rp-directory
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm

 :: PLOTS :: Mob City :: РП :: Минало Предишната тема Следващата тема Go down
Paint me as a villain.
S.Atreides
S.Atreides
S.Atreides
Група/Раса/Класа : Politicians
Брой мнения : 11
Join date : 03.01.2021
S.Atreides
Пон Яну 04, 2021 11:18 am
Стела и Сандор бяха като деня и нощта-пълни противоположности, част от вселенския план. През светлите часове на деня той трябваше да се съобразява с нея, подклаждаше страстите с комплименти и подаръци, оставяше света в нейни ръце, докато той се криеше в сенките. Ала веднага щом царството на Слънцето бе изместено от царството на Луната, всичко се променяше. Неспособността му да контролира емоциите си излизаше наяве и оставяше тъмно сини следи по тялото й. И така както неспирно се повтарят природните цикли се завъртаха в омагьосан кръг отношенията им в продължение на години..ден и нощ, щастие и тъга, спокойствие и страх, мрак и светлина.
Древните народи биха приела това за нормално, Ин и Ян поддържаха баланса, необходимо за съществуването на света, но какво им пукаше след като те никога не бяха на нейно място!

***

Сблъсък на стъклени чаши предизвика звън, придружен с усмивки и добри пожелания, ала зад маската на задоволство се криеха оголените зъби на кръвожаден хищник. Единствено Стела можеше да забележи промяната в погледа на Сандор, онзи опасен проблясък, който я предупреждаваше за назряващата опасност. Дори когато бе прекалено внимателна успяваше да сбърка някъде, навличайки си неконтролируемия му гняв.
"Не биваше да постъпваш така!" -Приклещваше брадичката й между пръстите си, така както баща му наказваше майка му в миналото. Старият грък учеше сина си за жените, които трябва да бъдат контролирани, за да не съсипят живота ти. И съвсем не му бе хрумвало, че това е погрешно и аморално. Вместо това го прие като свое призвание - да внася ред в хаоса, дърпайки юздите на немирната кобила. Само, че Стела с нищо не заслужаваше подобно отношение и това, за което то бе признак е единствено нестабилното и крехко Его на Сандор.

-Можеше да провалиш сделка за милиони, разбираш ли това?!-Стоеше на разстояние от нея, сякаш миниатюрна частица от него искаше да я предпази от лавината, на път да я засипе, ала тази частица щеше да се изпари като капка вода под горещото слънце, отприщвайки гнева му. Никое "Извинявай!" не бе достатъчно силно, за да го спре.
-Или това е което целиш?! Искаше да измъкнеш властта и парите, да съсипеш мъжа си и да се изкачиш по стълбицата, така ли е, Стела? -Умът му започваше да разиграва сценарии, които не съществуваха. Бе лабилен, проектираше собствените си проблеми върху нея, знаеше, че не е достатъчно добър и за това я винеше в опити да го съботира. Ръцете му се вкопчиха в китките й като белезници, притисна я към стената и зачака съпротивление от нейна страна. Искаше да й покаже колко слаба е, безпомощтна. Уви ръка около гърлото й.
Тя можеше да диша само ако Той й позволи - нещо, което трябваше вече да й е станало ясно.



Signed by:
Mr Psychopath.
Върнете се в началото Go down
stella atreides;
stella atreides;
stella atreides;
I am the queen of broken hearts
FC : Summer Bishil
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 123
Join date : 09.12.2020
stella atreides;
Пон Яну 04, 2021 3:49 pm
Well, she's not bleeding on the ballroom floor just for the attention 'cause that's just ridiculously odd.

Имах навика да крия уликите от споровете ни с красивите гривни с кървави рубини от обшивка от платина или копринен шал с щедри багри, но тази вечер навикът щеше да умре с част от мен, както всеки друг път, когато Сандор и аз се появявахме публично. Многото кехлибарен алкохол, златисти мехурчета в продълговата чаша, мътния анасонов вкус, приказките на приятелите му от университета и омразата му към мен всеки път докарваха всичко до крещящ финал. Гледах как бузите му стават все по-горещи, очите – все по-горделиви и пълни с горчилка и утайка от грозни, семейни спомени, как в ушите му се изсипваха куп лъжи, тонове обещания, десетки гнусни вицове, в които жените бяха нищо повече от самка за разплод. Тези мъже имаха дъщери. Не им правеше чест да говорят за нас така, но смеха на съпругите им, невидимо нещастни зад блясъка на скъпоценностите, с които маскираха болката си никога не можех да оправдая. Нечие нежно рамо се докосна до моето – носеше наметка от лъскав плат с цвета на млечен топаз, под която просветваха дълга линия от синки. Надигнах глава, за да срещна очите й, но Сандор ме дръпна в страни, за да се приближи до съпруга й. По-късно, когато седнахме на трапезата, забелязах, че това беше дама със студено руса коса и пронизващ поглед, ярък и син като великденче, като белезите по ключицата, като моите под гривната от червени камъни и скъпоценен метал. Бижута изковани от мълчание, вой в тъмни нощи и угризения.

