Нали знаете онези досадни, тийн американски филми, в които главните герои са 30 годишни гимназисти с твърде бели зъби? Камерън бе част от тази паралелна вселена на богатите бели, каращи скъпи коли от 16-тата си годишнина, имат басейн в перфектния си заден двор, а родителите им са винаги "извън града". Тук следва сцена с хаотичен тийнейджърски купон, препълнена къща и група футболисти, които разбиват празни кенове с бира в почервенелите си чела.
Тийнейджърските му години в Охайо преминават като по учебник, или по-точно изтъркан сценарий. Майка му е част от фамилията Ротчайд и цялото семейство запазват нейното име, като знак за високопоставеността им над всички останали. Бързо се утвърждават като най-богатите хора в цял Кливланд, а бизнесът на баща му, за коли втора ръка, ги прави и добре познати на местните.
В гимназията Камерън е класическият особняк, който умело командва абсолютно всички, благодарение на поста си на централен нападател. Нагъл, груб, неуважителен - момчето е кошмар за всички учители и мечта за всички пуберки. Естествено, не се справя добре с учението, но тъй като е страхотен футболист, е приет със стипендия в NYU. Макар да е невъзможно в Ню Йорк да продължи да е центъра на внимание, Камерън поддържа имиджа си на сърцеразбивач. Жените учудващо бързо попадат в клопката на сините му очи, вярвайки, че могат да "поправят" лошото момче. Истината е, че никоя от тях не е специална и никога не е била достатъчна. Сега, когато Камерън е част от върховите позиции на империята на Ротчайлд, празнината в гърдите му остава все същата, макар той самият да не търси начин да я запълни.

tag # tag # tag