По стара ирландска презумпция, черната овца винаги беше изтърсака на семейството – канон, който Оуен успя да разруши още на 7, когато започна в първи клас в едно мъничко, едноетажно католическо училище в най-най-най-крайния квартал на Ню Йорк, там, където живееха само несретници и отрепки с проблеми със забранените субстанции. Никой от семейството, което се състоеше само от четирима мъже, не беше вярващ, камо ли католик от англиканска държава, но това беше най-евтината възможност за Оуен да получи образование. Той не се славеше с интелекта на Силиан, който живееше между строгостта на епруветките и духовността на стиховете и нотите си, нито беше интелигентен, чепат дребосък с ръка на божество като Рори. Беше средностатистически, среден брат от семейство от средната класа. Някои наричаха тази повърхностност „златната среда“, но не и той.
Имаше проблеми с дисциплината, беше закоравял атеист като останалите момчета О‘Лиъри и въпреки, че имаше добро сърце, все се оказваше между шамарите. После шамарите станаха юмруци и накрая Калахан се принуди да го запише на бокс, за да укроти хормоните на проблемният си син.
Харесваше му, че макар всичко, между братята си, поне не беше някаква невзрачно сборище на клетки.
Мъдростта на Силиан го накара да се запише в полицейската академия в Ню Йорк, което се оказа повратна точка в живота му и той нямаше как да благодари на брат си повече, че го бе натиснал да стане униформен, защото най-сетне можеше да даде отклик на гнева си в правилната посока. За разлика от на Казановата - Оуен и обърканият Байрън – Силиан на него му вървеше с момичетата. Те харесваха непринудеността му, страстта му, която не бе присъща в позитивен вид за останалите О‘Лиъри. С нея приравняваха изблиците на ярост на Калахан, звуците от китарата на Силиан, побоите в баровете на Рори. Успокояваше го, че поне това, от всички останали неща, прави правилно.
Оуен живееше вече няколко седмици с тайната. Една сутрин, докато пиеше кафето си, подпрян на бюрото преди смяната си, главният детектив го привика заедно с още петима млади полицаи в тясната стаичка за разпити, в която нямаше ни лъч дневна светлина. Вътре стоеше костюмиран, дребен чичка с очила и държеше куфарче в ръка.
45 минути по-късно, когато излезе от стаята, вече не беше същият човек. По дяволите, срещаше се със сестрата на мъжа, когото бе арестувал на летището, а той сам по себе си, беше опасен мафиот.
SEMI-FLEXIBLE FC
CONNECTIONS
- CILLIAN O'LEARY - BROTHER
- RUAIRI O'LEARY - BROTHER
- MARINA SHAPIRO - LOVER
Чет Дек 03, 2020 3:22 pm
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."