Give me envy, give me malice, give me your attention...

Когато отидох до тоалетната, свалих гривната си и я пуснах в малката чантичка, която бе комплимент към тоалета ми. Беше също толкова бляскава, за да може да привлече към себе си, а не към мен, погледите на обществото. Когато фотографът поиска да се снимаме, нарочно поставих китката си пред чантичката, а не зад нея, както обикновено правех. Уж без да искам, дръпнах воала от рамото на блондинката и се усмихвах, докато камерата запечатваше на филма си уликите.

Give me envy, give me malice, baby, give me a break!

Преди да си тръгнем, френският посланик направи комплимент на пръстена ми, който бе семейно наследство – малка перла, около която се извиваха сребърни стрели. Разказа ми, че майка му имала подобна гривна, която закупила от Патра, когато бил малко момче. Носталгията по дома ми ме върна за миг в таванската ни квартира, където с майка ми четяхме стихове и гледахме звездите. Онова време ми се струваше като стара легенда, за която всички  мъртви мълчаха, а живите бяха забравили. Сандор държеше в ръка поредното питие и изглеждаше недоволен. Попита ме за какво сме си говорили с жабаря и по свиването на устните му около ръба на чашата прочетох знаците. Виждах как нишките от поредната конспирация се заплитат в главата му. Аз бях топлийката, която държеше централната, червена нишка. Аз – неблагодарната му, ялова, устата жена.

She didn't choose this role but she'll play it and make it sincere,so you cry…

Щом отворихме вратата на дома ни, ръцете му побягнаха към любимото му място – шията ми. Държеше ръката си зад врата ми сутрин, когато беше весел и лекичко стискаше плътта там, без да се досеща, че ми създава болка. Нощем, дори когато се любехме, дланите му се спираха на гръкляна ми. Костиците на това място сигурно вече бяха запомнили очертанията на пръстите му.

But they believe it from the tears аnd the teeth right down to the blood at her feet: boys will be boys.

- Говорехме си за бижуто, за нищо друго! – оправдах се аз със задавен глас. Усещах как силите отново ме напускат. Всеки път, когато се погледнех в огледалото, след изблиците на съпруга ми, бях синкава като бъдещ призрак. Щях да стана настоящ, ако нещата помежду ни продължаха да се влошават. Лавината от гняв в него ставаше все по-голяма и убийствена, усещах го с всяка клетка на клетото си същество. Това беше мига, в който реших, че Сандор ще плати. Споменът ми от тази секунда просветление бяха бегли: дъха му с мириса на тютюн и Метакса, полу-затворените му клепки и как душата ми гори и иска да напусне тялото ми, как подът е студен под едното ми ходило – онова, на което бях свалила обувката, а как другият ми крак ме боли повече от хватката на мъжа, когото някога обичах. Бях станала имунизирана срещу агонията, която той ми причиняваше.

Have some composure, where is your posture? You're pulling the trigger аll wrong.


BRAINWASHED AND I'M FEELING FINE DESTROY YOURSELF IT FEELS TOO GOOD TO FADE AWAY


another day, another systematic nightmare

melodramatic laughter
Върнете се в началото Go down
S.Atreides
S.Atreides
S.Atreides
Група/Раса/Класа : Politicians
Брой мнения : 11
Join date : 03.01.2021
S.Atreides
Чет Яну 07, 2021 1:35 pm

