Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm
rp-directory :: PLOTS :: The wizarding world :: Герои  | |
Lucile Boisclair | |
 Сря Яну 06, 2021 2:39 pmLucile Boisclair 12.05.1993|Pureblood|Teacher|Transfiguration|Head of house Ravenclaw|Patronus: Ocelot|FC: Taylor Lashae Франция. Париж. Август. Късните часове на нощта. Сребристият сърп сякаш се полюшкваше едва забележимо от горещия летен бриз, който мъчеше парижани вече трети ден. По тесните калдъръмени улички се виеха умиращите ноти на останалите до късно музиканти. Повечето прозорци на ренесансовите и барокови сгради бяха по-тъмни от самата нощ, ала в един единствен, там в далечината, още мъждукаше сноп светлина. В един тесен апартамент, в сравнителна близост до прочутата Айфелова кула, още кипеше живот. Големите стъклени врати към средно голямата тераса, отрупана с цветя по перилата, с малка масичка за кафе и един единствен стол, бяха широко разтворени, позволявайки на жегата да нахлуе в помещението, а на ветреца да се заиграе с дългите до земята завеси от тюл. В стаята звучеше тих инструментал, идващ от стара цигулка, която свиреше без помощта на човек. По земята имаше разхвърлени дрехи омешани с четки за бои и опадали цветове от декоративните растения, пръснати из целия апартамент. В единият ъгъл бе издигнат статив с високо платно, по което се вихреха четки окъпани във всякакви цветове и нюанси. На дивана в другия ълъл пък, се бе настанила подобно на котка, художничката, която размахваше плавно пръст, омагьосвайки приспособленията си, за да работят вместо нея, докато се наслаждаваше на чаша старо френско вино. - На това ли ви научиха в Академията Бобатон? Как да бъдете мързеливи? – пошегува се голата жена, която позираше кротко и послушно пред художничката. Люсил Боaклер, горда възпитаничка на Бобатон, се подсмихна и остави този грозен „коментар“ да подмине красивата й душа подобно на вятъра, който близваше кожата й там, където сатенената пелерина не скриваше тялото. Отпи поредна глътка от червената течност и продължи със заниманието си. - Мълчи, любов! Ще развалиш шедьовъра ми. – закачливо вметна французойката, като се усмихна ехидно на своята муза. Макар да бе потомка на стара френска фамилия от чистокръвни магьосници, Лю бе крайно разкрепостена и с различни разбирания за заобикалящия я свят. Обичаше всичко и всеки и имаше неутолимата жажда да граби от живота с пълни шепи. Уважаваше традициите и магията, но душата й копнееше за забранените плодове на мъгълския свят. Това бе една от причините да започне своето околосветско пътешествие след завършването на знаменитата Академия. Изпитваше нуждата да погледне нещата през друга призма, от друг ъгъл. Доказателство за подвизите й бяха многобройните снимки, пощенски картички и любопитни, мъгълски сувенири, които бяха разпръснати из рафтовете в кокетния френски апартамент. - Ах, ще ми липсваш... Ти и твоят котешки характер. – рече девойката, като опита да скрие налягащата я тъга. – Защо ти е да ходиш в този мрачен Лондон? – смръщи се тя. На този въпрос, Люсил нямаше отговор. Най-накрая бе решила да пусне котва в Париж и да се наслади на френския привкус, когато ненадейно й бе предложено място сред учителския състав в Хогуортс. Дълго се двоумеше, но в крайна сметка реши да се впусне и в това приключение. Може би щеше да съжали някой ден, когато слънчевите дни, красивите мъже и жени и френските сирена й залипсваха. Може би... - За да нарисувам някой англичанин или англичанка, които после ще осмиваме с теб и Морис. – пошегува се сухо Лю, докато привършваше картината. – А сега се усмихни, любов. – подкани я тя за последен път. Няколко минути по-късно всичко бе завършено и съвършено. Госпожица Боaклер подкани своята муза напред, за да се насладят и двете на разноцветния шедьовър. - Красива е, повече от мен самата. – възкликна момичето преди да се обърне към художничката. – А сега... – усмихна се тя. – Сега е време за отплата... ”take me where the stars run free...” | ||
| Сря Яну 06, 2021 3:04 pm одобрена мон амур | ||
| Страница 1 от 1 |
|
|
|
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."