Рори имаше необичайната способност да се среща със смъртта и да се разминават на косъм. Беше забавно, наистина, замислиш ли се, предвид, че беше лекар ( дори и само по диплома да бе санитар). Срещите с Онази с косата бяха започнали без предупреждение още от деня на раждането му – сякаш божествената сила искаше да го предпази от всички злини на света, които щеше да срещне, но ирландския му темперамент и магарешки инат не бяха по силни дори от Бога. Всъщност, Рори не вярваше в Господ и изключително много се обиждаше, когато в чакалнята чуеше как близките на болния благодаряха на някакво измислено същество, пред това да благоговеят пред човешкия гений и науката. Беше последният О‘Лиъри и никое божество нямаше да му го отнеме.

За втори път срещна смъртта, когато на пет, една от празните цистерни от терпентин падна отгоре му, докато си играеше в задния двор на халето. Отърва се със сътресение на главата и десет шева на челото, с които беше много горд.

После с засичаха насам-натам из юношеските му години, разминаваха се като стари, но лоши познати, докато Рори се изявяваше като анархист и футболен запалянко. В същия дух, се приближи до него и третия път, когато някакъв побеснял наквасен дъртак го наръга в корема с нож за хранене в един пъб след като любимият му отбор бе паднал като уморен Атлас. Всъщност, за разлика от всички други път, сега той си го беше заслужил, защото се перчеше със зелената си фанелка и беше мерзавец, защото беше обърнал повечко бири. Помнеше малко от инцидента – единствено братята си – Силиан стоеше над него и притискаше с голямата си, меча лапа раната, за да спре кръвотечението, а Оуен смля дъртака от бой пред очите на десетки зяпачи, но никой нищо не каза – дори на полицията не се обадиха.

Беше неписано тяхно правило, че ако един пострадаше, всички се опълчваха, дори срещу тях да стоеше самият Сатана...или Господ.
В последните години, Рори се беше кротнал – продължаваше да стажува, събираше пари, за да се квалифицира най-сетне като лекар, помагаше на Силиан с продукцията и приготвяше вечеря за Оуен, който се прибираше по зазоряване. Баща им, Калахан, беше пасивен персонаж, който в пиесата от пасторално-домашен тип, се появяваше само в нетрезво състояние на дивана, псувайки държавата или натякваше на тримата, че вече е време да си доведат жени. Рори не си представяше как въобще може да докара някое момиче тук, без тя да го помисли за сериен убиец.

Без да осъзнава, Рори О'Лиъри щеше да срещне смъртта за четвърти път съвсем скоро.


SEMI-FLEXIBLE FC

CONNECTIONS
- CILLIAN O'LEARY - BROTHER
- EOGHAN O'LEARY - BROTHER