Матис така и не позна уюта, дори любовта, колкото и да ги бе търсил. Типично за едно сираче, което никога не бе зърнало лицето на майка си, горчивата болка вечно го подтикваше да търси одобрение. Жаждата да запълни празнината си оставаше все там, напълно незадоволена. С годините замаскира привидната суровост и непредвидено мълчание, с особен вид ексцентризъм. Все пак, това се харесваше в новата Сиелия - хора, които забравяха имената си, опиянени от собственото си сладкодумие, примесено с опиум и висококачествена алкохол. Сирачето бързо се озова в лоша среда, очаквано, имайки предвид, че улицата му бе дом. Красивото му лице и неподправено изтънчени маниери го превръщат в един от любимците на Вокс Попули, който вижда нещо повече от престъпник в Матис. От момче за всичко той се превръща в една от водещите фигури на революцита, като истински верен поддръжник на каузата.