Тайните се раждат в загнили трупове. Първоначално са малки ларви, които пълзят и те смущават от вътре. Единствено ти и човека, с когото ги делите знаете са съществуването им. Гъделичкат стомаха ти щом напомнят за себе си и те предупреждават, че ако продължаваш да ги храниш ще станат по-големи от самия теб. Но веднъж загнездили се в ума ти, трудно може да се излекуваш от тази болест. По-лесно е да им позволиш да те изяждат отвътре, да мажеш върху лъжите сякаш не съществуват. Ала нима не знаеш, че колкото повече пластове слагаш, толкова по-вероятно е целия товар да се отлепи от раз и кулата ти от карти да се превърне в лист хартия, смачкан в калта?! Мълчанието може да се купи с пари, но цената му се покачва сякаш е златна облигация до момента, в който вече не можеш да си позволиш стойността му.
Мълчание, тайни, лъжи, пари - всичко това върви ръка за ръка, държат и теб и те водят по път без крайна дестинация. До яма.
Но нека се върнем на тайните. Те порастват по-бързо от децата, сякаш мигновено и когато се превърнат в силни червей, излизат от трупа и започват стремглаво да пълзят към повърхността.
Никоя буца пръст или камък не са достатъчно силни, за да ги спрат. Може да ги забавят, докато намерят начин да заобиколят, но рано или късно показват главичката си на повърхността. Слънцето ги огрява и те усмихват, готови за представлението на живота си. Готови да привлекат вниманието на публиката..

Сандор отчаяно се опитваше да прикерие белезите, които оставяше по тялото на Стела. Купуваше скъпи гривни, колиета, големи блестящи рубини, копринени шалове и ръкавици. Но дори когато покриеш мумията с ленени превръзки, отдолу пак се крие прогнил скелет.
С времето тя бе станала устойчива на агресията му, на ударите. Страхът й бавно се превръщаше в примирие, в спокойство и вече дори не трепваше щом ръката му се устреми в посока на лицето й. Това започваше да притеснява Сандор. Държеше го буден в дълбоките часове на нощта. Тя знаеше, че въпреки всичко той я пази. Дори когато не умее да се контролира, мускулите му действат така, че поне да остане жива накрая. Зловещо, но вярно.
Ако котката веднага умъртви мишката, не би могла да се наслади за дълго на играта с нея, нали така?!
Само,че ако държи мишката жива прекалено дълго, тя ще възвърне силите си и ще хукне през глава и пети да се спасява.
Виждате ли, деликатна работа е лова!

-Оправдания! Нима мислиш, че съм толкова глупав?! -Приближил се бе достатъчно, че да се огледа в ирисите й. И нещо непознато блесна там, решителност и плам. Сякаш в нея се пробуждаше желание за мъст. Ако бе страхлив още в този момент щеше да се изплаши и да предприеме мерки, само, че Сандор не обичаше да се притеснява за проблеми, които не са наложителни. И това е само една от многото грешки, които правеше, за да се докара до фатален край.
До деня, в който светът му се преобърна с главата надолу. Дано поне тогава нахлуе достатъчно кръв в мозъка му, че да заработи както трябва! Но като го познавам..малко вероятно.



Signed by:
Mr Psychopath.
Върнете се в началото Go down
stella atreides;
stella atreides;
stella atreides;
I am the queen of broken hearts
FC : Summer Bishil
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 123
Join date : 09.12.2020
stella atreides;
Чет Яну 07, 2021 8:46 pm
“Ти, шибано копеле...” - съскаше богинята на лова вътре в мен. Майка ми обичаше да казва, че ако не била толкова  запленена от блясъка на звездите, щяла да ме кръсти Артемида. Ако ме видеше сега - просто плячка, жертва на чудовище, което ловува нощем, не скрито зад сянката на храст или естествено възвишение, а зад завеси изтъкани от себеотвращение, гняв, безпомощност и алкохол. В началото на връзката ни, Сандор почти не пиеше и се хвалеше пред момчетата с бели якички, с които дружеше, че приятелката му пие повече от него. Изкарваше цяла вечер на бира и половина, докато аз ставах все по разюздана от горещината на малките чашки, с които господата ме черпеха. В началото беше парти трик, с който той  забавляваше себе си и обкръжението си от отрочета с доверителен фонд и любов към всичко ексесивно в живота, но когато се превърна в навик, Сандор започна да ми прави забележки насаме, а самият той увеличи дозата и смени отровата. От безобидната Stella Artois (иронията не бе изгубена и тук), до лимитирани колекции шотлански напитки  с изтънчени и екзотични вкусови нотки. С новото питие, се промени и целият му характер. Щом сръбнеше повече, някаква факла в него се запалваше и осветяваше най-тъмните кътчета на съзнанието му, обитавани от спомени, от които Сандор бягаше. Беше ми споделял малко за детството си, като отбягваше темата обикновено и обръщаше разговора така, че да му разправям за моето детство на странствания и приключения, защото за него, да си беден беше непознато и вълнуващо. Нямаше нищо хвалебствено в това, да спиш в парка в лятна нощ, да ядеш хляб и сладко от смокини 2 седмици или да гориш стари книги, вместо дърва, когато в Атина настъпи първата сериозна зима. В моите приказки винаги имаше нещо сладко-горчиво, като парче шоколад, което аз по-късно разпознах като носталгията по свободата. Колкото и волна да бях, придружавайки мъж като моя, не ми беше позволен лукса на всичко онова, което аз и мама правехме като две стари приятелки.  

