, на вратата й се появи сестра Сали с меките ръце, която я прегръщаше толкова силно, че Беа губеше съзнание. Сестрите в болницата не бяха зли създания и не приличаха на сестра Рачет. Храната беше по-добра от кулинарните експерименти на майка й, а кексът с круши и крема сирене беше истински оргазъм за небцето. Беатрис бе разочарована и, че не успя да намери новото тяло на мъгълския бог, но за щастие пазители не й трябваха. Повечето пациенти на диспансера бяха кротки, но ужасно досадни и тя трябваше да подобри актьорските си умения що се отнасяше съня, защото тия окачалки я надушваха веднага!
- Брат ти е тук да те види, миличка. – рече Сали и я притисна към пищния си бюст, докато Легсингтън се чудеше откъде беше жилетката, която носеше. Дрехата мязаше на одран мъпет ( RIP ELMO), който бе имал тежки последни години и е употребявал метадон под моста в Манчестър.
Мъжът, който влезе през вратата не беше Еверет. Едно на ръка, че беше добре облечен, с дрехи, които всъщност знаеха какво е значението на думата „ютия“ и коса, стилно пригладена назад, вместо да обявява, с формата и съмнителната си чистота, пред света, че току-що е станал. От друга страна, Ев нямаше да дойде с празни ръце, а с торба с лакомства и ново тесте таро карти. Беа погледна непознатия с типичния си поглед на луда, сиреч с много забелен и дистанциран такъв, който все едно пътуваше из измеренията. От устата й се отрони кататонен звук и малко слюнка, която цопна на крачола на пижамата й. „Самаел...“ . Беше чувала името, но не бе имала злощастието да го срещне. Шибан нацист! Още сега искаше да го задуши в остатъците от Елмо и да заклейми статуса си на откачена, но прецени, че е прекалено драматично за най-доброто дете на Лексингтън. Тия неща бяха специалност на Идрис, който, впрочем, беше част от същата тази радикална групировка и само по себе си не беше цвете за мирисане. Но, мамка му, обичаше този хърбав глупчо, който не можеше да си връзва вратовръзките дори в трети курс.
Беа се обърна към Самаел и издаде ужасяващ звук на пукащи кости, който идваше от гръбнака й. Ако я познаваше, щеше да знае, че това бе любимият й парти трик, с който си спечелваше вниманието на всички гнусни типове на купона.
- Приятел.. – поклати тя глава, докато изръмжаваше думите ниско, в опит да направи най-добрата актьорска импресия на Самара от „Предизвестена смърт“.