Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm
rp-directory :: PLOTS :: The time paradox :: Герои  | |
I don't blame you for being you, but you can't blame me for hating it... | |
 Нед Дек 20, 2020 8:54 pmaislinn o'leary reborn 28 artist fc.saorise ronan Знаеше, че спомените не са нейни, но ги държеше близо до сърцето си, което, впрочем, също не й принадлежеше. Беше полу-живот. Съществуваше, но в свят, който очакваше да бъде онази, която й бяха наредили. Но пък животът й бе чудесен. Всичко с цената си, предполагаше. Малкото студио беше същото, като онова от изкуствената памет, която витаеше в главата й. Ашлин спря на прага и духът й потрепна. Беше дежа ву, но бе красиво. Високият таван, с открити греди, от който висяха златисти, коледни лампички. Мекото килимче от овча кожа пред камината, в която гореше бъдник. Дори рижавата котка на име Сайдер се отърка в краката й, сякаш я бе чакала да се върне от дълго пътешествие. Първите стъпки бяха като пирует на прима балерина, така се влизаше в чужд живот, така беше културно. Пръстите й едва докосваха голото дюшеме, все едно се придвижваше в сън. Дали беше неблагодарно от нейна страна да се чувства неканена, като роднина-натрапник, който отказва за си отиде? Дали това усещане щеше да си отиде? Айзък не трябваше да й казва. Щеше да е по-лесно, ако не знаеше. Достигна на пръсти до недовършеното платно. Можеше да усети миризмата на застоялата вода в кафеничето, където бяха натопени четките, както и на натрапчивия аромат на маслените бои, засъхнали по палитрата. За къде бе бързала, когато бе зарязала картината си. Личеше си, че бе тръгнала по спешност. Иронията беше изгубена някъде, защото тя никога нямаше да се върне, поне не в истинския си вид. Аш докосна грапавата повърхност на платното и я връхлетя вихрушка от спомени. Стоеше в безлична, бяла стая с високи тавани и преходи с арки. Мраморът под краката й блестеше като водно огледало, а в него виждаше отражението на момиче с пламъци за коси, кафяви мокасини от велур и ансамбъл от кадифен каскет,яке и пола. Беше тя. Мъже в сини гащеризони изнасяха едно по едно произведенията й и ги товареха с престорена грижовност в черен ван. Чувстваше се горда. До нея застана някой. Усещаше парфюмът му. Позната есенция. Айзък. „Прибрах се.“ - написа тя и го изпрати на номера в телефона си. Апаратът беше още със счупен дисплей, който, когато отключеше, заблестяваше със снимка на нея и Айзък в нежна поза. Разгледа галерията от снимки. Някои бяха толкова сладки, че можеш да получиш кариес. Други бяха....ъъъ..еротични. Имаше цяла папка с картини, които, сега, като се замислеше, бяха разнесени из галерии по целия свят. | ||
Нед Дек 20, 2020 9:18 pm Одобрена! | ||
| Страница 1 от 1 |
|
|
|
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."