Офелия развя малкото зелено знаме, подобно на отегчена майка, принудена да присъства на поредния рецитал. Как можеше да обясни на когото и да е било тук, че мрази куидич - тя, братовчедката на Великия Виктор Крум. Кощунство. Не понасяше шума, виковете, песните, фученето на метлите. Всички примесващи се в катастрофична буря звуци я оставяха объркана и неспокойна, макар агидките тук да бяха много по-културни и дори отегчителни от онези в старото ѝ училище.
'Weasley is Our King' започна Панси, а всички останали слидеринци повториха малката песничка, която Драко бе съчинил на обяд, вместо да навакса с домашните по история на магията. Нима имаше значение? Така или иначе все някой щеше да му даде да препише, а младият Малфой имаше много по-важни дела - стихоплетство. Може би ако се концентрираше толкова и върху тренировките, нямаше да губят купата три четири години подред.
Офелия се включи едвам в скандиранията, макар да нямаше нищо против високото и рижаво момче, към което бяха отправени. Бе от приятелите на Хърмаяни, а тя се държеше добре с нея, така че щеше да игнорира неловкостта му, която днес се проявяваше и върху мрачния терен. Повтори едва няколко думи преди да замлъкне, погълната от тълпата. "Профанно", помисли си, жадна да се намира където и да е, но не и тук. Драко бе настоял Офелия да присъства, въпреки всички уговорки, които тя избълва напразно.
Въздъхна отегчено щом блещукащия, под едва показващото се зад тъмните облаци слънце, снич се озова в ръцете на Потър и играта приключи. Грифиндорци ревнаха победоносно, а зелените започнаха отново да пропадат в онези си свои драматични и черногледи настроения.
- Кофти... - измънка Офелия докато Панси ядосано се бореше със зеления си шал и тропаше с крак, подобно на разразено дете, което не е получило исканата играчка за Коледа - Може ли да си ходим?
- За поредна година! Не мога да повярвам! - крещеше Хейли, макар тя да бе единствената надежда на Крум за по-скорощно тръгване от шумния стадион
Нещо привлече погледа на тълпата, но не във въздуха, а долу, върху прясно окосената арена. Двата отбора се бяха събрали и очевидно не разменяха любезности, тъй като всички пламенно се опитваха да удържат рижавите близнаци от червените. Естествено, главното действащо лице отново бе Драко, неспособен да понася поражение, макар че на този етап човек би си помислил, че трябва да е свикнал.