Welcome
Добре дошли в RP Directory отново. След дълго отсъствие решихме да се завърнем. Надяваме се отново да съберем готини хора, с които да поддържаме живо любимото ни хоби.
the usual suspects aka the staff
Daddy Cool
Luna
Join us?
Нула
The human beneath the surface.
Офицер Романо бе почти наясно, в кой квартал се намира. Можеше да съди само по къщите и пак да разбере, що за хора живееха тук. Огледа получения адрес. Направи заключение, че всички прозорци са непокътнати, вратата бе затворена, лампите светеха, а периметърът бе чист. Случайните минувачи, естествено се отдръпнаха, виждайки спрялата полицейска кола и устременият полицай.
- Очаквай да се включа по станцията, ако имам нужда от съдействие. - каза в гръб Бен на колегата си и тръгна към вратата. Първо се ослуша преди да почука силно на вратата.
- Полиция на Ню Йорк!- повиши тон след секунди тишина.
Officer Romano
FC : Ryan Guzman
Група/Раса/Класа : THE LAW
Summary : Второ поколение на емигрирало италианско семейство. Романо Младши е почти копие на баща си. Първоначално е искал да служи в армията, но семейството му го разубеждава. Насочва се към полицейския Департамент, като стъпва в длъжност едва на 30 години. Завършил е и обучение за парамедик. Има син на 11-години от бивше гадже.
Брой мнения : 23
Join date : 13.12.2020
the blood is rare and sweet as cherry wine
След себе си, Сандор оставяше само разруха: счупени вази, прекършени съдби, сломени жени. Стоях на мраморния под във вестибюла на затвора, който бях скрепила с халка и подпис, само по сатенена нощница и синини. Прислужницата ни, Елена, момиче в разцвета на женствеността си, но заключена в същата каторга като мен, се вайкаше около воала от ярко алена кръв и локвичката под седалището ми.Разбира се, че знаех, че съм бременна. Знаех от няколко седмици, и никой, освен момичето, което сега грижовно държеше ръката ми, защото някога тя бе седяла на студената земя, с ръце треперещи толкова силно, че можеха да ме вдигнат от земята и да ме понесат в полет на по-добро място. Не можех да спра да си мисля, че някаква по-висша сила се беше смилила над нероденото ми дете.
- Обадих се на линейка! - прошепна тя. Протокола за жени като нас бе, както с всички проблеми на евините дъщери, да ги решаваме при закрити врата, помежду си, без странични хора.
- Не! - възроптах. Очите ми се напълниха със сълзи, но не защото ме болеше, не защото бях жертва, без дори да си позволя да го призная, не дори за изгубеното ми дете. А защото някой щеше да ме види така: ранена кошута, която вие за помощ.
- Откажи линейката! - настоях, с грапав глас. Дланта ми се разходи из изстиналата кръв.
Докато спорехме разпалено, на вратата се почука. Елена избърза да направи няколко крачки, преди аз да се изправя и открехна вратата леко. От ъгъла, под който я гледах, светлината от уличния фенер се разпръскваше така, сякаш над главата й имаше ореол.
- Влезете. - покани тя, високия тъмнокос мъж с гъстия си, като мармалад от смокини, акцент.
- Не е трябвало да се разкарвате, Елена преувеличава. - рекох високопарно, все едно не стоях, пропита с клетките на собственото си дете.
stella atreides;
FC : Mara LaFontan
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 36
Join date : 09.12.2020
I am the queen of broken hearts
Тъмните му очи шареха по изящната повърхност на вратата. Вече бе забелязал колко добре изолирана бе къщата. Не можеше да намери дори разположението на камерите, каквито със сигурност усещаше насочени и към себе си. Воалът на закона бе пред лицето му, затова и не се страхуваше, че самоличността му ще бъде разпространена. Рядко мислеше за себе си и собствената си безопасност. Униформата му даваше допълнително кураж и самоувереност, разчиташе на тях и целия багаж от умения и тренировки. Дължеше именно на тях и зоркото си око и аналитични мисли. Протоколът си беше протокол. Прегърна за пореден път това константно напомняне на собственият му разум. С готовност изпъчи рамене щом отчетливо долови отварянето на вратата. Надяна любимото си служебно изражение и сканира внимателно лицето срещу себе си. Не бе минавал няколко психо теста и лекции по психология на поведението, за да му убегне и най-малкото в жените пред себе си. Не пристъпи веднага прага на непознатата територия. Пое дълбок дъх и започна стандартния си протокол:
- Офицер Романо. - представи се формално, даже прекалено строго. - Подали сте сигнал, но диспечърът ни съобщи, че e загубил връзка.
