Всеизвестно беше, че от дома Слидерин излизаха най-много тъмни магьосници. Аделия също бе наясно с това твърдение много преди да получи писмото си от Хогуортс. Родителите й - горди Грифиндорци, откакто можеше да се проследи историята на предците им, неведнъж й бяха разказвали истории за училището за магия. Подготвяха я за това, което я очакваше, без дори да поставят под съмнение, че дъщеря им също щеше да се окичи с червено-жълтите цветове на Грифиндор. Подготовката за заминаването й трескаво течеше. Семейство Армадил обикаляше най-добрите магазинчета на Диагон Али, а финалната спирка, разбира се, бе прочутият магазин на Оливандър. Най-вълнуващият момент за младата магьосница бе именно този, в който ще получи пръчката си. Беше нетърпелива да чуе разказа за свето парченце вълшебна дървесина, което скоро щеше да хване в ръка. Това се оказа предизвикателство за белоосия старец, който поднасяше пръчка след пръчки в ръцете на червенокоската, докато накрая една не се бе размърдала сама в кутията си. Това бе първият знак за родителите й, че вероятно животът й няма да се стече така, както те желаеха да го предначертаят - предметът бе изработен от акация, но в сърцевината мястото си намираше косъм от ругару - според записките на Оливандър тези пръчки били силно привлечени от Чернитe изкуства, а акацията сама по себе си бе претенцизна и отказваше да произвежда магия за друг, освен за собственика си.
Бе дошъл моментът разпределителната шапка да каже думата си и щом се произнесе, червенокоската се насочи към масата на Слидерин под ръкоплясканията на новите си другари. Първата Слидерин във фамилия Армадил, откакто се помнеха. Бързо успя да се приобщи, благодарение на чистокръвната си фамилия и за времето, което прекарваше с останалите успя да разбере, че монетата има две страни. Разбра, че Слидерин не бе дом на тъмни магьосници и "фабрика" за смъртожадни. Бе място, което успяваше да обучи достатъчно смели магьосници и достатъчно силни, за да пожелаят и да опитат да променят статуквото за целия магьоснически свят. Аделия бе започнала да вижда много от злодеите като "активити", загрижени за благото на света, в който живееха. Започна да се превръща в противоположност на семейството си, започна да вярва, че магьосниците не бива да се крият, а да излязат на светло и да заявяват своята доминираща позиця в света на мъгълите.
Може би все пак семейството й не я излъга.
Може би все пак от Слидерин наистина излизаха всички тъмни магьосници.  
Времето минаваше, Аделия завърши Хогуортс, а връзките на родителите й й бяха уредили добро място в Минисерството, от което тя така и не се възползва. За всички тези години, прекарани в Хогуортс, бе разбрала, че скучният, подреден живот на Армадил не е за нея. Бе й нужно нещо динамично, което да бъде в хармония с буйния й нрав. Пътят й пое към румънското убежище за дракони, докато друг път я дебнеше иззад ъгъла. Бе нужно само едно побутване, за да затвърди представте на семейството си за Слидерин. Само едно побутване, за да се присъедини към тъмната страна, където всеки й нашепваше, че й е мястото.