Welcome

08.12.2020

Последните часове ѝ се размиваха.

Бе свършила работа в 19 и 30 и Албина за първи път ѝ бе казала, че е свободна и може да си върви. От както бе наета официално в списанието, не бе имала нито един свободен миг. През деня работеше над текстове в редакцията, а вечерите любимата ѝ шефка я изпращаше на светски партита, на които трябваше да научава нови клюки. Дните и нощите ѝ се сливаха. Усмихваше се фалшиво, водеше впечатляващо повърхности разговори и дори не можеше да усети вкуса на поредната чаша с шампанско. Когато разбра, че може поне за една вечер да слезе от въртележката на суетата я обзе дива радост.
Прибра се в апартамента си и побърза да съблече роклята си, а после захвърли в ъгъла и високите си обувки, с които още не бе свикнала. Извика от радост и се хвърли върху дюшека, който използваше за легло. Наслаждаваше се на студените чаршафи и се смееше весело.

Тогава тишината я прониза. Стори ѝ се, че стените се приближават към нея и тя ще бъде затисната между тях. Чуваше веселата уличната глъчка и почувства, че е заобиколена от призраци с отрязани езици. Не можеше да остане и секунда повече в стаята си. Щеше да обезумее.

Облече набързо старите си дънки, а после нахлузи и широк сив суитчър. Хвана косата си на небрежен кок и след като завърза гуменките си, излетя навън.

Няколко часа просто скита по улиците. Наблюдаваше хората, щастливи и унесени в разговорите си. Но невидимата сянка на самотата неотлъчно я следваше. Светлините на града, шумните тълпи, влюбените двойки, всичко ѝ напомняше колко сама е.
Не разбра как се озова в този затънтен бар на Мракон Али. Не разбра как бе обърнала две огнени уискита. Виеше ѝ се свят, но пък сега вече бе доста по-забавно. Барманът имаше такъв смешен мустак. Говореше ѝ нещо сериозно, но тя изобщо не можеше да се концентрира върху думите му. Пушеше и се смееше.

Бе свободна, малко пияна и напълно освободена от отговорност. Дори да се изчукаше в тоалетната с барабаниста, който ѝ хвърляше смели погледи, нямаше да бъде голям проблем. В тази половина от града не съществуваха правилата и забраните, които изповядваха старите, чистокръвни фамилии.

17.12.2020

Имаше нужда тази вечер да се отпусне и да изпие едно питие, без значение дали има компания или не. С неговото положение в обществото се оказваше много трудна задача да си намериш свестни приятели. Едни те използваха заради положението ти, а други заради паритет ти. Да не говорим, че напоследък се появиха и субекти, който му предлагаха и много други неща. Света не тръгваше на добре ,а ситуацията изискваше от него да бъде колкото се може по бдителен и още по не доверчив. Това обаче със себе си носеше и много напрежение. А, да носиш сам толкова голям товар на плещите си, можеше да натовари и най-подготвения психически човек.
Облечен съвсем небрежно със своето черно сако, носещ тъмно синя блуза, с черни дънки и тежки ботуши, който се чуваха по пътя. По принцип караше своя мотор, една красива мъгалска придобивка, която му носеше много голямо удоволствие. По принцип такива неща не го блазнеха но в този свят имаше и сладки изкушения на който се поддаваше все пак е смъртен. Само че днес не си позволи да излезе с мотора, защото смяташе да пие, а това не никак добра идея. Нямаше да пие много но въпреки това не знаеше дали умът му няма да му изневери. Все пак той е отговорно лице и такива глупави постъпки можеха да му костват години упорит труд. Макар повечето да си мислеха, че положението му се дължи на факта, че има пари.
Настанен удобно на бара, върху един доста висок стол, пред него стоеше голяма масивна чаша пълна с доста голямо количество магически алкохол, което намаляваше бавно дори доста бавно но той нямаше бърза работа, не смяташе да се напива до безпаметност. Едната му ръка опряна в бара, подпираше лицето му или по скоро дланта му минаваше по челото, сякаш имаше главоболие но просто беше изпаднал в някакви размисли.
Докато си мислеше за нещата от живота и това, колко работа го чака утре усети как нещо до него пада. Надигна се и вся една дама до него, която ни най-малка идея нямаше как се появи до него. Стоеше, леко замаяна но с едно не до там притеснено лице, въпреки че явно бе изтървала чашата си върху неговото палто. Погледа му просто показваше някакъв хлад, не е изненада, не е ярост. Въздъхна и тупна с една ръка по сакото:
-По принцип е редно да се извините госпожице...
Познаваше това девойче но не можеше да се сети от къде. Присви очи и я огледа съвсем бегло. Лицето му все още оставаше без изразно. Не намираше ситуацията за толкова тревожна но въпреки малко дразнеща. Все пак не показваше голяма вълна от емоции, макар някой на негово място да се ядоса доста.

08.12.2020

Музиката опияняваше сетивата ѝ. Е, огненото уиски също бе допринесло за състоянието ѝ. Танцуваше сама из бара с чаша в ръка и не чуваше закачливите подвиквания и хапливите коментари по нейн адрес.

Наслаждаваше се на свободата да се държи неприлично. Нещо, което сякаш бе загубила безвъзвратно, от както бе започнала да работи за Албина. Искаше да остане завинаги в това пространство на блаженството, където не боли, където минало и бъдеще се сливат.

Усети, че се удря в бара и разтърка китката си. По-лошото бе, че бе разляла чашата си върху нечие яке. Огледа мъжа срещу себе си. Определено беше симпатяга. Дори повече. Би го описала като типичен красавец. Приличаше на модел, току що излязъл от списание. Какво ли правеше „ доброто момче“ по това време на нощта на това долнопробно място?
Побърза да вземе салфетка и да подсуши дрехата му. Усмихна се широко и веднага пусна в действие закачливия си кокетен глас:
- О, толкова съжалявам. Сега ще опитам да отстраня нанесената щета.- засмя се тя: - Извинение, ли? О, аз знам един много по-добър начин да ти се реванширам, красавецо.

Тя се приближи своеволно до него. Надигна се на пръсти и понечи да го целуне.

17.12.2020

В момента в който тръгна към него той се отдръпна назад, като я прихвана за раменете, защото в противен случай, щеше да залитне напред и да падне я в краката му, я върху него:
-Красива девойке, мисля че това извинение може да го запазите за приятелите.
Не че не му харесваха бързите свалки но в този момент не беше много в настроение. Особено, че момичето изглеждаше доста младо и малко пияно. Можеше да усети по натрапчивия мирис, който го прасна по лицето, като студен шамар:
-Мисля, че е по добре да седнете.
Помогна и да може да седне на стола срещу него:
-Направи едно кафе на дамата.
Обърна се към бармана за да може да и направи едно силничко кафе:
-Не мисля, че е добре дама като теб, да пие толкова.

Welcome

the usual suspects aka the staff

Well, it`s a big city and it`s always the same