Кой е Каел? Вероятно никога не сте чували за този млад магьосник, сякаш изобщо не съществува. Някои биха го сметнали за съвсем нормално, все пак на тази крехка възраст едва ли е оставил следи зад гърба си, с които да бъде прочут из магьосническия свят. Е, до някъде и това е вярно, но в неговия случай нещата никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Истината е, че Каел би бил доста прочут, но подобно на една некорумпирана митница, семейството му добре се грижи всичките му подвизи да не излизат на бял свят. Защо ли...? 
Да започнем с рода му - Ейлиг. Много стар магьоснически род от изцяло чистокръвни представители. Недай си Боже някой реши да се омеша с някой мъгъл... Немислимо. В това семейство подобни отклонения са непростим грях и грешниците умират напълно заслужено. От много поколения насам Ейлиг стриктно се придържат към идеологията "Мъгълски геноцид". Следователно никой няма да бъде очуден от факта, че всеки член на семейството е част от смъртожадните. Афинитетът на Ейлиг към тъмните изкуства не е тайна за никого, а уменията им в тази област на магията са ненадминати... Жив пример за това е Ейдън /по-големият брат на Каел/. В днешно време той е може би най-прочутия убиец в магьосническия свят. Истинска гордост за цялата фамилия. Същинско божество. 
И тук е момента да се върнем към Каел. Същински провал. Да и преди е имало издънки в семейството, но Каел застава на върха на класацията, а причините за това, да бъде коронясан за най-големия позор и провал на кратко са:
1)Baby Kael
 До много късна възраст Каел не проявява никакви магически способности, а подобно нещо в рода им до сега никога не се беше случвало. Родителите му са убедени, че това е проклятие от самия Лорд, заради провала им по време на Магьосническата война. Безпомощен в семейството им? Кошмар от апокалиптична степен. Един ден все пак от пръчката му се изстрелва подобие на заклинание и те спокойно си отдъхват, че малкият им син все пак не е изрод и вече спокойно могат да го покажат на бял свят. / До този момент за съществуването на Каел са знаели само родителите му и брат му Ейдън. /
2) Hogwarts .
 Тотална трагедия. Каел завършва проклетото училище, като възпитаник на Слидерин(каквито са били всички от рода му), но още от начало нещата не бяха потръгнали, както трябва. Шапката го беше пратила в Хафълпаф, но това сякаш изобщо не се е случвало. Родителите му се бяха погрижили момчето да попадне в правилния, според тях дом. Това обаче беше най-малкия им проблем... Всеки един в рода Ейлиг е завършвал Хогуортс с отличие, златен медал, златен Хипократ... Каквото искате. Уви, Каел се проваляше във всичко с гръм и трясък. Буквално. Дори му беше забранено да влиза в час по Отвари, което според професора било мярка за обща безопасност. Единствено Куидич беше предметът, в който се представяше, да речем на ниво и то към края на обучението си. Летенето се беше оказало доста по-трудно за усвояване, от колкото някой би предположил. Всички останали предмети - момчето просто беше в дъното на випуска. Постоянно пропускаше часове, а когато все пак се вясваше, по стечение на обстоятелствата биваше изгонен от преподавателя. Ако беше някой друг... Просто щеше да бъде отстранен много отдавна. Каел обаче завърши. При това с отличие, точно както всеки един от семейство му. За това естествено се бяха погрижили родителите му. Още в началото  бяха сменили името, фамилията, че дори и външнкя вид на момчето , за да не може никой да разбере, че този некадърник е от семейство Ейлиг. Така през всичките си ученически години, Каел Ейлиг се представяше и беше познат от околните , като Кейлъб Дрю. Все още му е трудно да се адаптира към новата си, истинска самоличност. А после как се развивало шизофрения... 
