rp-directory
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm

 :: PLOTS :: HYPERSONIC :: РП :: Настояще Предишната тема Следващата тема Go down
My lover's got humor,she's the giggle at a funeral.
hades.
hades.
hades.
FC : Cody Fern
Група/Раса/Класа : Greek Gods
Summary : The Former king of the Underworld is now a Mortician.Weakness:Spoonful of graveyard dirt from the grave of Achilles
Брой мнения : 51
Join date : 10.01.2021
hades.
Пон Яну 11, 2021 1:42 pm


Трябва да се установите вече някъде...” беше подметнала на съпругата му, една от новите й приятелки , докато двете си лакираха ноктите заедно по телефона. Червената слушалка, закрепена за къдрав кабел се беше увила около врата на котаракът Мортус, който царуваше в скута на Персефона с надменно изражение на някой, който току-що те е бил на карти. От косматия досадник щеше да стане чудесен покер играч - кривата му муцуна с издадени долни зъби и поглед, който гледаше в отвъдното бяха идеални за този вид игра, ако обаче, преди това той не станеше жертва на някой маааалък инцидент. Между Хадес и котаракът зрееше вражда от мига, в който той се беше изпикал в новите му сандали, когато беше още малък, невзрачен подарък за сърдитата кралица на Подземния свят. Кралят не помнеше защо любимата му не беше в настроение онзи ден, но продължаваше да го проклина и до момента. Трябваше само мъничко да дръпне шнура от двете страни и Мортус щеше да е мортус. Можеше да го преподари на Перси като яка за любимото й кожено палто. Все пак, усвояваха изкуството, на онова, което смъртните наричаха “семеен бюджет”.
Идеално скулптурирания силует на Хадес се закачи за портала между двете стаи в задушната, малка къщурка в скандинавски стил, цвъкната на единия бряг на река Одензе като досадна брадавица, загрозяваща иначе хубаво лице. Тапетите бяха влудяващи – с дребните си цветчета като от съветски пеньоар, можеха да доведат и най-уравновесения тип до психически срив, но това бе единственото жилище, което се вписваше в спестовните им планове. До онзи момент, кралят на Подземния свят не се бе сблъсквал с големия проблем, който представляваха финансите в света на простосмъртните. Там долу никому не бяха нужни номинални знаци, още повече такива напечатани на хартия. Най-много на покойника да му послужеха двете монети, които поставяха на очите му, за да плати превоза си на лодкаря по река Стикс. Изправен пред цялата нова концепция за живот, той и Персефона започнаха да търсят начини да се прехранват. Противно на очевидното, съпругата му беше ловък бизнесмен и успяваше със сладките си приказки да привлече хората около себе си. Божествената й харизма действаше като магнит на околните и самият Хадес. Дори небрежно облечена само в пуловер втора употреба в безличен бежов цвят и коса, прибрана зад ушите й, изглеждаше като най-красивото създание, раждано някога на този, и всички други светове.
- Семейство Руе заминават за Лондон. – рече тя с интонацията на случайно споделена информация, но Хадес знаеше, че това е намек. За какво обаче, предстоеше да разбере.
- И? – задеде едносричен въпрос той, но мислите му страняха повече към това как да учисти котката.
- Мислех си, че може да сменим мястото... – „Отново?!“ – беше отговора в устата на кралят, но устата му изрекоха:
- Чудесна идея!

***

Клетката с негово котешко величество заемаше по-голяма част от седалката от самия него и Хадес никак не беше щастлив от тази обида към съществото му.
Небето висеше над малкият, черен камион, лъскав като восъчната повърхност на листо от бегония. Беше начумерено като кисело старче, загубило последните си жълти стотинки на комар в близкия локал и пръскаше дребно и заядливо прахообразни капчици спестен, от предните дни, дъжд. Въпреки немесисът му от ляво, всичко изглеждаше прекрасно – помисли си Хадес, докато оглеждаше мъгливата действителност, настанен на почетно място до шофьора – мъж на средна възраст от неясен етнически произход, с бял, прокъсан потник, на места украсен със стратегически лекета от кетчуп. В купето беше задушно, дори за вкуса на някой, прекарал целият си съзнателен живот в Пъкъла и вътре се разнасяше проглушителна музика, присъща, явно, за мястото, откъдето идваше мустакатият, въздебеличкък господин. Хадес въздъхна и отвори прозореца на превозното средство, подавайки глава навън като последен шанс за нормално пътуване. Влачеха се така, в неописуем трафик, вече 3 часа по M25. Пред тях имаше цяла армия от дребни коли, ученически автобус, с плезещи се на пътуващите, хлапетии, няколко тира, и дори странна, на цвят и форма, каравана – лъскава, сив металик – мязаше досущ на космически кораб.

