Ако си играеш с огъня, рано или късно ще се изгориш. Ако си играеш с нож, рано или късно ще се порежеш. Всеки вид опасна игра се предполагаше, че трябва да приключи с някакъв неприятен обрат, който да те накара да съжаляваш, затова и Виктория очакваше нейната игра с времето в един момент да завърши с гръм и трясък, и определено не по начина, по който тя искаше. Това не я спираше. Опасностите я привличаха откакто се помнеше, средата, в която растеше допринасяше за това. Бе отгледана от безскрупулни хора, които я бяха превърнали в свое копие, макар и на вид по-нежно и крехко. Бе опознала задкулисните игри от първо лице, твърде много пъти пред очите й се разиграваха подобни, а Виктория бе чудесна ученичка. Попиваше всичко грозно, опасно и цинично, и хаосът от тези неща бавно започна да се превръща в хармония, която се научи да съществува необезпокоявана в нея. Неведнъж я бяха подценявали, само защото бе жена в нейния мъжки свят. Но времето щеше да ги научи, че е не по-малко опасна от тях, а те бяха всякакви. Политици, олигарси, мафиоти, често обединени в едно. Бяха търговци на оръжия, на плът, на наркотици. Но Виктория бе нещо по-ценно от тях. Тя търгуваше с времето, което струваше много повече. Пътуваше из миналото с повелителите, често без да подозират нищо за действията, а друг път открито купуваше услугите им. Наемаха я, за да променя дребни неща, които не изнасяха на точните хора, да си изцапа ръцете, а друг да излезе чист от цялата ситуация. Всеки можеше да бъде купен, стига да знаеше какво да предложиш.

*силата й се отключва след покушение срещу баща й. В колата му, в която и тя е на път да се качи, избухва бомба, целяща да отнеме живота му.