Желанието да присъства на уречената среща се изпаряваше с всяка изминала минута и трябваше неколкократно да си напомни, че не го прави само заради себе си, а в името на общата цел. Щеше да използва интервюто не дотолкова да рекламира и без това успешния си бизнес, но за да пусне закодирано послание, което всеки един Смъртожаден да може да разтълкува. Повече от всякога искаше да действа в посока обединение на черните магьосници и докато Орденът бе по петите им, ударите, които щяха да им нанесат трябваше да бъдат предварително планирани, преднамерени, изпипани до най-малкия детайл. За жалост, когато разбра пред кого точно ще говори, не успя да овладее разочарованието си. Джейкъб Нетинг определено не се славеше с точност, около него постоянно витаеше облак на незаинтересованост и повърхностно мислене, той бе разглезеното дете, което се провали в цели две държави, за да се върне отново в Англия. Ноеми бе учена да не подхожда с предразсъдъци и да извлича лична ползва от всяка попаднала ситуация, ала безизходицата в настоящата бе главната причина за намръщеното изражение, с което посрещна Нетинг.
Прилепналата, делова рокля не трябваше да служи като причина за разсейване на младия Джейкъб, но Смъртожадната установи, че погледът му настойчиво се бе впил в нея, докато приближаваше масата в дъното на заведението. Нямаше други освен тях самите – или може бе магическа илюзия, създадена да носи спокойствие не само у интервюираната, но и у този, който ръководи „диалога“.
Ноеми подаде ръка напред за поздрав, но след като такъв не получи, се настани на стола насреща му. На масичката вече бяха разположени всички записващи устройства, а едно самотно перо висеше над парче пергамент, готово да записва.


- Откъде ще започнем?

Някак винаги нещо се объркваше, дори когато Джейкъб се стараеше да бъде на време. Костюмът и бежовото палто лежаха подготвени върху леглото му, за да си спести няколко минути в търсене на подходящото облекло, но все пак отново се бе разсеял и сега тичаше по криволичещите улици на Хогсмийд, едвам поемайки си дъх, за да превърне "трагично закъснял" в "допустимо закъснял". Спря се пред входа на тихия ресторант, за да приглади златистите си коси. Все пак щеше да се срещне с една от най-известните и желани магьоснички в момента, а той бе просто мъж. Обеща си да се концентрира, в името на читателите и най-вече министерството. Напомни си, че е професионалист, или все пак се мислеше за такъв - не трябваше да се разсейва от подобни плътски слабости.
Оказа се, че дори технически бе подранил, което му даде няколко минутки преднина, за да се овладее. Поздравявайки Ноеми, Джейкъб усети как устата му пресъхва, осъзнавайки, че напълно наподобява образа си от кориците на списанията за млади магьоснички. Глуповато не подаде ръка, за да спазва професионална дистанция.
- Читателите ни много биха искали да научат нещо повече за новата колекция на "N.O.E". - Джейкъб избарабани с пръсти по масата, прикривайки колко се притеснява от следващия въпрос - Но смятам, че истински интересно е как поддържате креативния си процес по време на тези смутни времена. Притесняват ли Ви скорошните нападения?
Перото само зашава по пергамента, издавайки онзи дразнещ, сух звук, който мъжа толкова ненавиждаше. За Ноеми започваха да се носят слухове, които трябваше да бъдат изкоментирани по възможно най-деликатния начин. Притесняваше се, ръцете му потрепваха скрити под масата, но все пак някой бе длъжен да постави картите на масата.

Ноеми трябваше стратегически да обмисли следващите си думи и изобщо хода на интервюто, което можеше да поеме във всякаква посока. Не бе чувала ласкави неща за Джейкъб, особено за професионалните му умения и част от слуховете се оправдаха – мъжът не спираше да я зяпа, местеше поглед от талията й към гърдите й, обходи лицето  й любопитно и спря едва, когато трябваше да зададе първия си въпрос. Ноеми бе наясно, че упражняваше подобен ефект върху повечето хора, но дори и лека усмивка не се появи на устните й в отговор. Вместо това отпи от чашата с блудкава течност пред себе си и отмести една къдрица от челото си.
- Мотото на новата ни колекция е удобство. И елегантност. И двете могат да бъдат съчетани.
Лаконичният отговор бе последван от дълга пауза, преди да продължи отново.


- Не, не ме притесняват.
Защо ли? Защо не му кажеш, че ти си част от онези, организирали нападенията?
- Щом съществуват подобни размирици, значи някъде в йерархията на магьосническия свят има проблем, пукнатина. Относно моят креативен процес – нищо не може да го наруши.

Джейкъб прокара пръсти през златистата си коса, пробвайки да задържи въздишката си. Глуповато бе подценил ситуацията, представяйки си, че нещата ще протекат много по-семпло. Обрайън бе много по-обиграна и умела, от колкото бе предположил. В този момент, взирайки се в безизразните ѝ, кристални очи, дори ѝ вярваше. Може би пък слуховете бяха верни и тя наистина нямаше нищо общо със смъртожадните? Или пък той просто губеше ума си, подобно на всеки мъж изправен пред толкова привлекателна дама.  
Думите на блондинката бяха премерени и на място, без да издават твърде много. Личеше си, че Ноеми е под прожекторите от години, израствайки пред публика и познаваща много добре изкуството на реториката.
- Тоест… - прочисти гърло Джейкъб – Смятате, че проблемът е в системата и всички тези атаки служат за благородната кауза пукнатините да бъдат посочени и наказани.
Гласът му далеч не бе смел, а плах, колкото и да се мъчеше да си придаде кураж. Нека не се лъжем, Нетинг не бе толкова добър журналист макар да се стараеше. Май това се превръщаше в мотото на живота му, но не възнамеряваше да се предаде.