Персефона, разбира се, се возеше след камиона, с  малкият си жълт Бийтъл и натискаше клаксона нервно, докато придъвкваше някакво убийствено сладко печиво. Виждаше я в огледалото за странично виждане.  Най-хубавото беше, че котакът няма да се облажи от десерта на стопанката си.

Малко място се освободи пред камиона и изисканата бяла ръка на Хадес се подаде през прозореца, давайки сигнал на съпругата си да изпревари. Тя го направи без много да му мисли и от със спортната злоба на пилот на НАСКАР. Жълтата въшка се намести между зеленият пикап и тях. Перси също беше отворила прозореца си и частичка от парфюмът й – умиращи виолетки, росен жасмин и  стипчива лайка, достигна до носа на Кралят на подземното царство. Той изсумтя доволно. Колко много обичаше тази жена.

Най-сетне след още час и половина лутане, камионът и малката количка спряха на алеята пред двуетажна къща в готически стил. Беше спретнат архитектурен мираж, който беше като че, току-що излязъл от сцена на филм на Тим Бъртън: имаше висок, остър покрив в кафеникаво-червено – цвят на съсирена кръв; една малка кула се подаваше от вторият етаж, черна като въглен, с красиви прозорци до земи. На първият етаж имаше сенчеста веранда от абанос. Цялата сграда беше в най-красивият оттенък на аленото. Хадес дълбоко пое дъх на благоговение, докато Персефона вече разтоварваше втори кашон от почти несъществуващия багажник на Фолксвагена. Току-що излезлият от клетката си, Мортус, беше застанал царствено при входа и душеше наоколо.

- Прекрасна е, нали? – попита риторично Кралят на подземното царство, но получи отговор под формата на сумтене, което не можеше да разгадае дали е положително или отрицателно.
Мъжът от камиона, по право хамалинът, бързаше да стовари всичко на моравата пред дома и хвърчеше по-бързо от Хермес. След него оставаше гранясала миризма на понички.

Хадес отиде до пощенската кутия, която беше във формата на миниатюра на дома и видя надписа с ръбати букви – Семейство Хъдсън. Това го накара да се замисли дълбоко – те нямаха фамилно име, бяха Хадес и Персефона, плюс Мортус, плюс пониженият в едноглавие Цербер. Може би трябваше да си измислят такова – нещо тъмно и примамливо. Найтшейд? Кроу? Трябваше да пита Перси... Хадес притича, за да влезе той пръв в собственият си дом, но котката го беше изпреварила и безсрамно се поклащаше из полу-празните стаи на долния етаж.
Върнете се в началото Go down
persephone
persephone
persephone
FC : Danna Paola
Група/Раса/Класа : Greek gods
Summary : Περσεφόνη | pərˈsɛfəni | daughter of Zeus&Demeter | queen of the underworld
Брой мнения : 19
Join date : 10.01.2021
persephone
Сря Яну 13, 2021 12:34 am

Персефона нацупи пухкавите си устни и издиша тежко, карайки кичура карамелена коса, спуснал се върху лицето ѝ, да се отмести сам. Подпирайки два кашона на ханша си се заклатушка към елегантната къща, мърморейки под нос нещо за съпруга си, който никога не помагаше. Бе се втурнал в новия дом като ентусиазирано дете, приличайки твърде много по характер на Мортус. Не осъзнаваше, че двамата не се понасят именно, защото бяха лика прилика. Персефона се убеждаваше, че всички мъже са родени от една майка, независимо богове, смъртни или абаносови котки.
Старият паркет, отдавна изгубил блясъка си, изскърца под краката ѝ докато жената разглеждаше с любопитство високите, прашни тавани. От непознатите за нея стаи долетя врява, за чиито лайтмотив подозираше от чист опит. Продължи надолу по малкия коридор, все още придържайки връз тежките кашони, озовавайки се в просторна, но бледа гостна, в чиито аскетичен център се намираше драматично дълга маса, покрита с износен чаршаф. Щеше да побере толкова много лакоми и жадни приятели през късните вечери… ако имаха такива. Мисълта ѝ бе прекъсната от Хадес, ядосано надигнал длан, за да демонстрира алените линии оставени от Мортус върху млечната му кожа. Калиопе единствено прибели очи, заприличал ѝ твърде много на заглезено дете, оплакващо се от също толкова дундуркания си брат. Най-накрая кашоните се озоваха върху масата, мачкайки чаршафът, който така или иначе щеше да бъде изхвърлен, след като пренесеше още поне петнадесет кутии с ненужни джунджурии. Бе иронично, че макар богиня се вайкаше за тривиални неща от домакинството, но пък започваше да ѝ допада. Разнообразие, напомнящо ѝ за времето прекарано с Деметра сред смъртните.

