Тъмните му очи шареха по изящната повърхност на вратата. Вече бе забелязал колко добре изолирана бе къщата. Не можеше да намери дори разположението на камерите, каквито със сигурност усещаше насочени и към себе си. Воалът на закона бе пред лицето му, затова и не се страхуваше, че самоличността му ще бъде разпространена. Рядко мислеше за себе си и собствената си безопасност. Униформата му даваше допълнително кураж и самоувереност, разчиташе на тях и целия багаж от умения и тренировки. Дължеше именно на тях и зоркото си око и аналитични мисли. Протоколът си беше протокол. Прегърна за пореден път това константно напомняне на собственият му разум. С готовност изпъчи рамене щом отчетливо долови отварянето на вратата. Надяна любимото си служебно изражение и  сканира внимателно лицето срещу себе си. Не бе минавал няколко психо теста и лекции по психология на поведението, за да му убегне и най-малкото в жените пред себе си. Не пристъпи веднага прага на непознатата територия. Пое дълбок дъх и започна стандартния  си протокол:
- Офицер Романо. - представи се формално, даже прекалено строго. - Подали сте сигнал, но диспечърът ни съобщи, че e загубил връзка.  
Изгледа съсредоточено двеже жени преди да продължи.
- Разкарването на полицаи  подлежи на глоба, надявам се разбирате това.- напомнянето му бе твърде остро вече, затова реши да продължи малко по-меко, в името на добрия тон.- Какъв е случаят?

Бен Романо, може би, защото не разбра и думичка от чуждият език на който се разправяха двете жени, се почувства длъжен да сбърчи леко вежди неодобрително. Като представител на закона, бе длъжен да знае какво се случва, за да даде и своята справедлива оценка. Твърде очевидно не му се понрави неведението, в което бе поставен. Ако не беше в настроение  и на смяна, сигурно хапливо щеше да им отговори на италиански, но сега бе задължен да служи в работата си, а тя включваше безопасността на хората пред него. Щеше да бъде толкова лесно, просто щеше да се върне до патрулката, щеше да напише всичките протоколи и молби за отказ от полицейско съдействие и щеше да остави тези женици на произвола на съдбата. Само един техен подпис бе достатъчен да си съкратят шанса за справедливата, законна оценка и помощ, в лицето на Офицер Романо. В други случаи, вероятно щеше да си затвори очите и да тръгне, все пак бе дълго дежурство, но фокусираният му поглед вече бе насочен само и единствено към едни още по-тъмни и уморени женски очи. Неговите собствени обходиха щателно цялото й тяло. Преди да ги върне обратно на лицето й, вече бе успял да придобие онази нужна неутралност. Униформата говореше вместо него.
-Лични документи,моля - данните ни Ви ще бъдат ползвани само за протокола, който ще подпишете. - отвърна с добре познати и много ползвани думи, лишени от каквато  и да е  било човечност. Бен посегна към служебната си радио станция, прикрепена под рамото му и  натисна копчето, за да даде инструкциие на партньора си в колата, там се намираше папката с всички бланки. Приключи бързо. Не се усети, че въздъхна тихо.
- Мога да Ви съдействам. - бе последният му опит да даде някакъв шанс на клетите жени. - Отказали сте медицинско съдействие, но мога да извикам колегите да Ви помогнат тук на място.-замълча за миг преди да продължи.- Или може да позволите това на мен.

- Госпожице, обадете се веднага. - присъедини се към командата, дадена на момичето на име Елена. Не я проследи как изпълнява казаното, вместо това Бен заби поглед в документите в ръце те си. Старанието му сравни всяка една буква и цифра и  да огледа всяка една вградена холограма по повърхността им, не отне много от ценното време, което вече усещаше, че губи. С разликата, че не той се лишаваше от тези ценни секунди, а госпожа Атреидис. Потъмнелият му поглед, провокиран от думите й преди минута, се стовари с цялата си тежест върху крехкото й тяло, вече намерило опора на стълбите. Преди да тръгне към нея, затвори вратата зад себе си и едва чу тихото, механично заключване на бравата. Приближи се внимателно, с една ръка в страничния си дълбок джоб.
- Задръжте си документите засега.- гласът му бе равен и студено спокоен - както изискваше униформата му. Давайки й ги, вече бе със свободни ръце, на които сложи  черни на цвят медицински ръкавици. Преди да е предприел каквото и да било друго, от джоба на гърдите си извади една бяла картичка с червен кръст на нея и й я показа.
- Бях парамедик.- рече сухо и от намалената дистанция, присви очи срещу нейните. - Зениците Ви са разширени. Отнема Ви време да се фокусирате. Дишате често през уста. Госпожо,  може да изпаднете в Хиповолемен шок от кръвозагубата си - вътрешна или външна.

- Купър, имам жена в несвяст. Край. - Бен направи рязка пауза, вече с шарещи преждевременно потъмнели от лекото професионално притеснение, което го обзе. - Не попълвай бланката все още. Край. - нова принудителна пауза, този път за тежка въздишка. На въпроса, получен по радио станцията, дали има нужда от съдействие, Романо строго му съобщи да предаде на диспаръча, че ще се забави с този ескалирал случай. Ръцете му, вече добре опаковани в латексови ръкавици, бяла успяли да уловят раменете на жената, завъртяла очи преди секунди и я предпази от сблъсък с някой ръб на стълбите. С няколко бързи инструкции, принуди помощницата й, да задържи главата на пребледнялата жена в ръцете му - трябваше  вратът й да остане  изправен за всеки случай. Докато девойка я придържаше, Романо се почувства достатъчно спокоен, че да премести дланите си на китките на госпожа Атреидис. Изпъна ръка колкото под ръкава на униформата му да се покаже часовникът му. Напипа за отрицателно време пулса й и започна да брои, гледайки съсредоточено в циферблата. Ударите на сърцето й бяха твърде бавни, но достатъчно силни, а щом се забързаха съвсем леко накрая, Романо вдигна очи към лицето й, в очакване да види потрепването на клепачите й. Не бе сигурен, че трябва да я мести, все още не можеше да прецени колко болка криеше от него. Не му оставеше друг вариант, освен да чака поне малко да се свести. Рязко обърна глава към другата жена, преди да обхване на прилични места, омекналото тяло на тъмнокосата.
- Счупена ваза?- тихият му въпрос бе болезнено риторичен.