Welcome

04.12.2020

Ghosts from the past - Не разбирам защо всичко трябва да бъде толкова сложно. - с на вид недоволно изражение, Петрова крачеше бързо по калдъръмената пътека на Мракон-Али и клатеше глава. Пуснатите и небрежно къдрици се вееха зад нея, а погледът и бе отчаян. Необичайно за нея, този път бе облякла своята черна мантия на преподавател от Хогуортс.
“Това е Петрова, говорят, че е част от заговор”, “Помага на смъртожадните, всеки го знае”, “Тя ще върне отново славата на Черния лорд”, това бяха само няколко от шепотите, които магьосниците подхвърляха, втренчвайки се в подминаващата ги с огромна доза арогантност и неприязън Бриана. Да, слуховете за нейното прикритие ставаха все по-силни. Събитията в магическия свят бяха динамични, а всяка грешка, можеше да се окаже фатална.

В този момент тя рязко бутна дървената врата на поредната малка клетка от магазини по дължината на легендарната улица. Това бе библиотека. Безкрайни рафтове със стари и прашни книги. Капещ таван и мирис на застояло бяха само част от детайлите, които описваха атмосферата. Библиотека липсваше. Всяка книга имаше особена чувствителност към клиентите и ако тя не биваше да попада у някого, книгата просто се връщаше на мястото си или изгаряше в ръцете му.

“Неизказаните тайни на обезглавения крал”, по дяволите, къде е тази книга? “Н”, “Н”... - Петрова се оглеждаше в изглеждащите като безкрайни коридори и не знаеше от къде да започне търсенето. Да, едно от условията на тази библиотека бе, че “Акцио”, както и други заклинания не вършеха работа. Всеки сам трябваше да достигне до книгата, ако наистина му е нужна. Това не се харесваше на свикналата на пълен контрол преподавателка по ЗСЧИ, но нямаше избор. Започна да оглежда бавно, движейки се напред по един от коридорите. Кой знае какво имаше в тази книга, но със сигурност бе много важно за нея, тъй като търпението и се изчерпваше с всеки следващ ред.

Изведнъж непозната жена, очевидно също отдадена в търсене на определена литература се блъсна в Петрова.
- Пардон! - нежен глас в бързината прекъсна цялата тази гробовна тишина и звук от скърцащи дъски. Учителката от Хогуортс бе достатъчно изнервена, за да обърне свиреп поглед към невнимателната дама, след което отново да обърне глава в търсене на така ценната книга. Секунди по-късно обаче Петрова отново надигна очи и погледна в дъното на коридора, където вече бе непознатата. Косите и бяха чупливи, но подържани. Роклята и бе нетипична за това място, бяла и покрита с цветя. Сякаш бе сбъркала мястото.
- Бродерии неприлични за нашия стил. Пардон? Липса на вкус и ужасен парфюм? - прошепваше си тихо Бриана, държейки една от книгите в ръцете си, но втренчвайки все повече поглед в жената пред нея. Очите на Петрова се свиваха, а мислите и започваха да развиват недопустими теории.
- Така приличаш на един от моите кошмари. Добре, че не си ти. - побърза да се самоуспокои брюнетката, разтърсвайки глава и усмихвайки се иронично.
- Ха! Ето те и теб. - преподавателката измъкна най-после това, което търсеше и внимателно изтупа книгата от праха. Тя побърза да скрие ценните страници под мантията си, за да не бъде забелязана и се отправи към обратно към изхода.
- Пардон! Извинете! Съжалявам за притеснението, но предполагам сте местна и знаете това място по-добре от мен. Къде да... - глас от същата тази непозната дама зазвуча, придружен от потупване с пръст по рамото на Бриана. Думите на жената секната при рязкото обръщане на Петрова. Очевидно внезапната реакция на преподавателката секна мисълта на персоната в бяла рокля, която все пак се доизказа, връщайки учтивата си усмивка и искрени дълбоки очи и леко нервно засмиване от неудобство.
- Къде да открия служител на тази библиотека, хъх? - В този миг лицето на Петрова стана по-бяло от обикновено. Леко повдигнала брадичка тя сякаш не слушаше думите на жената. Оглеждаше я внимателно, взирайки погледа си в нейния, веждите и въпросително се бяха повдигнали нагоре.
- Тук служители няма. - Отвърна лаконично преподавателката по ЗСЧИ, без да отмести очи от тези на събеседничката си. Тонът и бе насечен и загадъчен.
“Виж ти! Френски акцент, благородническо изражение и дълбоки очи на кошута” - мислеше си Петрова приближавайки се към жената, след което се усмихна и подозрително повдигна вежди. “Аз я пронизах със собствените си ръце и видях как издъхва. Чертите на лицето и, фигурата, сладникавото лице и фалшиви маниери... Това трябва да е шега. Явно започвам да полудявам, а може би не.“ - продължаваха разсъжденията на Петрова в главата и, докато тишината ставаше все по-неловка. Посърналото и изражение нямаше как да не прави впечатление, както и странното движение на ръката и към мантията, преплъзвайки я за пръчката си, за всеки случай. Въпреки всичко, “Сивия Кардинал”, както бе известна в средите на Смъртожадните, успяваше да пази хладнокръвие и да държи нещата под контрол. :copyright: 2981 12289 0

Welcome

the usual suspects aka the staff

Призраци от миналото.