Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm
rp-directory :: PLOTS :: The wizarding world :: Герои  | |
Oliver Gansey | |
 Сря Яну 06, 2021 3:00 pmOliver Gansey Не съм сигурен какъв съм... Искам да кажа, че не мога да избера от всички възможни определения, които са ми лепвали през кратките години живот. Едва на 16 съм, а мога да изброя поне сто епитета свързани с личността си и нито един изречен от собствената ми уста. Като за начало бих отбелязал названието „пикльо”, което баща ми използваше до навършването на десетата ми година, после рязко го смени на „хлапак”. Не му се сърдех, предполагам... Знаех, че нервните му изблици се дължат на високото количество алкохол в кръвта и нескритата неприязън към отдавна напусналата/избягалата ми майчица. Не можеше или по-точно нямаше къде и върху кого да избие цялото количество болка и гняв натрупало се с годините освен върху мен самия. Вероятно щеше да ме е изхвърлил от дома си отдавна, ако не му бях одрал кожата - мръсно русата коса, бледата кожа и синьо-зелените очи, с които го пронизвах при всеки наш разговор. За характера обаче не можеше да се твърди същото – онази характерна меланхолия присъща на майка (ако съдя по думите на Върджил) се бе превърнала в моя вродена черта, която допълнително тормозеше стареца. Извън пределите на дома нещата стояха малко по-различно. Може би бе някак по-сложно, знам ли... Най-често ме определяха като „изрод” и то заради една глупава грешка преди толкова много време. Позволил си бях да покажа необичайната си дарба (наследена от не по-малко „лудата” ми майка, според баща ми) пред момиче, което харесвах, за да получа не целувка, а подигравки и обиди до края на мизерния си живот. Нищо, и това щях да преглътна някак си. Или поне така си мислех. Не осъзнах колко бързо и неусетно сарказмът и цинизмът се бяха превърнали в една неразделна част от моето съществуване. Все по-малко бяха нещата, които приемах на сериозно, а ако се намираха такива, то крайният резултат винаги бе един и същ – насинено око, разкървавен нос, тук-там синини и цепната устна, на която от време на време лежеше нескопосано завита цигара. И всичко това се дължало на пасивно-агресивната ми натура, натрупала толкова много негативни емоции в себе си – мисля, че това бяха точните думи на психолога. Пълни глупости! Друго прилагателно, с което ме спрягаха, бе „самотен”. Не мисля, че бях и въобще съм самотен само защото собствената ми компания е достатъчна, за да се почувствам добре. Това, че отказвах да общувам с хора, видимо по-недоразвити интелектуално пък и дори духовно, бе личен избор – та нали живеем в свободна страна?! Ала и за това си имаше обяснение, предполагам... Самият факт, че предпочитах компанията на книгите, бе достатъчен за да оправдае вече споменатите определения, с които бях окичен „гордо”. Каква е истината тогава? Какъв всъщност съм, щом не приемам нито едно определение поставено ми от заобикалящите ме индивиди? Ами... Просто странен. Нито повече, нито по-малко. Странен... ❀ Не обичам да навлизам в подробности, що се отнася до семейството ми. Не, че се срамувам, просто нямам намерение да разказвам цялата си биография. Скучна е... Има няколко неща, които може би е добре да вметна, макар видимото нежелание да го правя. Живея с баща си и не познавам майка си (по-точно не я познавах). Трудно се разбирам с него, но успяваме да се понасяме понякога... Не сме богати – pretty much obvious – но се справяме някак. Възрастната ни съседка често ни помага. Всъщност, тя е причината целият ми живот да се преобърне така драстично, че да стигна до тук. Тя всъщност бе единствената стабилна фигура в живота ми, която имаше смелостта да ми разкрие света на магията. Единствено тя вярваше, че с малко повече усилия (и много шамари зад врата) ще успея да получа така дългоочакваното писмо от Хогуортс. В началото подхождах нехайно и с насмешка към цялата ситуация и старание, което влагаше женицата – една съвсем характерна черта на изкривения ми характер. В последствие обаче започнах да се замислям дали пък наистина старата лелка не е права. Много грешна мисъл, ако питате мен, понеже тя ми помогна да затъна още повече. С други думи – повярвах си, че мога да бъда част от едно утопично общество; че мога да бъда различен, от това, което всъщност съм. Разбрах и за нея, за жената, която често си представях в безсънните нощи и която копнеех да открия някога, някъде. И съжалих. ❀ Знаете ли, съдбата може да е голяма к*чка понякога. Способна е да превърне един дългоочакван момент от прекрасен в омразен. Гаден номер, нали? Е, за мен бе нещо нормално... Имах неблагоразумието да потърся скъпата си майчица, която бе направо под носа ми (както се казва). Работеше в малка, спретната книжарница на улица „Диагон Али“, място в близост до училището за вълшебства, където вече учех, което пък бе достатъчна причина да намина през нея в един случаен слънчев ден. Надявах се, че ще ме познае, макар да не ме бе виждала никога – знаете, майчински инстинкт. Ала очакванията ми бяха разбити на пух и прах още щом прекрачих прага на книжарницата. Гледаше ме право в очите, ала виждаше само един странник решил да си купи учебник. За първи път се почувствах разочарован. Ала не болеше... Не изпитах гняв или тъга, а едно безразличие – чувство, от което искрено се боях. И осъзнах... Където и да отидех, каквото и да сторех винаги щях да си остана „откачалка” в чуждите очи и вината бе на тази жена, която дори не ме познаваше... * Patronus: vulture | 17 (30.04.2003) | Half-blood | Location: Godric's hollow | FC: Maxence Danet Fauvel| | ||
| Сря Яну 06, 2021 3:06 pm Одобрен  | ||
| Страница 1 от 1 |
|
|
|
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."