Изгледа съсредоточено двеже жени преди да продължи.
- Разкарването на полицаи подлежи на глоба, надявам се разбирате това.- напомнянето му бе твърде остро вече, затова реши да продължи малко по-меко, в името на добрия тон.- Какъв е случаят?
- Офицер Романо. - представи се формално, даже прекалено строго. - Подали сте сигнал, но диспечърът ни съобщи, че e загубил връзка.
Изгледа съсредоточено двеже жени преди да продължи.
- Разкарването на полицаи подлежи на глоба, надявам се разбирате това.- напомнянето му бе твърде остро вече, затова реши да продължи малко по-меко, в името на добрия тон.- Какъв е случаят?
Officer Romano
FC : Ryan Guzman
Група/Раса/Класа : THE LAW
Summary : Второ поколение на емигрирало италианско семейство. Романо Младши е почти копие на баща си. Първоначално е искал да служи в армията, но семейството му го разубеждава. Насочва се към полицейския Департамент, като стъпва в длъжност едва на 30 години. Завършил е и обучение за парамедик. Има син на 11-години от бивше гадже.
Брой мнения : 23
Join date : 13.12.2020
- Ще платим глобата! - думите ми бяха като бързи стрели, готови да наранят и дори убият всяко съмнение за нередност в този дом. Пожарите, които създавахме аз и Сандор ставаха прекалено много, за да бъдат потушавани, но аз не спирах да се опитвам. Стиснах зъби и се изправих. Сатененото наметало на нощницата ми равномерно измерваше с капки кръв присъствието на полицая като зловещ метроном. Порите на мрамора под краката ми попиваха алената плазма жадно и свирепо. Подът нямаше да се изчисти лесно, сигурно щеше да се наложи да сменим няколко плочи от мрамора, за да заличим следите.
- Тя кърви! - възропта Елена и, засрамена, както всяка порядъчна гъркиня, отраснала в патриархалните устои на родината си, се опита да прикрие следите, за които говореше.
- Нищо ми няма, само леко се порязах на счупената ваза. - отговорът рикошира в стените и се блъсна в мен като топка кинетична енергия. Нямах и драскотина. Поне не прясна такава. Синините бяха ми станали втора кожа, охлузванията - гердани, гривни, накити. Точно толкова бе скъп бракът ми.
Последва кратка свада на гръцки помежду ни, я която прислужницата се опитваше да ме накара да отида в болницата, а аз се инатях, преди да заключа с отговор към униформения мъж:
- Напишете протокола, ще го подпиша и ще платя глобата, както вече казах!
- Тя кърви! - възропта Елена и, засрамена, както всяка порядъчна гъркиня, отраснала в патриархалните устои на родината си, се опита да прикрие следите, за които говореше.
- Нищо ми няма, само леко се порязах на счупената ваза. - отговорът рикошира в стените и се блъсна в мен като топка кинетична енергия. Нямах и драскотина. Поне не прясна такава. Синините бяха ми станали втора кожа, охлузванията - гердани, гривни, накити. Точно толкова бе скъп бракът ми.
