ИндексWelcome
Добре дошли в RP Directory отново. След дълго отсъствие решихме да се завърнем. Надяваме се отново да съберем готини хора, с които да поддържаме живо любимото ни хоби.
the usual suspects aka the staff
Daddy Cool
Luna
Join us?
Нула
I don't blame you for being you, but you can't blame me for hating it...
aislinn o'leary
reborn
28
artist
fc.saorise ronan
Знаеше, че спомените не са нейни, но ги държеше близо до сърцето си, което, впрочем, също не й принадлежеше.
Беше полу-живот. Съществуваше, но в свят, който очакваше да бъде онази, която й бяха наредили. Но пък животът й бе чудесен. Всичко с цената си, предполагаше.
Малкото студио беше същото, като онова от изкуствената памет, която витаеше в главата й. Ашлин спря на прага и духът й потрепна. Беше дежа ву, но бе красиво.
Високият таван, с открити греди, от който висяха златисти, коледни лампички. Мекото килимче от овча кожа пред камината, в която гореше бъдник. Дори рижавата котка на име Сайдер се отърка в краката й, сякаш я бе чакала да се върне от дълго пътешествие.
Първите стъпки бяха като пирует на прима балерина, така се влизаше в чужд живот, така беше културно. Пръстите й едва докосваха голото дюшеме, все едно се придвижваше в сън. Дали беше неблагодарно от нейна страна да се чувства неканена, като роднина-натрапник, който отказва за си отиде? Дали това усещане щеше да си отиде? Айзък не трябваше да й казва. Щеше да е по-лесно, ако не знаеше.
Достигна на пръсти до недовършеното платно. Можеше да усети миризмата на застоялата вода в кафеничето, където бяха натопени четките, както и на натрапчивия аромат на маслените бои, засъхнали по палитрата. За къде бе бързала, когато бе зарязала картината си. Личеше си, че бе тръгнала по спешност. Иронията беше изгубена някъде, защото тя никога нямаше да се върне, поне не в истинския си вид.
Аш докосна грапавата повърхност на платното и я връхлетя вихрушка от спомени. Стоеше в безлична, бяла стая с високи тавани и преходи с арки. Мраморът под краката й блестеше като водно огледало, а в него виждаше отражението на момиче с пламъци за коси, кафяви мокасини от велур и ансамбъл от кадифен каскет,яке и пола. Беше тя. Мъже в сини гащеризони изнасяха едно по едно произведенията й и ги товареха с престорена грижовност в черен ван. Чувстваше се горда. До нея застана някой. Усещаше парфюмът му. Позната есенция. Айзък.
„Прибрах се.“ - написа тя и го изпрати на номера в телефона си. Апаратът беше още със счупен дисплей, който, когато отключеше, заблестяваше със снимка на нея и Айзък в нежна поза. Разгледа галерията от снимки. Някои бяха толкова сладки, че можеш да получиш кариес. Други бяха....ъъъ..еротични. Имаше цяла папка с картини, които, сега, като се замислеше, бяха разнесени из галерии по целия свят.
Беше полу-живот. Съществуваше, но в свят, който очакваше да бъде онази, която й бяха наредили. Но пък животът й бе чудесен. Всичко с цената си, предполагаше.
Малкото студио беше същото, като онова от изкуствената памет, която витаеше в главата й. Ашлин спря на прага и духът й потрепна. Беше дежа ву, но бе красиво.
Високият таван, с открити греди, от който висяха златисти, коледни лампички. Мекото килимче от овча кожа пред камината, в която гореше бъдник. Дори рижавата котка на име Сайдер се отърка в краката й, сякаш я бе чакала да се върне от дълго пътешествие.
Първите стъпки бяха като пирует на прима балерина, така се влизаше в чужд живот, така беше културно. Пръстите й едва докосваха голото дюшеме, все едно се придвижваше в сън. Дали беше неблагодарно от нейна страна да се чувства неканена, като роднина-натрапник, който отказва за си отиде? Дали това усещане щеше да си отиде? Айзък не трябваше да й казва. Щеше да е по-лесно, ако не знаеше.
Достигна на пръсти до недовършеното платно. Можеше да усети миризмата на застоялата вода в кафеничето, където бяха натопени четките, както и на натрапчивия аромат на маслените бои, засъхнали по палитрата. За къде бе бързала, когато бе зарязала картината си. Личеше си, че бе тръгнала по спешност. Иронията беше изгубена някъде, защото тя никога нямаше да се върне, поне не в истинския си вид.
Аш докосна грапавата повърхност на платното и я връхлетя вихрушка от спомени. Стоеше в безлична, бяла стая с високи тавани и преходи с арки. Мраморът под краката й блестеше като водно огледало, а в него виждаше отражението на момиче с пламъци за коси, кафяви мокасини от велур и ансамбъл от кадифен каскет,яке и пола. Беше тя. Мъже в сини гащеризони изнасяха едно по едно произведенията й и ги товареха с престорена грижовност в черен ван. Чувстваше се горда. До нея застана някой. Усещаше парфюмът му. Позната есенция. Айзък.
„Прибрах се.“ - написа тя и го изпрати на номера в телефона си. Апаратът беше още със счупен дисплей, който, когато отключеше, заблестяваше със снимка на нея и Айзък в нежна поза. Разгледа галерията от снимки. Някои бяха толкова сладки, че можеш да получиш кариес. Други бяха....ъъъ..еротични. Имаше цяла папка с картини, които, сега, като се замислеше, бяха разнесени из галерии по целия свят.
Гост
Гост
Одобрена!
DADDY COOL
FC : Femboys and hoes
Група/Раса/Класа : Day drinker at heart
Summary : Oh, my God, this bitch is crazy What the fuck's she's saying, Stacy?
Брой мнения : 207
Join date : 29.11.2020
Местожителство : dita von teese's champagne glass
L'Imperatrice
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» Връщане на герои и ликове
» power is power| emp. lucius ft tiberius
» only the mastermind can play the game right | gaius ft tiberius
» I've been looking at you so long now I only see me
» not for sale (cassian + dea)
» Emperor Lucius Augustus - Taken
» It's one of those nights. Don't it feel electric?
» Новини