- Пусни ме.. - помолих с прегракнали трели. Последният ми дъх ми стигна, за да кажа само толкова, преди тъмнината да ме прегърне с обятия от кадифе.

Бях в нищото и падах. Около мен, тунелът от тъмнина се разкъсваше, само колкото да пропусне през себе си тялото или душата ми. Падането нямаше край, тунела нямаше дъно. Бях странно спокойна - така, както казваха, че се чувстват смъртниците - последна нирвана, може би. Пътуването през бездната ми се стори едновременно безкрайно като галактика и кратко, като  миг почивка, след дълго изкачване на непроходима планинска пътека. Свестих се задъхана, а по връхчетата на пръстите ми имаше нещо горещо и лепкаво, като катран, но се оказа учудващо прозрачно. Беше собствената ми слюнка, която се стичаше по бузата и върху дланта ми, докато Сандор беше в паника над мен с празен поглед. Първоначално, оставих очите си премрежени, виждах как сянката му трополи напред-назад, с лице издължено от уплаха. Приличаше на Писъкът от картината на Мунк без да се опитва. А някога ми беше казвал, че намира това платно за смешно. Може би беше, за психопат. Това трябваше да е първият ми червен флаг, че Сандор не чувства като останалите. Спря за миг и пръстите му се помъчиха да наберат 911, ала нещо го накара да размисли и той отново започна да чертае паралели из антрето. Тогава ме осени идеята. Сладка и горчива, но този път като кампарито, което ни сервираха на първата ни среща. И алена като него, и като кръвта ми, която той бе проливал десетки пъти. Тъмната половина на мъжа ми ме искаше мъртва, липсваща, неоткриваема. Точно такава смятах и да стана. За него и за всички.


BRAINWASHED AND I'M FEELING FINE DESTROY YOURSELF IT FEELS TOO GOOD TO FADE AWAY


another day, another systematic nightmare

melodramatic laughter
Върнете се в началото Go down
S.Atreides
S.Atreides
S.Atreides
Група/Раса/Класа : Politicians
Брой мнения : 11
Join date : 03.01.2021
S.Atreides
Вто Фев 02, 2021 1:12 pm
'You know, you know...Loving me is a loosing game.'

Шоколадовите ириси на Стела изчезнаха от погледа ми, за миг очите й побеляха и тя ги затвори, сякаш, за да ги предпази от чудовището, в което се бяха зряли. Първоначало в мен се настани облекчение, онова чувство, коеот изпитваш след приключването на важна сделка. Премигнах изплашено и отпуснах хватката от врата й, докато тя безсилно се свлече на  пода. Не изпитвах страх за живота й, изплаших се от спокойствието, което се таеше в мен.
Само някой повреден може да се чувства по този начин.
В добре оформеното тяло с красиво и чаровно лице живееше психопат. Може би така се бях родил или в това се бях превърнал с времето, не отделях време да мисля по въпроса. Успокоявах се с твърдението, че всичко има причина, дори моето жалко съществуване. И психопатите имаха някаква висша мисия, с която са пратени на Земята!
В крайна сметка знаех, че всичко това са просто куп оправдания.
Доказателство бе факта, че докато се тревожех за себе си сновейки във фояето само на няколко метра от мен някой умираше.
Не, не 'някой', ТЯ, жена ми, любовта на живота ми.
Само, че аз не обичах никого другиго освен самия себе си.
Нима няма малка част от мен, която да изпитва загриженост, тревога? Която да е поне малко нормално?
Приближих се и клекнах до Стела, поднесох длан над устните й, за да се уверя, че е жива и усетих топлината, която едва струеше от тях. Правилно бе да се свържа с полицията, да извикам линейки и да излъжа, че е нелеп инцидент, само, че аз никога не постъпвах правилно.
Рискувах прекалено много, рискувах себе си.
Инстиктът за съхранение бе по-силен от всяка здрава мисъл опитала се да премине през акъла ми.
Нима тя щеше да стори нещо по-различно ако бе на мое място? Нима щеше да се жертва, за да ме спаси?
Не, не .. не.
Винаги съм имал желанието да се държа като всички онези хора, чийто механизми цъкаха безгрешно. Години наред маскирах истинските си намерения, играех по сценарии, който съставях предварително . Направи това, кажи онова, дръж по този начин тялото и маниерите си - така правят нормалните хора.
Само, че се изморих да бъда някой друг, само, защото така е редно.
Стела ме познаваше. Дори когато залъгваше себе си, че съм повече актьора от колкото онзи непознат агресивен мъж, който се държеше чудовищно с нея. В действителност обаче съществуваше само и единствено той, а всичко останало бе фикция на въображението й.Околните я гледаха със съжаление, виждах това ясно, ала тя бе напълно наясно в какво се забърква и поне в началото й харесваше, тръпката, адреналинът , харесваше й да е на върха с мен , харесваше й да е на дъното, отново с мен, но крехката й женска психика бе започнала да поддава.

