33 // warlock

Толкова е малък.
НЕ!
Грях. Безчинство. Омерзена.
Виковете раздираха тишината в болничната стая. Онова малко телце като че ли изпитваше всичката онази болка, която можеше да бъде свързана с неговата поява. Не ставаше въпрос за онези агонизиращи родилни болки, а за тези на душата. Това дете бе грях. Не биваше да се ражда. Не биваше да познава майчината милувка. Не биваше по никакъв начин да бъде свързвано с непълнолетното момиче на около половин метър от него.
Сестрите ѝ повтаряха, че е добре да го прегърне, да го погледне дори, да го нахрани, но думите им биваха посрещани с отрицателно поклащане на града. Самият начин, по който момичето лежеше, с гръб към стъкленото легло на сина си, подсказваше нежеланието ѝ да има каквото и да било общо с това дете. Връзката им приключваше с раждането и прекъсването на онази физическа връзка между телата им. Това беше.
Само веднъж, малко след като възстанови силите си, Агнес погледна към малкото създание. Само веднъж си позволи да се надигне и да прояви интерес. Само веднъж се изправи и приближи стъкленото легло. Изглеждаше толкова спокоен, докато спеше. Очите ѝ се напълниха с горещи сълзи, устните ѝ трепереха. Ръката ѝ погали коремчето му преди да се притисне срещу устните му. Тогава той рязко отвори очи - черни като две бездни. Ужасен вик се изтръгна от гърлото на момичето и провокира появата на сестрите, които я отдръпнаха и изведоха малкото създание. Повече не го видя. Дори не успя да им обясни, че синът ѝ бе грях и трябваше да умре, защото това повеляваха законите Божии.

face claim: Ben Barnes