- Well, that’s more like it… - заяви доволно Персефона, поставяйки ръце на кръста и завъртайки се около оста си, така че да огледа добре помещението
Мразеше предишният им дом, макар да ѝ бе допаднал в началото. Бе кокетен малък котидж, изключително уютен и семеен. С течение на времето, най-вече когато слънчевите лъчи отнеха златната багра на скърцащите прозорчета, започна да ѝ лъха на бедност. На Хадес това май му харесваше, защото подсилваше романтичните му представи за мелодията на дъждовните капки по стъклата и домашен комфорт, който не бе познавал до тогава. Вглеждаше се дълго време в сивите облаци, завил се в пухкаво пачуърк одеяло и с чаша димящ билков чай между хладните си пръсти. Първоначално Персефона го намираше за сладко, дори се гушваше в него, въобразявайки си, че да, може би в простотата наистина има нещо сладко. Времето стана още по-сърдито, любимите ѝ растения изсъхнаха, изгубвайки топлите си багри и направо ѝ се прииска да ливне скапания чай в лицето му. Добре, поиграха си на простолюдие и бе забавно, даже нямаше нищо напротив, но постоянното спиране на тока прекрачваше границата. Искаше да живее скромно, само Хадес ѝ бе достатъчен, но… проклетите тапети я убиваха.

Новата къща, изпълнена с готически семплост и мрак, подхождаха много повече на владетелите на подземното царство. Не можеше да повярва, че миризмата на смърт и лепкавата тъмнина ѝ липсваха, след като често се оплакваше от тях. Но ето, че бе дошъл момента, в който проклинаше флорални тапети и си мечтаеше за леден огън. Нямаше търпение да запали камината, да спусне тежките, тъмни завеси (след като ги почисти, естествено) и да прекара една цяла вечер, потопена в мрак и сгушена в четящия си някоя прашна книга съпруг. Заслужаваха малко умерен лукс, нали? Погледът на Сеф се спусна към самия него, Хадес, все още вайкащ се около одрасканото на китката си, сякаш имаше шанс да умре. Не успя да сдържи тихия си кикот, мислейки си в какво се бяха превърнали – слаби смъртни, макар да обичаше вида им много повече, от колкото мъжа го правеше.

- Нищо ти няма, бебе такова. – долепи устни до наранената кожа, а чертите на Хадес омекнаха на секундата. Бе толкова предвидим, но и в това имаше чар. Милиарди години заедно правеха всяка двойка предсказуема. Е, все пак смяташе, че още милиард нямаше да ѝ стигнат. – Обещай ми, че ще ми помогнеш. Имаме толкова много работа, а искам вечерта да си починем на чисто.
Знаеше какво да направи, за да постигне всяко свое желание, макар дори това да не бе нужно, тъй като Хадес обичаше да ѝ угажда още преди да е произнесла думата. Изпърха с миги, поглеждайки нагоре с влажни очи, подобни на изгубено еленче. Мъничките ѝ размери помагаха толкова много в такива моменти.

- Добре, вкарай всичкия багаж вътре и започни да слагаш нещата по местата им. – плесна с ръце още преди да е получила отговор – Аз ще почистя набързо. А, да първо донеси куфара с дрехите ми, искам да се преоблека.
Персефона се усмихна до уши, щом Мортус се отърка гальовно в краката ѝ, карайки я да го вдигне. Докосна носле до неговото и се изкикоти.
- А ти просто продължавай да бъдеш перфектен, миличък. – дочу Хадес да мърмори, но не я интересуваше сляпата му завист  
Върнете се в началото Go down
hades.
hades.
hades.
FC : Cody Fern
Група/Раса/Класа : Greek Gods
Summary : The Former king of the Underworld is now a Mortician.Weakness:Spoonful of graveyard dirt from the grave of Achilles
Брой мнения : 51
Join date : 10.01.2021
hades.
Сря Яну 13, 2021 8:53 am


