Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm
rp-directory :: PLOTS :: Mob City :: Герои  | |
Wrong Faces Wrong Places | |
 Нед Яну 03, 2021 8:37 pm- Не е смешно. - въпреки всичко се засмя звънко докато сваляше тежките обици от ушите си и ги прибра в черната велурена кутия, а след това се зае да разплита косата си. - О, напротив! Не видя ли лицето на проклетия глупак?! Преди третото раздаване вече ни бяха в кърпа вързани. Всичките им парички в нашите лапи. - засмя се весело мъжа докато пълнеше стъклената чаша с уиски разпуснал вратовръзката си лежерно - И всичко благодарение на ловките ти, прекрасни ръце! - отпи глътка от горящата течност и се приближи към нея. Остави напитката си на тоалетката ѝ, а след това пое ръцете ѝ в своите галейки ги нежно. Поднесе ги към устните си внимателно, а след това се загледа в учите ѝ. - Страхотна си! - засмя се като хлапак, а след това отново си придаде важно изражение. - Млъквай. - макара да се опитваше да не се поддава на комплиментите страните ѝ леко поруменяха. - Ах! Имаме проблем. - каза с дълбок глас той. - Какъв? - напрегна се момичето. Косъмчетата по врата ѝ настръхнаха. Бяха изпипали плана си. Никой нямаше да разбере. Какъв проблем можеха да имат сега?! - Не ми вярваш. - изражението му отново омекна, а в очите му заиграха закачливи пламъчета - А това е огромен проблем. - Саша подбели очи с лека усмивка и се обърна към огледалото, за да продължи с развалянето на стегнатата си прическа. И преди да се усети ръцете му я грабнаха във въздуха. - Какво правиш! Ще изачкаш роклята! - викна тя обвивайки ръце стабилно около него, за да не падне. Мъжът се засмя подобно на малко дете и се запъти към закрития басейн в къщата. - О, не! Не! Пусни ме! Не си го и помисляй! - но думите ѝ нямаха значение, защото радостната му усмивка казваше всичко. Нямаше начин да го разубеди. Александра Андреевна цопна в студената вода. И дотук беше роклята, грима и всичко останало по нея. *** - Кой блъска толкова рано сутрин?! Ходи ти. - промъроми сънено Саша протягайки нежната си ръка към мястото до себе си. Леглото беше празно. Надигна се все още с полузатворени очи. Беше си тръгнал. Изръмжа раздразнено и потърка очи. Босите ѝ крака срещнаха цимента. Студа ѝ подейства леко ободряващо изкарвайки я още по-сигурно от света на сънищата. - Мамка му! - промърмори тихо на себе си, а след това побърза да стигне до външната входната врата. Дръпна рязко. Отне ѝ няколко секунди да осъзнае, че едрата фигура пред вратата на уютната къща принадлежеше на човекът, от когото бягаха. Майлс бе задлъжнял прекалено много през годините. Комарът беше неговата дрога. Не случайно рискуваха толкова много в търсенето на достатъчно богати, превъзнесени глупаци по едни от най-елитните казина в Лас Вегас. И точно когато бяха толкова близко до събирането на сумата демоните им отново ги хващаха неподготвени. Саша се стрелна назад с всички сили. Затръшваше всяка врата зад себе си, в опит да забави едрите служители на уважаемият господин Пика. Беше ловка. Едно от малкото ѝ качества, което ѝ служеше добре до ден днешен. Прескочи бързо леглото. Вдигна прозореца. Краката ѝ бяха на милиметри от докосването на пожарната стълба - нейният изход, когато груба ръка я сграбчи за косата и я дръпна отново в стаята. - Сделките са си сделки, госпожице Андреевна. - запали пурата си мъжа, а след това кимна към една от мутрите си. Саша изпадна в несвяст. - след като се съвзема на непознато място осъзнава, че Майлс я е озтъргувал за още отсрочка, събрал е набързо парите и е избягал. - Саша работи за кратко за господин Пика изкарвайки му допълнително пари докато не попада на напълно непозат, които я въвежда в алианса. - работи главно като поръчков крадец, добра в откриването на хора и достигането до информация. - позната е под името канарчето. може ли да смените името ми на the canary | ||
| Нед Яну 03, 2021 8:47 pm Одобрена! | ||
| Страница 1 от 1 |
|
|
|
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."