Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm
rp-directory :: PLOTS :: The wizarding world :: РП :: ГИФ и СЕМИ РП  | |
Please don't let them look through the curtains | |
 Нед Сеп 25, 2022 5:52 pm- Това е за днес. Учениците се разшумяха, надигайки поспаливи глави от чиновете си. Проливният дъжд продължаваше да танцува по замъглените прозорци, отлагайки практическия час по "Грижа за магическите създания", заместен от досадна лекция за стадиите на живот на полу-вампирите. - Госпожице Малфой, не бързайте толкова. - русокосата фигура замръзна из морето от блъскащи се тъмни униформи, почти блестяща на фона им Стори му се, че дочува обърканото шумолене на грифиндорци, доволни, че най-накрая някой ще скастри Моргана, но и не съвсем убедени, че брат й би бил достатъчно суров с нея. Флориан прибра намачканите записки в чекмежето и изчака последните ученици да се изнижат от прашната класна стая, преди да скръсти ръце пред гърдите си. - Родителите ни очакват, че ще се държиш прилично поне докато аз съм тук, но май моето присъствие не те жегна особено. - прехапа устна, пробвайки се да разчете чертите на сестра си, но тя бе добра в замаскирането на емоции, като всеки от това хладнокръвно семейство - Знам, че те дразнят. И аз не харесвам тези мътнорди и продажници, но ти остава съвсем малко преди да се включиш... към нас. - завъртя светлите си очи, за да не изрече думата "смъртожадни"  | ||
| Нед Сеп 25, 2022 8:14 pm Дори самото присъствие на мътнородните в една стая с нея, караще Моргана да се издразни, до такава степен че да може да си фантазира, каква ужасна и трагична съдба ще сполети всеки един от тези недостойни магове, в първия удобен момент, когато нищо не би я възпирало да прочисти света от тяхното съществуване. Единствено тези нейни мисли я успокояваха през последните десетина минути от занятието. Добре не, само това, ами и гласа на брат ѝ. Вярно че не беше вникнала внимателно във всичко, което беше казал, но въпреки това, беше чула достатъчно. Поне за нейните представи на думата "достатъчно". Момичето се беше зарадвало, че часа свършва, когато дочу името си. Усмивката ѝ почти митновено изчезна от лицето ѝ.  -Но какво толкова направих този път? Слушах те съвсем внимателно през цялото време - каза момичето, приближавайки се към брат си. -Знам, че е така и точно за това се опитвам да се държа... добре.. до колкото е възможно | ||
| Нед Сеп 25, 2022 10:20 pm - Слушала си ме внимателно? - Флориан повдигна вежда и устните му се разляха в ехидна усмивка - Да те изпитам ли следващия път? Изкикоти се тихо, донабутвайки разпилените листи в шкафа, за да го затвори със силното скърцане на старо дърво. Спомняше си това бюро от дните, в които той самият не проявяваше никакъв интерес към провеждащите се лекции, а погледът му блуждаеше някъде по мъгливите поляни около училището. Понякога виждаше по-младия Флориан в отегчените очи на Моргана. Единственото, което задържаше вниманието му като ученик, бяха тъмните магии, материи и същества - фокуса на предмета, с който се бе заел и днес. - Лицето ти, Мори. Трябва да си видиш физиономията щом някой заговори. - дългите му пръсти се пуснаха към бузата ѝ и я ощипаха силно, оставяйки лека руменина по зачервената млечна кожа - Защо не отидеш на събирането им в Хогсмийд? Може да не е толкова зле.  | ||
| Пон Сеп 26, 2022 8:48 pm - Може да ме изпиташ още сега, Флориан? Няма защо да чакаш до следващия път Усмихна му се лукаво и продължи да го наблюдава докато прибира листите в шкафа. Моргана много добре знаеше че нямаше да е зле, да се държи пред по-големия си брат и въпреки това беше забавно, когато се двамата се закачаха, така както само те можеха да го правят  -Нима не изглеждам досатъчно щастлива от присъствието им наоколо. Та това е най-любимата ми част от живота тук - момичето се засмя, но лека гримаса от недоволство се появи на лицето ѝ, когато чу последните думи на брат си. -Сериозно ли, мислиш така? Сигурно ще умра от скука, ако отида там | ||
| Чет Сеп 29, 2022 10:05 pm - Започнала си да ставаш нахална, Моргана. - Флориан едвам сдържа усмивката си, щом срещна лукавия ѝ поглед. Започваха да си приличат твърде много с годините, но най-вече по желанието си константно да предизвикват някого, да се борят за реакция, чувство или тръпка, която да ги накара да се почувстват живи. - Не съм сигурен дали възпитанието ти някъде се обърка или си хаплива само с мен. Не подозирах, че съм толкова специален.  Флориан се извъртя ловко към лавицата за себе си и само след миг притисна парче хартия в ръцете на Моргана. Устните му се извиха в още по-широка, задоволна усмивка. - Гледай да не умираш от скука преди да изпълниш списъка ми с покупки. Да, навярно можеше да закупи отварите, новите томове книги и не толкова тайния запас от огнено уиски на учителската стая сам, но съвсем не му се нравеше компанията на учениците. Навлизаха в онази възраст, в която твърде много желаеха вниманието на преподавателите - било то чисто академично или съвсем не толкова платонично, подтиквани от его и желание за себедоказване. | ||
| | ||
| Страница 1 от 1 |
|
|
|
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."