Силата да ти се разминава лесно е божествена способност, която малцина притежават. Имат я красивите жени с кожа като опал и къдрци от шампанско, белите мъже  над 40 стъпили на връха на корпоративната стълбица, които правят любов с по-рано споменатите жени, преди да се приберат при съпругите си вечер. Но има една такава невидима категория, в която попадам и аз: добрите лъжци с чар и обяние, което може да придобиеш само, ако си бил прекършен от някой, със същите качества.  

Казвам се Тийган Синклер и съм професионален лъжец. Разбира се, това не е истинското ми име и не го споделям по обективни причини.

Като хлапе не ме биваше в лъжите, както много други деца, които не попадат в спектъра на социопатията. Родителите ми и без това не ми вярваха по презумпция. Бях част от малко, сплотено южняшко семейство, което живееше в плантация на сектата “Ангелите на Света Клер” ( see what I did there). Да си част от култ е школовка за цял живот, но малцина успяват да използват наученото в реалния свят, защото те избират да останат. Аз успях да избягам. Бях опърпан, кален, с раздрани, от бодливата тел, дрехи и цепната устна.  

Озовах се в на Южното крайбрежие на шестнайсет, с пет долара и пакет долнопробни цигари в джоба, дадени ми от мъжа, който ме докара на стоп до тук и получи свирка като заплащане, а аз дори не пушех.  Забавно нещо е съдбата. Един ден си мърляв хулиган, а на другия разбираш, че срещите очи в очи след проповедите на пастор Шон и неговият начин да те накараш да се чувстваш зле след комплимент, който си заслужил наистина работеха. Нищо не кара хората да ти се доверят, от това да бъдеш мил с тях, особено, ако си красив. Благодаря на родителите си за генния материал и нищо друго. Още по-безотказно действа обаче, да ги накараш да се съмняват в себе си.  

Да бъдеш Тийган Синклеър се опасно, защото Тийган би направил всичко за пари, дори да ти забие нож в гърба и да приеме по-високата оферта на конкуренцията ти.