Очите на Персефона грейнаха като коледни лампички, когато тя влезе в тъмния вестибюл на новият им дом – присъствието й караше тъмнината да бяга и да се крие, все едно е диверсант.  На кого му трябваше Хелиос, когато лицето й бе станало светло и изпълнено с надежда, също като в мига, в който двамата си бяха обещали вечна вярност, и блестеше по-силно от сребърната Вечерница. Хадес имаше едничкото желание да скрие бузите й с ръцете си и да я целуне, но Мортус прекъсна романтичния му блян с подскоците си около празната камина, в която имаше два овъглени бъдника, черни като самия котарак. Това му даваше някои идеи, но за този план, трябваше да вербува и Цербер, а той не беше в най-доброто състояние на духа в момента. Кучето стоеше на прага и, със съмнението на граничен полицай, душеше наоколо. Хадес знаеше какво става: липсваха му съседите им, семейство Руе, които бяха си поставили за цел да го охранят до неузнаваемост и да превърнат могъщия звяр в послушно псе. С що за предатели се бе обградил!? Цербер дори се беше научил да прави номера – лягаше покорно, търкаляше се като бъчва, изправяше се на задните си лапи, а и бе развил необяснимо привличане към малките на Руе – поведение недопустимо за пазителя на Подземният свят. Истината бе, че Хадес проявяваше симптоми на параноична ревност. Там долу имаше вниманието и отдадеността на милиарди души, а тук кръгът му от близки хора се свеждаше до съпругата и кучето му. Не броеше онзи конспиратор с рошава опашка – той беше персона нон грата в този дом и всеки друг, който наемеха. Косматият натрапник вече се чувстваше в свои води и се пружеше на тясната полица над камината като сувенир от пътешествие. Хадес го плесна през носа, ала бързите лапи хванаха ръката му и оставиха няколко повърхности охлузвания. Една от малките победи на Кралят беше, че бе убедил Персефона да заведат Мортус на котешки салон за красота, където той беше  подкупил служителката да подреже ноктите на котарака възможно най-късо.

- Копеле безподобно! – изропта богът и се огледа за мериносовото кълбо, което да срита с острия си ботуш, но то вече се бе разтопило в сенките на тъмния салон.
- Виж го! Виж какво ми стори! – изрева той в посока на Сев и размята ръката си театрално пред лицето й, за да покаже нараняванията си. Драмата беше на много високо ниво и заслужаваше поне БАФТА, която богът загуби в мига, в който целувката на Персефона докосна кожата му.
- Цербер! – подхвана следващия по веригата, Хадес. Кучето не смееше да направи решителната крачка и да влезе в къщата, но след третото повикване уклончиво и лениво затропа с грамадните си лапи по  изтърканото дюшеме.
- Ние, мъжете, ще се заемем с багажа, докато ти се занимаваш с декорацията. – Кралят бе научил, че любимата му изпитва наслада от това да се занимава с подредбата на дома им и щеше да е щастлив от новото й поприще, ако то не включваше разместване на мебелите в тясното холче на дървената къщичка всяка неделя. Понякога в проблясъци на мързел, си беше мислил да затрие регистрацията й в Пинтерест, но после с умиляваше и даже изпитваше вина, че е толкова егоистичен.

Впрегнал верният си четириног другар като шерпа, Хадес се справи с кашоните за нула време. Те се трупаха ли, трупаха в дневната, от която се изливаха трели на лек джаз и силуетът на танцуващата Персефона се изличаваше индигово на прозореца. Движенията й бяха като на крехко цвете, с което вятъра си играеше. Нямаше търпение да й покаже изненадата си. Всъщност, наистина не можеше да се стърпи. Сеф беше започнала да му се подиграва, че не може да пази тайни от мига, в който се обградиха със смъртни приятели и всяка седмица нова двойка, често с дребните си, вресливи човеци, които тормозеха любимото му куче, се появяваха на вратата им с бутилка вино и някаква гадна манджа в стъклена тава. Така едното семейство разбра, че другото семейство го съди за пограничната им територия. А пък друг съпруг научи за прелюбодеянията на любимата си.

- Искам да ти покажа нещо. – развълнувано заяви богът и демонстративно постави последния кашон на дългата, като дакел, маса. Той повлече съпругата си след себе си към малката крива в коридора, завършваща със ситна вратичка, през която неговото дългунесто тяло имаше трудности да се провре. Той завъртя кръглата дръжка и тя остана в ръката му, но Хадес бе толкова непоколебим в желанието си, че ритна вратата и тя се отвори с болезнен писък. Помещението беше мъничко, едва три крачки в ширина и пет в дължина. Бе и малко запуснато – малките гледжосани прозорчета, матирани от конденз бяха с олющен маджун, някои стъкълца липсваха, а цветарниците бяха оглозгани жертви на оранжево-кафява ръжда. Десетината саксии по тях съдържаха тленните останки на палми, сукуленти и няколко цъфтящи растения.
- Та-да? – неуверено измъмри Хадес, защото зимната градина изглеждаше много по-добре на снимките в Интернет.