Последва кратка свада на гръцки помежду ни, я която прислужницата се опитваше да ме накара да отида в болницата, а аз се инатях, преди да заключа с отговор към униформения мъж:
- Напишете протокола, ще го подпиша и ще платя глобата, както вече казах!
stella atreides;
FC : Mara LaFontan
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 36
Join date : 09.12.2020
I am the queen of broken hearts
Бен Романо, може би, защото не разбра и думичка от чуждият език на който се разправяха двете жени, се почувства длъжен да сбърчи леко вежди неодобрително. Като представител на закона, бе длъжен да знае какво се случва, за да даде и своята справедлива оценка. Твърде очевидно не му се понрави неведението, в което бе поставен. Ако не беше в настроение и на смяна, сигурно хапливо щеше да им отговори на италиански, но сега бе задължен да служи в работата си, а тя включваше безопасността на хората пред него. Щеше да бъде толкова лесно, просто щеше да се върне до патрулката, щеше да напише всичките протоколи и молби за отказ от полицейско съдействие и щеше да остави тези женици на произвола на съдбата. Само един техен подпис бе достатъчен да си съкратят шанса за справедливата, законна оценка и помощ, в лицето на Офицер Романо. В други случаи, вероятно щеше да си затвори очите и да тръгне, все пак бе дълго дежурство, но фокусираният му поглед вече бе насочен само и единствено към едни още по-тъмни и уморени женски очи. Неговите собствени обходиха щателно цялото й тяло. Преди да ги върне обратно на лицето й, вече бе успял да придобие онази нужна неутралност. Униформата говореше вместо него.
-Лични документи,моля - данните ни Ви ще бъдат ползвани само за протокола, който ще подпишете. - отвърна с добре познати и много ползвани думи, лишени от каквато и да е било човечност. Бен посегна към служебната си радио станция, прикрепена под рамото му и натисна копчето, за да даде инструкциие на партньора си в колата, там се намираше папката с всички бланки. Приключи бързо. Не се усети, че въздъхна тихо.
- Мога да Ви съдействам. - бе последният му опит да даде някакъв шанс на клетите жени. - Отказали сте медицинско съдействие, но мога да извикам колегите да Ви помогнат тук на място.-замълча за миг преди да продължи.- Или може да позволите това на мен.
-Лични документи,моля - данните ни Ви ще бъдат ползвани само за протокола, който ще подпишете. - отвърна с добре познати и много ползвани думи, лишени от каквато и да е било човечност. Бен посегна към служебната си радио станция, прикрепена под рамото му и натисна копчето, за да даде инструкциие на партньора си в колата, там се намираше папката с всички бланки. Приключи бързо. Не се усети, че въздъхна тихо.
- Мога да Ви съдействам. - бе последният му опит да даде някакъв шанс на клетите жени. - Отказали сте медицинско съдействие, но мога да извикам колегите да Ви помогнат тук на място.-замълча за миг преди да продължи.- Или може да позволите това на мен.
Officer Romano
FC : Ryan Guzman
Група/Раса/Класа : THE LAW
Summary : Второ поколение на емигрирало италианско семейство. Романо Младши е почти копие на баща си. Първоначално е искал да служи в армията, но семейството му го разубеждава. Насочва се към полицейския Департамент, като стъпва в длъжност едва на 30 години. Завършил е и обучение за парамедик. Има син на 11-години от бивше гадже.
Брой мнения : 23
Join date : 13.12.2020
Опитах се да направя няколко бързи крачки към декоративната маса в коридора, където беше чантичката ми, за да се отърва от натрапника в дома си, но острата болка в корема ми имаше други намерения. Захапа нещо като помияр и краката ми се вцепениха. В огледалото виждах само част от лявата си буза, но под златистата светлина на полилея видях как по нея влагата от изпусната сълза блестеше. Течен диамант, орисан от напрежението в тази стая.
Елена се досети какво търся и побърза да ми подаде квадратната чантичка в топъл бежов цвят, напомняш на италианско капучино в малко римско кафене, което си открил случайно, когато си се изгубил и краката те болят от обикаляне. Извадих паспорта си и личната карта, заедно с дипломатическата си карта. Тялото ми ме предаваше. Каква беше онази поговорка - "Тялото е враг на ума.". Явно мои собствен, също.
Ръката ми тръпнеше, докато подавах документите на полицая. И тогава маската падна. Просто така. Свали я язвата, която се зараждаше в стомаха ми.
- Мисля, че направих спонтанен аборт. - преглътнах дълго и влажно, все едно исках да се отърва от горчивия вкус на словата си. Придвижих се до първото стъпало на стълбището и седнах там.
- Елена, обади се на семейния ни лекар.
