Наричаха го Вълкът и всеки, който го познаваше, твърдеше, че името му подхождаше идеално. От дълбоките му черни очи винаги лъхаше неприветлив студ, а самите те бяха мрачни и бездънни като две черни дупки, готови да те погълнат. Тънките устни рядко се извиваха в нещо повече от крива усмивка, а онези, имали късмета да я зърнат, проклинаха този късмет, защото след това тази усмивка ги преследваше до гроб.

Ала преди да стане Вълкът, Уилям беше просто момче, отгледано с лъжите, които дядо му обичаше да шепне. Приказките за пътешественици във времето и други, необятни Вселени.

Tell me some lies.

Лъжи. Така наричаше баща му историите на дядо му. Измислици, с които стареца пълнеше главата на малкото момче, което бяха оставили под неговите опека и грижи, тъй като нито той, нито майка му имаха възможността да отглеждат и възпитават дете в момента. Някой хора не бяха създадени за родители, казваше дядо му в отговор на нападките на своя зет, докато дъщеря му седеше безучастно, раздвоена чия страна да заема, макар и за двамата да бе ясно, че винаги изборът ѝ щеше да бъде в подкрепа на съпруга ѝ. Та нали все пак самата тя бе уловила първата възможност, за да се измъкне (първо с университета в големия град, а по-късно и с брака), макар и като дете да бе обожавала тези истории, ала с времето увереността и тайнствената истина, която лъхаше от тях, като че ли я изплаши.
Историите, с които дядо му го отлгеда и възпита, отключиха у Уилям интерес към Вселената и всички тайни, които тя криеше и едва ли съществуваше книга по темата, която той да не бе прочел веднъж; едва ли съществуваше каквото и да било, което не бе опитал, за да се докосне до същината на тези истории, без дори да подозира, че тя се криеше в самия него, че мъжът, който пълнеше главата му с небивалици бе същия, който го взе под крилото си преди близо половин век. Макар и понякога, късно вечер, когато пъстрите сънища оживяваха зад затворените му клепачи, Вселената да опитваше да му подскаже това, рисувайки картини, които ръцете му никога не биха могли да възпроизведат, макар и да опитваха.


- В първия си живот Уилям е потомък на офицер от нацистката армия, принуден да емигрира в Англия след като по ирония на съдбата се влюбил в млада еврейка. След седем месеца двамата станали родители за пръв път. Освен Уилям, двамата имали още две деца - момче и момиче, близнаци, които за съжаление загинали през първата година от раждането си. Малко по-късно майка му починала вследствие на туберколозна инфекция, а баща му я последвал година по-късно.
- В първия си живот Уилям има изявени таланти с областта на изкуството и музиката, които частично притежава и във втория.
- Единственият спомен, който има от смъртта си е усещането за студ, затова и мрази зимата. Тъй като в нощта на смъртта му е имало буря, всичко, свързано с тях поражда неспокойство у него.
- В навечерието на осемнадесетия му рожден ден, дядо му издъхва внезапно. В съня си, само една година преди да навърши 100 години. На сутринта Уилям открива бележка на нощното му шкафче, в която старецът му разказва една последна история. Историята за Съвета. През следващите години Съветът се превръща в нещо като фикс идея за него, готов на всяка цена да разбули тайната около него, а това неминуемо привлякло вниманието им и не след дълго Уилям станал част от редиците му, подобно на дядо си.