Върнете се в началото Go down
persephone
persephone
persephone
FC : Danna Paola
Група/Раса/Класа : Greek gods
Summary : Περσεφόνη | pərˈsɛfəni | daughter of Zeus&Demeter | queen of the underworld
Брой мнения : 19
Join date : 10.01.2021
persephone
Сря Яну 27, 2021 12:19 am

Персефона знаеше, че приятелките ѝ страдаха от сюрпризите на своите така добронамерени съпрузи и приятели. В най-честия случай изненадите им бяха плазмени телевизори и бормашини, а ако имаха късмет – някоя друга тенджера, която можеха да ползват. Тя самата никога не бе имала подобен проблем, навярно, защото мъжа в живота ѝ не бе съвсем смъртен. В него се откриваше нещо вечно, предполагаемо аурата на безсмъртна мъдрост, която надминаваше рамките на трогателно човешкото. Никога не бе получила тиган или рокля, но такива подаръци не ѝ бяха нужни в подземното царство. Именно това не разбираха смъртните – истинските шедьоври бяха нематериални. Бяха наблюдавали как света вехне, часовете и годините се превръщаха в еднаква по обем абстракция. И двамата бяха съвсем наясно, че нищо физическо не оставаше. Заради това Хадес бе добър в подаръците – даряваше я с нещо единствено за нея. Подобни места, които сама да съживи, растения, които да отгледа от нищожни семенца, глуповати котки, които просто не искаха да се държат възпитано.
- Прекрасно е. – обви ръце около слабото му тяло и отпусна глава върху гърдите му, за сетен път осъзнавайки колко дребничка бе в сравнение със съпруга си – Или поне ще бъде.
Хадес прибели очи отегчено, карайки жената да се изкикоти. Естествено, че Персефона щеше да му намери още работа, но все пак бе домакиня. Има нещо твърде божествено в това да създава ред, дори и в най-обикновеното чистене. Чувстваше се като демилург, макар затворена в дребничко, смъртно тяло. Пресътворяваше хаоса в космос, а това ѝ доставяше твърде много удоволствие.

Остатъка от деня премина без особено много коткат, като изключим Мортус, който държеше да е в центъра на вниманието при всички условия. Персефона можеше да се закълне, че котката напълно разбираше колко много е мразена от мъжа в семейството и нарочно му  се буташе в краката, така че да го ядоса още повече. Отдала се на работа, от време на време дочуваше разгневен глас от долния етаж, придружено от яростно мяукане. Вече дори не изпитваше нужда да разбере каква е драмата им, защото тя бе константна.
Щом слънцето започна да се скрива зад хоризонта, потапяйки полу-празната къща в златисто сияние, ръцете на Персефона вече бяха загрубели, обсипани в лепкав прах и още по-тежка умора. Оставаше твърде много работа, но поне знаеше, че може да прекара вечерта спокойно, свила се пред камината.

- Поръчай пица. – екото се понесе из къщата с почти стряскаща акустика
- Не. – отвърнаха ѝ стените
- Стига си мрънкал. Поръчай пица, нямам сили да готвя. – Персефона издърпа ластика, разпускайки карамелените коси върху раменете си, докато си проправяше път към входната врата

Можеше да се закълне, че в багажника бе оставила бутилка шардоне, с която да отпразнуват почти свършената работа. Прекосявайки все още неподредения двор, с твърде висока трева, закачаща се по крачолите на тъмния клин, вниманието ѝ бе привлечено от непознат глас.
- Юху! Здравейте! – ухилено младо момиче, с гигантски очила и къдрава, синееща коса,  махаше на Персефона зад олющената ограда, придружена от кльощав мъж- Задължително трябва да се запознаем.
Богинята остана безмълвна, но се пак направи няколко предпазливи крачи към твърде общителните си съседи. Бе се нагледала на какво ли не, но тук предусещаше нещо, с което не се бе сблъсквала до сега, твърде свикнала с кисели, възрастни съобитатели.
- Аз съм Мади, но се определям с името Пълнолуние. Това е партньорът ми в живота Малкълм, но държи да го наричаме Вятър. – преди Персефона дори да имаше възможност да се представи с фалшиво име, далеч не толкова интересно, бе прекъсната – Предпочитаме джендър неутрални местоимения.
Входната врата се затръшна, оповестявайки появата на буреносния облак Хадес. Съпругата му извърна объркан поглед към него, а той, съвсем не разбиращ от намеци, оповести, че е поръчал „скапаната пица“.