Ръката ми тръпнеше, докато подавах документите на полицая. И тогава маската падна. Просто така. Свали я язвата, която се зараждаше в стомаха ми.
- Мисля, че направих спонтанен аборт. - преглътнах дълго и влажно, все едно исках да се отърва от горчивия вкус на словата си. Придвижих се до първото стъпало на стълбището и седнах там.
- Елена, обади се на семейния ни лекар.
stella atreides;
FC : Mara LaFontan
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 36
Join date : 09.12.2020
I am the queen of broken hearts
- Задръжте си документите засега.- гласът му бе равен и студено спокоен - както изискваше униформата му. Давайки й ги, вече бе със свободни ръце, на които сложи черни на цвят медицински ръкавици. Преди да е предприел каквото и да било друго, от джоба на гърдите си извади една бяла картичка с червен кръст на нея и й я показа.
- Бях парамедик.- рече сухо и от намалената дистанция, присви очи срещу нейните. - Зениците Ви са разширени. Отнема Ви време да се фокусирате. Дишате често през уста. Госпожо, може да изпаднете в Хиповолемен шок от кръвозагубата си - вътрешна или външна.
Officer Romano
FC : Ryan Guzman
Група/Раса/Класа : THE LAW
Summary : Второ поколение на емигрирало италианско семейство. Романо Младши е почти копие на баща си. Първоначално е искал да служи в армията, но семейството му го разубеждава. Насочва се към полицейския Департамент, като стъпва в длъжност едва на 30 години. Завършил е и обучение за парамедик. Има син на 11-години от бивше гадже.
Брой мнения : 23
Join date : 13.12.2020
- Не се чувствам толкова зле! Преувеличавате! - креснах аз, защото страхът да бъда разкрита беше по петите ми. Главата ми беше като хелиев балон, рееше се леко и волно, но това се случваше често, когато вдигнех кръвно и сближах границите след разприте ни със Сандор. Вдишах дълбоко въздуха, наквасен с миризмата на кръвта ми, парфюма ми и гъст мускус от телата на трима ни.
- Ще изчакам Доктор Пападополу да дойде. Не си мислете, че омаловажавам труда и уменията ви, просто той е мой семеен лекар от години и... - дълга тръпка разлюля тялото ми и изведнъж светът около мен стана прекалено хладен...или моето тяло беше факла. Пребледнялото лице на Елена с очи като огромни сини планети от яспис изследваха моето, докато полицаят говореше нещо. Речта му беше плетеница от звуци, без смисъл, просто приспивна песен, която ме унесе и всичко стана индигово. Преди да заспя, усетих единствено студената ръка на прислужницата, която докосна челото ми.
- Ще изчакам Доктор Пападополу да дойде. Не си мислете, че омаловажавам труда и уменията ви, просто той е мой семеен лекар от години и... - дълга тръпка разлюля тялото ми и изведнъж светът около мен стана прекалено хладен...или моето тяло беше факла. Пребледнялото лице на Елена с очи като огромни сини планети от яспис изследваха моето, докато полицаят говореше нещо. Речта му беше плетеница от звуци, без смисъл, просто приспивна песен, която ме унесе и всичко стана индигово. Преди да заспя, усетих единствено студената ръка на прислужницата, която докосна челото ми.
stella atreides;
FC : Mara LaFontan
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 36
Join date : 09.12.2020
I am the queen of broken hearts
- Купър, имам жена в несвяст. Край. - Бен направи рязка пауза, вече с шарещи преждевременно потъмнели от лекото професионално притеснение, което го обзе. - Не попълвай бланката все още. Край. - нова принудителна пауза, този път за тежка въздишка. На въпроса, получен по радио станцията, дали има нужда от съдействие, Романо строго му съобщи да предаде на диспаръча, че ще се забави с този ескалирал случай. Ръцете му, вече добре опаковани в латексови ръкавици, бяла успяли да уловят раменете на жената, завъртяла очи преди секунди и я предпази от сблъсък с някой ръб на стълбите. С няколко бързи инструкции, принуди помощницата й, да задържи главата на пребледнялата жена в ръцете му - трябваше вратът й да остане изправен за всеки случай. Докато девойка я придържаше, Романо се почувства достатъчно спокоен, че да премести дланите си на китките на госпожа Атреидис. Изпъна ръка колкото под ръкава на униформата му да се покаже часовникът му. Напипа за отрицателно време пулса й и започна да брои, гледайки съсредоточено в циферблата. Ударите на сърцето й бяха твърде бавни, но достатъчно силни, а щом се забързаха съвсем леко накрая, Романо вдигна очи към лицето й, в очакване да види потрепването на клепачите й. Не бе сигурен, че трябва да я мести, все още не можеше да прецени колко болка криеше от него. Не му оставеше друг вариант, освен да чака поне малко да се свести. Рязко обърна глава към другата жена, преди да обхване на прилични места, омекналото тяло на тъмнокосата.
