Дрога,проституция,убийства.

С тези три думи е свързан живата на младата рускиня.Думи които са вкоренени в кръвта й,в мозъка й и в сърцето й.Е може би без сърцето,защото то бе единствената непокътната и не омърсена част от рускинята.Всичко друго бе впленено на злото,на това да действа по командите на баща си.Да върви по неговите стъпки и под зоркото му диктаторско управление на собственото му семейство.

Още в съвсем ранна детска възраст Лена губи майка си при съмнителни обстоятелства.Според закона тя загива в автомобилна катастрофа,но истината е къде къде по далечна от това клише.Истината която никой не скрива от малкото момиченце,напротив гласно баща й я натрапва в ума й,за да не забрави злосторниците.Да търси мъст един ден и да е като него,твърда и непоколебима.Да бъде негово копие не на майка й,която е била добра и мила жена.Може би заради добрината си и  надеждата че някой ще им навреди въпреки опасният живот който водят.Живот който баща й-Димитрий бе избрал и бе повлякъл всички със себе си.Живот в мафйотската фамилия Шапиро,която бе известна.Която той приемаше за семейство и правеше всичко за нея,като виден член той не правеше компромиси и дори това да си играе с живота на дъщеря си.

Лена му позволяваше да ръководи живота й не само когато бе дете,но и сега когато бе голяма и зряла жена.Не го искаше,но нямаше избор,тя добре знаеше що за мъж бе баща й.Добре знаеше че не може да напусне както семейството така и работата си.Да,работа.Защото сега и тя работеше за Шапиро,работеше като хакер.Хаквайки всеки компютър,всяка система която някой от организацията поискаше.Правеше го не по собствена воля разбира се,но нямаше избор.Имаше прекалено много неща които я караха да им помага.Да прави тези подли неща,неща които ограбваха душата й и моралните й ценности.Неща които опитваха да я превърнат в баща й,но не успяваха.Тя умело разделяше работата си от личният живот или поне доколкото това бе възможно.Което да си кажем в прав текст не можеше,тези две неща бяха взаимно свързани и не можеха да се отделят.За това и на Лена й бе трудно да ги разграничава,опитваше се понякога успешно понякога не.Всичко зависеше от момента,но съвестта й често се обаждаше.Често й напомняше за себе си и каква иска да бъде ала никога нямаше да има този шанс.Не и докато баща й диктуваше съдбата й.

Съдба която я доведе в Ню Йорк.Съдба или по скоро баща й който я насили да се премести тук за благото на организацията.Лена естествено не искаше,но разбира се нейната дума не се чуваше,нейното мнение не се взимаше под внимание.Единствено чуваха гласа й когато хакнеше някой система за някоя операция,извън работната дейност тя бе безгласна буква.Марионетка в ръцете на баща си.Марионетка заключена в скъп апартамент,наблюдавана от множество охранители и най-верният телохранител на баща й-Александър който не я изпускаше от погледа си.Който я следеше навсякъде и пазеше.Тя нямаше спокойствие от него или от който да е било.Те я следяха да не избяга в тази нова страна,в този нов град.

Лена трябваше само да работи,да спазва разпоредбите и да бъде вярна на организацията,една грешна стъпка и можеше да й струва скъпо.



Характер:

Винаги е била добра и мила,показваща състрадание дори и на онези които не го заслужават.Доброта присъща й до днес,но прикрита.Прикрита дотолкова колкото баща й да не я види,защото тя знаеше мнението му за нея.Тя отдавна трябваше да е изкоренена,трябваше да я няма.На нейно място трябваше да са се появили други качества,по-силни,по-независими и по-зли естествено.Тя трябваше да е като него студена,алчна за пари и власт и безкруполна.Ала тя не бе такава,не можеше да бъде.Бе опитвала но не ставаше и всеки в организацията го знаеше.Всеки знаеше че е слаба.Но тя можеше да бъде и силна,независима,но докато баща й я третираше като кукла и играчка в ръцете сиЛена нямаше как да покаже тези си качества.На този етап от живота си тя щеше да остане такава каквато е.

С тобой я не могу и без тебя никак ,мой самый лучший друг и самый злейший враг.С тобой я не могу и без тебя никак и снова упадёт разбитая слеза...