Хардинг не бяха просто семейство. Бяха династия, позната не просто в Ню Йорк, а и много отвъд границите на града. Историята на фамилията можеше да се проследи много години назад. Предшествениците й бяха банкери, политици, видни филантропи. Очакваше се нещо голямо и от бащата на Елиана, и от самата нея. Или по-точно се очакваше да прикрият незаконните дела на фамилията с нещо голямо. Баща й притежаваше мултимилионна имерия за бижута, но задкулисно успешно въртеше мръсен бизнес с наркотици и трафик на оръжия. Наследницата на семейството беше наясно, че покрай благотворителността, успешния бизнес на членовете на фамилията и добре полираното реноме за пред обществото, се въртяха мръсни сделки, които докарваха още повече приходи на Хардинг. Макар престъпници в голяма част от дейността си, те даваха много за благотворителни каузи, подкрепяха музеи, новоизгравящи артисти и талантливи деца. Вероятно успокояваха съвестта си, знаейки, че помагат на някого, но това не променяше факта колко хора бяха пострадали заради тях. Елиана знаеше, че един ден щеше да е част от това. но бъдещето на цялото семейство беше застрашено в един повратен ден. Майка й беше от семейство, близко до Хардинг, хотелиерски магнати, чиито хотели бяха разпръснати из целия свят, а бракът им, за изненада, не беше стъпил единствено върху основи от взаимни интереси, беше изграден от истински чувства. Те, също като Хардинг, обичаха да държат нещата във фамилията под контрол.
Пред очите на Елиана още се разиграваше сцената от онзи повратен момент в живота на семейството. Баща й се беше жертвал, за да защити фамилията, за да защити бъдещето на дъщеря си и изобщо хората, с които работеше. Полицията го извеждаше от дома им като най-големия престъпник, а родителите му дори не трепнаха. Беше първият път, в който девойката осъзна колко отровно бе семейството й. Хардинг бяха студенокръвни, трудно изразяваха любовта си по друг начин, освен с пари и акции, а Елиана растеше, попивайки от този хлад.
*flashback*
- Нашият човек не можа да направи нищо този път, няма да излезеш чист от това. – все още не беше работа на Ел да знае всички подробности за семейството. През тънкия процеп на вратата виждаше побелялата коса на дядо си, който седеше в масивното кожено кресло срещу камината. Вдигаше се облак дим над главата му. Оттук можеше да надуши тежкия тютюн на кубинските пури. Баща й нервно крачеше пред него, сякаш предчувствайки, че нищо нямаше да е толкова лесно, колото звучеше. – Трябва да предпазиш семейството. – тонът на главата на фамилията беше смразяващ и категоричен, недаващ право на отказ. Елиана задържа дъха си, когато баща й спря на едно място, осъзнал какво щеше да се случи, защото не бе успял да се измъкне от кашите си. В меката светлина, която огънят от камината хвърляше, успя да съзре погледа му, по-категоричен и от тона на дядо й. Видя лекото му кимване.
- Ще направя всичко за семейството, татко.
Чувайки това, момичето влетя в кабинета, потънал в ефирната мъгла на тютюневия дим, примесен с аромата на малц.
- Егоист! – изкрещя в лицето на дядо си. – Не можеш да изоставиш семейството. – тонът й се смекчи, щом очите му срещнаха нейните. Макар и да не беше първа младост, имаше нещо в него, което всяваше респект, излъчваше сила дори в начина, по който седеше в креслото и дърпаше от пурата си. С едно движение заби димящия край на цигарата в пепелника и се изправи. Беше три глави по-висок от Елиана, което я накара да вдигне глава. Дланта му се вдигна пред лицето й и тъмнокоската притвори очи, очаквайки в тишината на този момент да отекне шамар. Вместо това усети топлите му пръсти да милват бузата й.
- Един ден ще ме разбереш. – не каза нищо повече, излезе от кабинета. Няколко часа по-късно вечерята на семейството беше прекъсната от пазителите на закона.
След новината за смъртта на баща й в затвора, мина време преди майка й отново да се омъжи. Понастоящем Елиана е собственик на бижутерийния бизнес на покойния си баща. С много труд от страна на дядо й мръсните сделки, за които бил осъден, били покрити. Хардинг се разграничиха от действията му, не застанаха зад него, не го подкрепиха, но Елиана вече се бе научила, че така действаха те. Бяха като диви животни. Изоставяха ранените, умиращите от глутницата си, за да може лидерите да продължат напред в безопасност. С вече изчистеното име на бижутерийните магазини, Елиана прикрива фалшификаторска дейност, докато се опитва да избяга от мрачния незаконен бизнес на баща си, който я преследва като призрак. От документи, през бижута, до картини, нямаше нищо невъзможно за наследницата на Себастиан Хардинг.