'A game of hunger and anger. You were a good player, but recently it's getting hard for you to catch up and, baby, while I fly, you're falling down the rabbit hole.'



Signed by:
Mr Psychopath.
Върнете се в началото Go down
stella atreides;
stella atreides;
stella atreides;
I am the queen of broken hearts
FC : Summer Bishil
Група/Раса/Класа : Politians
Брой мнения : 123
Join date : 09.12.2020
stella atreides;
Нед Фев 14, 2021 9:44 pm
НЯМА. ДА. УМРА.

Беше мантра. Обещание. Писък на волята ми. Подписаното ми отмъщение. Всичко в едно. А аз бях едно нищо, поне в очите му. Подът се разтрисаше всеки път, когато той направеше крачка с педантично лъснатите си обувки. Блясъка на бомбетата им отразяваше светлината на лампата право в очите ми. Отдавна знаех, че Сандор държи повече на онова, което призмата на околните улавяше на пръв поглед, отколкото на онова, което той е всъщност. Имах съмнения, че той не е истински човек, а характер, съшит като паучуър одеяло - парче по парче от онова, което виждаше, че важните клечки около него харесват. Ако днес Сенаторът на Севрна Каролина харесваше черен хайвер - Сандор го обожаваше, ала ако обаче развиеше необяснима непоносимост към него, съпругът ми веднага намираше причина да анатемоса храната. От толкова много цветове, хамелеонът вече бе станал черно-бял.  

Виждах частици от истинската му същност, само когато беше афектиран. Все едно началното му зачатие му бе позволило просто да бъде злодей и нищо повече.  

Затова щях да направя онова, което обича на пух и прах. Не се заблуждавах, че говоря за себе си. Сандор ме беше разлюбил още след първата ни годишнина, но бях удобна и красива добавка към всеки негов костюм, която за негово щастие, можеше да задържи разговор на каквато и да било тема по-дълго от почти всички останали съпруги. Дължах го на разностранните интереси на майка ми и професията й на преводач, от която научавахме интересни факти, с които да впечатляваме нови познати, или да се справяме с ремонта на квартирата ни без да ни е необходима мъжка помощ. Дори се бяхме лекували с бележки от нейните преводи от сборник по билкарство. С тези си, и още много знания, щях да унищожа плевела, който бе Сандор Атреидис. Изсеченият му, от години, бюст на хладнокръвен политик, щеше да се срине и от него щеше да лъсне само ръждивата арматура на чист психопат.  

Не чувах съпругът си да говори с някого по телефона - тоест, не беше извикал нито линейка, нито семейния лекар. Беше му достатъчно да поднесе ръката си, която все още миришеше на изгорял тютюн и разлят скоч, за да разбере, че дишам и това, изглежда успокояваше съвестта му.  

Опитах се да се изправя и почти успях, преди световъртежа да ме прикове обратно на земята и гърлото и устата ми да се изпълнят с нещо кисело и месесто. Повърнах върху красивата си рокля, която така прилежно бях подбрала за тази паметна вечер. Исках всяка цепка, всяка извивка на плата, да покажат какво ми бе сторил той за всичките тези години. Исках хартията на вестниците да изгори там, където щяха да се появят синините ми, ярко подчертани от филтъра, който фотографът щеше да използва.  