- Дано е веган и без глутен! – изкикоти се Пълнолуние, но смехът ѝ прозвуча фалшив, престорен, при това преднамерено ироничен – Което ме подсеща, че напълно ви забраняваме да правите барбекюта в двора. Вятър и аз сме вегани и не искаме аромати на месо около нас. Това би било ароматно изнасилване и пълно нарушаване на правата ни! Също така, ние сме атеисти. Ако се опитате да ни честите празник или поставите декорация, която е видима от дома ни, ще сезираме полицията. Богове не съществуват. Атеизмът е единственото логично нещо на този свят. Наистина, ще извикам полицията ако ми честитите какъвто и да е било празник, заклевам се. Не разбираме как хората вярват в подобни измишльотини. Към коя партия принадлежите? Смятате ли да имате деца? Ние сме анти деца.
Персефона и Хадес обмениха многозначителни погледи, оставащи толкова тихи, колкото и самия Малкълм… така де, Вятър. Понякога смъртните бяха прелюбопитни. Кълнеше се в липсата на бог, в лицето на двама такива.

Върнете се в началото Go down
hades.
hades.
hades.
FC : Cody Fern
Група/Раса/Класа : Greek Gods
Summary : The Former king of the Underworld is now a Mortician.Weakness:Spoonful of graveyard dirt from the grave of Achilles
Брой мнения : 51
Join date : 10.01.2021
hades.
Сря Яну 27, 2021 9:11 am


Хадес погали косите й, в които, около плодовия шампоан и парфюма купен на онлайн разпродажба, все още можеше да разпознае аромата на царството си – онзи мирис на кожа, течаща вода, умиращи цветя и старо злато. Човеците със своите префинени носове биха го определили като еротична есенция, нещо като парфюм с феромони, които притегляха обожателите така, както сладкия нектар на цветето омайва пчелата. Истината бе, че смъртната им плът принадлежеше на Дома на Мрака и той я теглеше към себе си като магнит. Всички онези стени от скъпи метали, тронът му от кости и сребро, покорството и отдадеността на милионите души обаче, можеше да замени само за една усмивка, подарена му от жената, която обича, и която бе единствената, заслужаваща да бъде почитана като истинска богиня.
- Ще наемем хора!  - Хадес искаше да излъже и себе си с това фалшиво твърдение. Нямаха и грош в повече, след като бяха платили с изкараното от частните уроци по езици, които той преподаваше и  разнообразните заниманията на Персефона, тази преоценена къща, за която се говореше, че е обитавана от духове.
- Добре де, ще отида до Home Depot утре и ще купя нужното, но не искам да ме притискаш със срокове! – последното, което лежерната натура на бога, можеше да изтърпи бе човешката прибързаност, която беше попила в съпругата му. Понякога си мислеше, че Сеф, в стремежа си да се впише между хората, се стараеше да облагороди чертите на характера си по техен вид и подобие, а това неизменно включваше и него, защото бяха едно цяло. Например, когато съседката й бе споменала, че съпрузите в квартала се събират да играя карти в петък вечер, докато дамите си правеха книжно соаре с вино, Хадес бе изпратен със стек бира в бунгалото отсреща, за да гледа как още трима мъже се оплакват от половинките, челядта си и  домашните си задължения, пият безвкусна бира и подмятат едно тесте карти по задължение. Мълчанието му и погледът на недоволна статуя накараха другите господа да се огледат смахмузено един-друг и бързо да приключат с покера и да се приберат по къщите си. Богът много повече предпочиташе виното и книгите, затова остана на дивана, докато момичетата се кискаха около недодялана секс-сцена в четивото си.
- Махни се, проклетийо! – Мортус седеше царствено, като сфинкс, на кашона, който съдържаше разглобеното нощно шкафче и отказваше да помръдне. След още няколко подканяния, Хадес не издържа, грабна го под мишница и го изхвърли на малкия покрив на верандата, който се виждаше през прозореца. Котаракът издаде траурно мяучене, все едно беше осъден на смърт  чрез гилотина и се молеше за пощада, докато извиваше отбранително гръб и приличаше на овъглено петало суджук. Кой би предположил, че котка може да се страхува от височини!? Кралят на подземното царство удовлетворено гледаше как малките черни лапи се хлъзгат по студената ламарина.
- Поръчай пица! – нареди отворената вентилационна решетка без право на обжалване и Хадес усети как мазнината от бекона и любимите пеперони на съпругата му се вливат в артериите му като Стикс в морето. Бяха смъртни! Трябваше да се грижат за телата си, тоест да избягват мазнини.
- Поне китайско? – започна преговори той, понеже считаше, че то е малко по-здравословно, но после се сети за всичката онази сол в соевия сос, натриевия глутамат и липсващата хигиена в азиатските заведения и с конско пръхтене се обади на най-близката пицария.
- Сеф, кълна се, тези искат да ни убият! Има конспирация! С голямата пица получаваш 2 литра Кока-кола безплатно! – провикна се Хадес от стълбището, но когато никой не отговори на нарастващото му притеснение за кръвната му захар, той слезе долу и завари вратата на дома им отворена. Персефона вече разговаряше със съседите. По дяволите, пак му готвеше някоя неприятна изненада с вкус на газиран, ферментирал малц и дремещ тестостерон!  Недоволното божество затвори с трясък вратата, за да покаже, че не иска да бъде част от никакви покер вечери, но вместо охранен, оплешивяващ чичка с очила, насреща стоеше жив скелет с посивяла кожа... и говореше. Всъщност, не той говореше, а синьото нещо до него, което приличаше на Бисквитеното чудовище и гледаше и двамата през две лупи за диапозитивен проектор. Той изслуша поучителната й тирада и беше истински обръкан. Май бяха в онези шоута със скрита камера?
- Пицата е с много пеперони, както я обича жена ми. – сухо отвърна Хадес с царствения си тембър, който можеше да бъде баща на ветровете. Глас като този те поставяше на мястото си и ти оставаш там, докато бурята отмине. Глас, който той отдавна не бе ползвал, защото трябваше да се преструва на смъртен.
- Всъщност, виждате ли онази котка на покрива, да, онова жалко черно китениче, което се опитва да не падне. Мислим да я принесем в жертва на боговете ни и да я изпечем на дървени въглища. После ще си направим празник-оргия и ще ви поканим. Теб и мъжа ти, госпожа. Хубав ден! – Хадес отвори вратата и направи крачка вътре, преди да се обърне и да добави:
- Не смятаме да имаме деца за сега, но нищо не ни пречи освен погребална агенция, да си отворим и детска градина. Бланките са почти идентични, а и аз така или иначе, ще се разхождам по институциите..
Върнете се в началото Go down
persephone
persephone
persephone
FC : Danna Paola
Група/Раса/Класа : Greek gods
Summary : Περσεφόνη | pərˈsɛfəni | daughter of Zeus&Demeter | queen of the underworld
Брой мнения : 19
Join date : 10.01.2021
persephone
Пет Сеп 23, 2022 5:29 pm