- Счупена ваза?- тихият му въпрос бе болезнено риторичен.
- Счупена ваза?- тихият му въпрос бе болезнено риторичен.
Officer Romano
FC : Ryan Guzman
Група/Раса/Класа : THE LAW
Summary : Второ поколение на емигрирало италианско семейство. Романо Младши е почти копие на баща си. Първоначално е искал да служи в армията, но семейството му го разубеждава. Насочва се към полицейския Департамент, като стъпва в длъжност едва на 30 години. Завършил е и обучение за парамедик. Има син на 11-години от бивше гадже.
Брой мнения : 23
Join date : 13.12.2020
Самотна звезда осветяваше пътека в мрака. Не беше сребриста нишка от светлина, а алено сияние. Разпознах майка ми, в червеното й, вълнено палто, стегнато около кръста й като спасителен пояс срещу морския вятър, който развяваше кестенявите й къдрици и я правеше да прилича на тъмнокоса Венера. Усетих студената й шепа около обрулените си бузи, строгия й поглед, който бъркаше в душата ми и изваждаше на показ всичко скрито.
- Можеш да се справиш, звездице моя. По-силна си от това, по-силна си от него.
Неукротимия бриз се блъсна е мен и аз поех дълбоко въздух, усещайки по небцето си солта и корабния дим.
Отворих очи. Над мен сияеше само лампиона в спалнята и две лица - едно женско и угрижено, другото - чуждо, мъжко и сериозно.
- Трябва да.. - опитах се да се изправя, но тежестта на някаква котва във венерината ми област ме заступори на място.
- Можеш да се справиш, звездице моя. По-силна си от това, по-силна си от него.
Неукротимия бриз се блъсна е мен и аз поех дълбоко въздух, усещайки по небцето си солта и корабния дим.
Отворих очи. Над мен сияеше само лампиона в спалнята и две лица - едно женско и угрижено, другото - чуждо, мъжко и сериозно.
- Трябва да.. - опитах се да се изправя, но тежестта на някаква котва във венерината ми област ме заступори на място.
stella atreides;
FC : Mara LaFontan
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 36
Join date : 09.12.2020
I am the queen of broken hearts
Similar topics
» Cedric Rouge | Neutral Human | Any FC | Taken
» "You wear a mask for so long, you forget who you were beneath it."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "You wear a mask for so long, you forget who you were beneath it."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Съб Окт 05, 2024 3:19 pm by Катерина Мавродиева
» Връщане на герои и ликове
Съб Окт 05, 2024 9:25 am by DADDY COOL
» power is power| emp. lucius ft tiberius
Пет Окт 04, 2024 8:34 am by emperor lucius augustus.
» only the mastermind can play the game right | gaius ft tiberius
Пет Окт 04, 2024 8:25 am by gaius marcelianus;
» I've been looking at you so long now I only see me
Вто Окт 01, 2024 8:43 pm by gaius marcelianus;
» not for sale (cassian + dea)
Вто Окт 01, 2024 8:26 pm by Cassian.
» Emperor Lucius Augustus - Taken
Нед Сеп 29, 2024 8:07 pm by DADDY COOL
» It's one of those nights. Don't it feel electric?
Нед Сеп 29, 2024 4:20 pm by gaius marcelianus;
» Новини
Нед Сеп 29, 2024 9:01 am by DADDY COOL