Welcome

Чет Дек 17, 2020 7:02 pm

Ноа дръпна тютюн от цигарата си и издиша дима. От разваления грамофон в редакцията се носеше тъжен блус. Върху бюрото му стоеше току що изпита бутилка огнено уиски. Мъжът имаше чувството че, че тя се е втренчила в него и му се надсмива. Подиграва се на състоянието му и го заклеймява като алкохолик. За момент му се прииска да я запрати по стената, но знаеше че секретарката му уплашено ще дотърчи и в несръчността си при събирането на парченцата, ще се пореже. После ще заплаче, а той ще трябва да я успокоява, да я притиска към себе си. Не можеше да понася женските сълзи. Караха го моментално да забравя за всичките си планове и изпълваха сърцето му с жал, изведнъж му се приискваше да може да им обещае по-добър, по-справедлив свят, да снеме болката им и да върне усмивката на лицето им. Наричаше се наивен глупак и се мразеше за тази си слабост. Затова и си тръгваше винаги преди сълзите, а ако все пак се случеше да попадне на плачеща жена, стискаше зъби и чакаше вълната на емпатия да отмине. След минута конкретната жената се посъвземаше, избърсваше очите си и му хвърляше един смразяващ поглед.

Въздъхна отегчено и се протегна към една от купчините с листи на бюрото си. Повърхностно преглеждаше материалите, оставени му от новите стажанти, и цъкаше с език. Как беше възможно да пишат толкова лошо?
- Извинете за безпокойството, г-н Уилбърт, но в редакцията е дошло едно момиче, твърди че работи за „ Свински брадавици“ и настоява да се види с вас.

- Ти не ѝ ли обясни, че не приемам хора без предварителна уговорка?- попита риторично Ноа и смути секретарката си, която зяпна в недоумение и започна да кърши ръце неуверено.

- Действително вашата секретарка бе така добра да ме уведоми, че днес сте извънредно зает, но знаете, че в нашата професия има срещи, които не търпят отлагане.

На вратата на кабинета му се бе се облегнало съвсем младо момиче. Дали имаше двайсет години? Но без съмнение Албина го бе инструктирала отлично. Знаеше какво ще му хареса и му го бе предоставила. Момичета бе с дълга черна коса, накъдрена в краищата, очевидно за повода. Носеше елегантна къса, черна рокля, комбинирана с високи боти. Черният чоропагащник правеше краката му неустоими. Имаше почти детски черти и се четеше толкова наивност в погледа му, че чак му стана смешно от това как се опитва да гледа провокативно и високомерно.

- Хм, заповядайте госпожице….? – попита любезно той
- Флорес. Казвам се Шарлот Флорес и от скоро работя за списание „ Свински брадавици“.
- Хм, вие сигурно сте от моделите, които снимат за рубриката, как ѝ беше името, с която развличат по-възрастните господа, също читатели на списанието.

Дали на Шарлот ѝ се прииска да му зашлеви един и да затръшне моментално вратата на кабинета му? Може би, но такава сладка руменина изби по бузите ѝ.
- О, съвсем не. Пиша разни материали за списанието.
На тези думи не издържа и се засмя.
- И какви материали по точно. Кой с кого върху кое бюро се е изчукал?

Шарлот бързо си възвърна самообладенито. Албина я беше школувала отлично, но все още личеше необиграността ѝ .

Тя кръстоса крака и го погледна строго:
- И това също, да. Но пиша и за културните събития, които посещавам. Отразявам и светски такива.
- Ти чистокръва вещица ли си?
- Не. И майка ми, и баща ми са мъгъли.
- Охо, значи имаме подиграването, отхвърляно момиче в училище, което най-сетне се докоснало до света на богатите? Харесва ли Ви там Шарлот или Ви се налага твърде често да падате по колене.

Гневът я покоси и видимо заслепи здравия ѝ разум. Наблюдава как извади пръчката си и я насочи към празната бутилка, която за секунди се пръсна на хиляди стъклени парченца. После се наведе към него и го дръпна за вратовръзката му. Трябваше да изглежда строга, а всъщност бе толкова сладка в безпомощността си:
- Виж, знам достатъчно за теб. Знам коя си чукал вчера вечерта, знам и коя ще чукаш тази вечер. Знам, че вече ти е все по трудно да стоиш настрана от чашката. Знам, че животът ти е една голяма бъркотия, с която отдавна си се отказал да се справиш. Но аз искам да бъдем приятели и да не ми се налага да пиша подобни неща за теб. Сега ще се отдръпна от теб и ще отворя бутилката скоч, която Албина настоя да взема със себе си. Ще пием и ще говорим за наближаващото коледно парти на списанието, нали?

Тогава той придърпа пръчката си и прошушна нещо едва доловимо. Шарлот полетя назад към стената. След секунда по лицето ѝ и се изписа ужас, защото чувстваше как тялото и е покрито със лепило. Ноа обичаше това заклинание. Забавляваха го реакциите на покосените от него. Той се приближи опасно много до нея и започна да шепти в ухото ѝ, като едва се сдържаше да не го захапе:

- Знаеш ли харесвам тази рокля, макар че цветът е отвратителен Избирай други цветове за следващите пъти: тъмно синьо, тъмно лилаво. Не искам да се чувствам така сякаш съм на погребение.

Погали коляното ѝ и се насочи нагоре към бельото ѝ. Беше прикрепено към бикините ѝ, дискретно устройство, записващо разговори. Стъпка го с крак и отново заговори бавно и отчетливо, което го правеше още по-властен в очите ѝ.

- Хм, сега какво ще представиш на Албина като доказателство, че тази среща се е състояла? Или аз да ѝ се обадя и да ѝ разкажа надълго и нашироко за смешното ти поведение. Дам, ще бъде доста неприятно ситуация . Затова от сега нататък ще идваш в редакцията всяка седмица по един път и ще ми казваш какви гнили неща си научила за известните, чистокръвни магьоснически фамилии. А аз ще ти давам разни любопитни сведения, с които да пишеш мижавите си статии за Албина, така че и тя да бъде доволна. Дам, вярвам че се разбрахме. А сега какво ще кажеш да отворим скоча и да поговорим за предстоящото коледно парти?

Welcome

the usual suspects aka the staff

Предколедно в редакцията на "Пророчески вести"