3)Being a deatheater
Несъмнено, както всички останали Ейлиг, съдбата на Каел няма как да се развие другояче и веднага след завършването на Хогуортс е приет в хайката на смъртожадните. Родителите му са ужасени от този факт, но в крайна сметка брат му Ейдън ги убеждава, че това е по-правилното решение, от колкото да го изпратят на другия край на света. Ейдън дава кръвна клетва да обучи по-малкия си брат и да го превърне в свое протеже, но дори самият той не е наясно с какво точно се наема.
Самият Каел, чието мнение впрочем никога не бива чувано, изпадна в ступор, след като разбира какво е решило любимото му семейство. Толкова е потресен от това да стане смъртожаден, че дори се опитва да избяга, но от Ейдън никой не може да се скрие за дълго. Как се очаква от него да стане хладнокръвен убиец? Та той дори муха не може да убие, а човек... Каел, за разлика от всички в семейството му е върл привърженик на мъгълите. Дори ги харесва, изучава ги с любопитство и до някъде дори се възхищава на живота им. За него те с нищо не се различават от магьосниците... Тези негови възгледи обаче, никога не са били обявени на глас, но с семейство, като неговото има ли избор? Ще го заточат в някоя кула, далеч от всичко живо,докато изгние в забрава. Общо казано за Каел избор няма, освен да се примири със съдбата си,защото влиянието на семейството му е много по-силно от свободата му. 
Минава известно време, когато Ейдън всъщност започва да съжалява за решението си, но път назад няма. От кръвната клетва отмятане няма... Мъжът е толкова отчаян от брат си, че дори надеждата, която все оставала накрая... Е, дори и тя се беше изпарила. Но как иначе? Дори едно просто заклинание, като "Бомбарда" караше Каел да пищи, като девойка и да се крие зад брат си, а да не говорим, че самият той дори не можеше да възпроизведе това заклинание собственоръчно. 
Ето един пример колко безнадеждно е положението... В един прекрасен ден, Ейдън бе решил, че е време да научи малкия си брат на едно от непростимите проклятия. Всичко беше подготвено, поднесено на типсия - нокаутиран мъгъл, лежащ в несвяст и чакащ да бъде поразен. 
-Хайде по-живо, както съм те учил! - раздразнението в гласа на Ейдън бе толклва явно, че Каел започваше да се поти от страх. 
-Добре, добре... Дай ми малко време, само да се.. - Каел бръщолевеше насечено, с протегната и трепереща ръка. 
-Действай! - рязко изкрещя мъжът, при което Каел така се стресна, че си изтърва пръчката на земята. 
- Виждаш ли какво става, когато ме пришпорваш! - младият Ейлиг се обърна към брат си, който междувременно се изпляска звучно по челото. - Добре, готов съм. - Каел отново протегна пръчката си, издишвайки звучно. -Авада... Не, не мога, та това е жив човек! 
-Виж какво... - Ейдън се приближи гневно към момчето. - Представи си, че това е едно мизерно, гнусно, болно прасе и ти сега ще направиш нещо добро. Ще го избавиш лт мъките му, като го убиеш. 
-Ама.. Аз харесвам прасенца, знаеш, че дори съм вегетарианец. 
-КАЕЛ! 
Младият Ейлиг отново се стресна от неочакваното покачване на децибелите, но този път не изтърва пръчката си, а само я размята некадърно няколко пъти във въздуха, но успя да я задържи в ръката си. 
Обърна се към лежащия безжизнено на земята човек, решен да направи немислимото. Знаеше, че докато не го направи, брат му няма да го остави намира. 
-Авада Кедавраааа. - размаха пръчката си за пореден път, но типично за него, тя се изплъзна от ръката му, завъртайки се така, че за малко да порази себе си. 
Чист късмет, че му се размина. Пръчката падна на земята, пресвяткайки няколко пъти в ярки цветове, запращайки лъчи светлина в различни посоки. 
-Оле, мале... - Каел постави ръка на устата си, поглеждайки към брат си, който беше преобразен в чифтокопитно, розово прасенце. - Заклевам се, че нямам нищо общо! Ама то кой те дърпа за езкка да говориш за прасета, виждаш ли? Карма. Спокойно ще поправим това... - само ако знаеше как.

Одобрен!