Истината е, че някои хора обичат да гледат как света гори. Хадес бе един от тях, но Пресефона често го отдаваше на професионално изкривяване. Чувството му за хумор бе трудно смилаемо и мрачно, подобно на всичко касаещо се до мистериозния мъж. Още си спомняше, когато земята се отвори под босите ѝ нозе, поглъщайки я цяла. Пропадаше дълго, но бързо, заобрадена от непрогледен мрак и непознат студ. Като дъщеря на топлата и любвеобилна Деметра, бе познала единствено слънчевите лъчи на златистото и щедро лято. Но ето, че вече бе на коренно различно място, завладяно от всичко чуждо. Тук светлината не галеше кожата ѝ, полъхът не разрошваше карамелените ѝ коси, а миризмата на свежи цветя не изпълваше дробовете. Мъжът, който се изправи пред Персефона, сякаш чакал я в края на безкрайния тунел вечно, бе продължение на царството си - мрачен, студен и плашещо тих. В първите им мигове заедно, Персефона дори не смееше да надигне очи към краля на подземното царство, твърде смутена и изплашена от силното му присъствие. Знаеше, че Хадес бе обратното на това, което бе тя самата - той убиваше, тя създаваше, той рушеше, тя пресътворяваше. Но може би за това го обичаше. Богът допълваше онази частица мрак, която самата Персефона не притежаваше, като дъщеря на перфектната Деметра, а тя му даваше светлината, която не съществуваше във вечното му царство.
- Кахъм... да... - Персефона прочисти гърло и се сгуши в съпруга си, полагайки ръка свойски върху гърдите му - Добре дошли сте... на оргията ни. Или детската градина или погребалната агенция.
Може би единственият минус от това да си съпруга на Хадес, като изключим невъзможността да виждаш близките си постоянно (макар за него това да бе плюс, имайки в предвид колко не понася тъща си още преди да познава Персефона) бе, че трябва да подкрепяш всяка една негова хаплива прищявка, а те бяха доста. Когато кралят прецени, че иска да руши, тя трябва да е там, за да пляска окуражително. И в моменти като тези, когато двамата съседи ги гледаха сякаш токущо им бяха признали, че са богове, Сеф се усмихваше фалшиво и покрепяше мъжа си. В действителност не го винеше. Тази ѝ реакция бе продиктувана от страхът ѝ той да не се почувства отново сам, както преди да я отвлече. Дълго бе живял в Кронос, преди да бъде погълнат и Посейдон, с единствената компания на мрачното си ехо. И между братята си бе "другия", "онзи", а смъртните шепнеха името му с неприкрита неприязън. То събуждаше страх във веки, а в нейното тяло разбуждаше всичко, връщаше пролетта със всичките ѝ ярки цветове. Не искаше да вижда Хадес ранен отново, както в момента, в който се запознаха.
- Е, приятна вечер! - побърза да подхвърли Персефона докато тикаше съпруга си обратно към къщата, без да очаква адекватна реакция от съседите. Не ги винеше, тъй като тя самата не бе сигурна какво можеше да отговори на тяхно място