“Ще си платиш за това!” - скандираше ума ми, а аз отново се опитвах да стана. Избърсах с безименния си пръст крайчетата на устните си, полепнали с остатъци от леките ордьоври и шампанското от преди малко и ги плъзнах по тюла на корсета. Беше грапав и бодлив като кухненско ренде. Опрях гръб в стената и с ръка се оттласнах нагоре. Краката ми продължаваха леко да треперят от адреналина. Мозъкът ми искаше да изтласка тялото в шок или поне паническа атака, но нещо го дърпаше назад с невидими юзди и титанична сила. Беше решението ми този път да се боря.


BRAINWASHED AND I'M FEELING FINE DESTROY YOURSELF IT FEELS TOO GOOD TO FADE AWAY


another day, another systematic nightmare

melodramatic laughter
Върнете се в началото Go down
S.Atreides
S.Atreides
S.Atreides
Група/Раса/Класа : Politicians
Брой мнения : 11
Join date : 03.01.2021
S.Atreides
Вто Фев 23, 2021 8:28 pm


Някъде в обвивката на злодей бе скрито изплашено малко момче. То не принадлежеше към този свят, нито никой друг познат на човечеството. Бе изплашено, затрупано от заучени обноски, социални норми и извратеното възпитание на некомпетентно родителско тяло. Понякога то се опитваше да излезе на повърхността, ала когато това се случеше не можеше да реагира адекватно. Ставаше свидетел на плашещата обвивка, която бе внимателно изграден пашкул от агресия. Чудовището трябваше да защити момчето, ала вместо това го погълна и скри зад сянката си и накрая остана само то, грозно, разкривено и ужасно, накрая останах само Аз.
И зная името си щом го изрекат околните и виждам образа си втренчен в огледалото, но съм си чужд, сякаш съм просто зрител на всяко свое действие и съм непознат за самия себе си.
Командвам ръката си когато се вдига и стоварва върху Стела, мозъкът ми изпраща сигнали на мускулите и те се съкращават, ала сякаш някой друг нанася ударите и не мога да го спра.
Кой е Сандор ? Агресията и липсата на емпатия? Идеалния бизнесмен с безупречен вкус и афинитет към скъпото? Момчето, което стана свидетел на убийството на майка му от собствения му баща? Жертва ? Оцеляващ ? Агресор? Или това са етапите, през които съм преминал, за да се превърна в комплексното същество, което съм днес?
Главата ме заболява от толкова разпилени мисли и въпроси без отговор. Вече до толкова съм приел ролята, която играя, че не намирам смисъл в опитите да стана друг. Аз съм спечелил мястото си сред огъня и нито една добра постъпка, нито милион такива биха могли да ми донесат изкупление. Тогава какъв е смисълът да опитвам?

Поглеждам към Стела. Отломките от бурята, която представлява Сандор. От единия край устните ми се повдигат. Не е усмивка, а някакъв печален жест без особен смисъл. Неизказано възклицание. Обхождам с поглед жалката картинка, която съпругата ми представлява и зрението ми губи фокус. Погледът ми вече е празен и сякаш гледа през нея, през стената зад тялото й, през материалната реалност на нашия свят. Като робот, на който са дръпнали щепсела. Ставам механично и напускам стаята. Без внимание, симпатия, без извинения и сълзи, просто си тръгвам.

Някъде, в една от онези паралелни вселени, за които учените говорят се виждам по различен начин. Там съм израснал като щастливо и безгрижно момче с двамата напълно спокойни и забавни родители. Нямам пари, нямам и нужда от богатство. В онзи свят срещам Стела  в любимото си кафене. Заливам я без да имам това намерение с изстинало кафе, извинявам се и така разговорът води до безброй изпити кафета по този начин. Онзи Сандор когато види жена си разплакана поднася опакото на дланта си и събира всяка отделна сълза сякаш е златна капка. Поема я в прегръдките си, целува я по челото и заспиват прегърнати. Бих дал цялото богатство, което имам да съм на негово място. Но всеки от нас има свой свят и своя роля и аз съм попаднал в този със задачата да нося само скръб и разруха.  И тя е попаднала в този с участта да бъде моя жертва. Но сценариите се менят постоянно и ролите също.





Signed by:
Mr Psychopath.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content
Sponsored content
Sponsored content
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1
Идете на: