Ейс Морисън знаеше много добре какъв е предначертания му път. Щеше да влезе в полицейската академия, да покрие всички нормативи с отличие и да продължи да върви по пътя, предопределен от неговите родители. А, да! Родителите му! Не бяха хора, които изразяваха любовта си с думи или действия. Бяха дори студени. И макар да не казваха на Ейс всяка вечер, че го обичаха, някак вътрешно той го знаеше и не се опитваше да разсъждава твърде много върху този факт.
Баща му служеше като военен към специалните части, а майка му някакси се беше нагодила към този начин на живот. Местеха се постоянно. Отрасна, вярвайки, че е единствено дете на родителите си и нямаше как да ги разочарова. Стараеше се във всичко, което подхващаше. Не се оплакваше. Не се опитваше да бъде друго, освен перфектният син за родителите си.
Минаха години и Ейс наистина постъпи в армията и беше обучен за шпионин. Макар да звучеше вълнуващо, това съвсем не беше камъчето, което обърна цялата история на тъмноокия.
Преди три години. Тогава се зае с това да се внедри в терористична група. Беше попаднал на данни за открадната информация от хакер, носещ прозвището "сребърната лисица". Беше чувал какво ли не за него: че е хлапе, което е прекалено умно за собственото си добро...че е терорист, който иска да сее хаос и анархия.. че е безчувствено копеле, готово на всичко за правилната сума. Всички имаха своите собствени теории, дори самият Ейс.
Не биваше да споделя тази информация с никого, ала все пак го направи. Знаеше, че баща му може да помогне със случая. Но в отсрещната страна на слушалката срещна само тишина.
"Остави случая. Откажи го. Направи каквото трябва, но не се намесвай."
В началото не разбираше. Чувстваше се объркан. След два месеца навърза малките парченца от своите спомени с единствената налична снимка на лисицата, с която се беше сдобил съвсем наскоро.
____
Не можеше да заспи. Малките му крачета стъпиха на студения под и закрачиха към коридора. Тогава я чу да плаче. Майка му. Видя, че държеше в ръце малка кутия със снимки. Често плачеше, защото там съдържаше малките снимки от ултразвука на бебето, което трябваше да роди преди няколко години. Бебе, което загина в болницата. А Ейс толкова дълго време беше искал братче...
____
Поиска да види кутията и откри още толкова информация. Дае Лий. 24. Сребърната лисица. Всички удари, които беше направил. Как бе изчезнал внезапно пред носовете на всички служби. Не изслуша обяснението на родителите си. Поне не веднага. Казаха му, че не са вярвали, че детето ще оцелее. Че лекарите са споменали усложнения. Но ето го -малкият му брат беше съвсем жив и здрав. Бог знае къде. И се беше превърнал в бог знае какво... Трябваше да го открие. Трябваше да се отърве от вината, която почувства, докато четеше неговото досие.
Бяха го изоставили. Бяха го превърнали в престъпник.

Име: Ейс Морисън
Години: 29
>Работи за тайните служби на Ю. Корея. Под прикритие се подвизава в Алианса, като информатор.
>Търси Сребърната лисица активно от две години.
>"Ейс" е псевдоним. Името му е Арън, но не го харесва и предпочита да бъде наричан "Ейс".

Ace
Morrison