Да следваш правилата беше лесно или  поне така смятаха хората, които виждаха и контактуваха с Тристан тяхното дете. Точно като неговите собствени родители, които не спираха да се гордеят и да го хвалят за това как следваше правилата, как никога не ги излагаше и как прекрасно се справяше в семейната им компания, която по всичко личеше, че той щеше да наследи един ден. А този ден можеше да е скоро, баща му все по-малко имаше силите за да се занимава с ръководенето й, отделяйки прекалено малко време нагърбвайки младият Тристан с отговорната задача малко по малко да поеме юздите на семейството в свои ръце. И той го правеше неуморно ден след ден без да се оплаква, без да казва нищо щастлив донякъде от живота които водеше. А щом усетеше сивотата на ежедневието си той често разнообразяваше всекидневието с едно пътуване във времето отдавайки се на заслужена почивка. Тайна която той криеше от родителите си и от света ,малцина бяха тези които знаеха за силите притежавани от него отключили се още в тийнейджърска възраст след злочест инцидент в автомобилна катастрофа в която загива брат му ,а той като по чудо оцелява. В онзи миг никой не знае как и защо той, а не брат му но така и не разбират, дори самият той до ден днешен не знаеше защо, но и вече не се питаше. Знаейки добре че отговор на този въпрос нямаше и да получи ,получил само дарбата си и нищо повече. Дарба чиято съдба бе различна, в началото нежелана, после искана а след това просто приета ,но и скрита от света. Знаейки добре, че техните с техният перфектен свят който се опитваха да създадат това нямаше да е приемливо, предпочитайки да остави всичко в себе си скрито от очите на всички .Водейки нормален живот или поне дотолкова колкото бе възможен, напълно осъзнал, че тези сили му даваха свобода, но той като че ли нямаше криле с които да полети и да се бори за нея, оставайки си все същото добро момче и до днес. Ала до кога щеше да продължи всичко това никой не знаеш, съдбата бе неясна готвейки всякакви изненади.