Вратата се затръшна зад тях и Сеф веднага се изправи пред Хадес с ръце на кръста, опитвайки се да бъде възможно най-заплашителна, колкото ѝ позволяваше дребното ѝ тяло. Сбръчка вежи и носле, макар това съвсем да не получи желаната реакция, подтиквайки мъжа да се наведе, за да я целунне.
- А, не! - извика и се отдръпна от дългите пръсти, устремени да щипнат розовите бузи на богинята- Не може ли поне веднъж да имаме нормални отношения със съседите си, господинчо?
Знаеше какво ще ѝ отговори - нещо от сорта на "ненормални съседи не заслужават нормално отношение". Изсумтя шумно и театрално, врътвайки се на петите си, за да се отправи към кухнята. Дочуваше смеха на Хадес докато пребъркваше почти празните шкафове за тирбушон, с който да отвори вече прословутото шардоне, но продължи да си мърмори под нос. Знаеше, че обича да я ядосва, но това май бе характерно за всички мъже от семейството му. Можеше единствено да се благодари, че поне не ѝ вдига кръвното по начините, на които бе способен Зевс.
- И не си мисли, че не няма да отбележа онази час за Мортус. Не го наричай китеник!
Бутилката и тирбушонът шаваха нерешително и хаотично между нежните ѝ ръце, още по-непохватни под въздействието на раздразнението ѝ. Хадес се появи в кухнята, все така развеселен, и пое виното от съпругата си, издърпвайки тапата само за миг.
- Ха! Някаква полза от теб. - богинята вече поставяше двете стъклени чаши на барплота
Загледа златистата течност, изливаща се в чашите, без да осъзнава, че темпераментът ѝ се е изгубил. Персефона подпря лакът на барплота и положи лице в меката си длан. Кичур карамелена коса се спусна върху лицето ѝ, а тя не побърза да го отмести, застинала в типичната си кисела физиономия.
- Не смятаме да имаме деца. - повтори тя глухо, съвсем наясно, че ще развали настроението за сетен път
Някои жритци казваха, че не е просто богиня на пролетта, а на плодородието. Те бяха редки и променяха света до толкова, че споменаването им внасяше страх дори в боговете. Гея и Рея се помнеха със жлъчно чувство от смъртни и безсмъртни, заради способността им да подхранят тъмнината без дори да го искат. Още една богиня на плодородието можеше да събуди силите на Кронос, заточен в Тартар. Може би Хадес се страхуваше от това повече и от братята си, но надали щеше да смее да ѝ сподели. Все пак все още се будеше нощем, със страни изгубили цвета си и плувнали в пот, едва отърсил се от поредния кошмар за кръвожадния си баща. За сега всичко бе наред - Персефона не бе истинска богиня на плодородието, но... толкова искаше да бъде. Боговете имаха стотици деца, а тя не бе държала и едно в обятията си. Може би бе егоистка, но крехкото ѝ тяло се изпълваше с толкова много завист към всички смъртни, които бяха познали болката да си майка. Дори не знаеше дали Хадес изобщо бе способен да има потомство или просто искаше да предпази света, тъй като той упорито избягваше темата от хилядолетия насам.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content
Sponsored content
Sponsored content
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1
Идете на: