Времето лекуваше всяка рана,помагаше на сърцето да разбира желанията му,осъзнавайки какви чувства се криеха в него.Не отдавна Тео бе започнал романтична връзка с Лана и макар в началото й в онзи миг в който тя бе решила да го разведри с пътуване в миналото и да излекува сърцето му,което смяташе,че принадлежи на друга още в онзи миг той бе почувствал нещо към нея.Чувствайки го в мига в който бе усетил за първи път устните й върху своите,почувствал топлината която го бе заляла,как сърцето му биеше лудо искайки да не спира да вкусва от сладкият им вкус.Ала в онзи миг разума се бе включил напомняйки му колко нередно бе да чувства всичко това към Лана,все пак уж обичаше Карина,а се целуваше с Лана,желаеше я до полуда искайки да опита вкуса на тялото й,да я направи своя напълно забравил за чувствата си към Карина.Забравяйки че тя съществуваше той се бе отдал на чувсата си,които изпитваше към Лана без да си дава сметка,че тази нощ щеше да е съдбовна за него,че най сетне щеше да разбере защо се чувсваше привлечен,от Лана,защо никога за нищо не можеше да й откаже изпитвайки нещо към нея още преди да слеят устните и телата си.Може би всичко му е подсказвало за чувствата му към нея,за това че те не можеха да са просто приятели,но той твърдо бе заровил главата си в пясъка смятайки,че обича друга,а не нея.Лъжа,огромна лъжа,която бе установил не след дълго.

Не след дълго от първата им целувка бе усетил как всичко по между им разцъфтяваше,как любовта по между им ставаше все по-голяма и как сърцето му не спираше да нашепва името й-Лана.Сякаш гравирано върху сърцето му той бе започнал не само да го усеща,но и да разбира,че любовта му към Карина никога не е била такава за каквато той я е смятал,напълно осъзнавайки,че той както някога самата Лана се била объркала в чувствата си към най-добрият си приятел,така и той бе сторил същото смятайки,че е влюбен в Карина,ала истината бе че той я обичаше като сестра и нищо повече.Онази любов за която смяташе,че изпитва към нея бе измислена,несъществуваща осъзнал я в мига в който той си бе позволил да е щастлив с Лана.Усещайки как с всеки измиал ден той я обичаше все повече и повече,не можеше да живее без нея и не случайно й бе предложил да живеят заедно.Макар по това време да не можеше да й признае,че я обича страхувайки се да не я изплаши с чувствата си,чудейки се дали бяха реалност или не.Въпреки това той не можеше да стои далеч от нея,цялото му тяло нашепваше какво той чувства към нея,макар и не гласно изказано той знаеше,че тя знае,че той я обича  и бе така.Той я обичаше,обожаваше я и бе осъзнал че тя бе жената на живота му,осъзнал,че никога преди нея не бе обичал така.Осъзнал,че чувствата му към Карина бяха чисто приятелски,обгърнати в заблуда и нищо повече.

Ясно спомняйки си мига в който той призна на Карина,че не я обича че иска да са само  приятели и как й призна,че всъщност е лудо влюбен в Лана,ала не знаеше как да й го каже.Приемайки съвета на Карина той бе сторил прелестна изненада за любимата си на която той бе успял да й разкрие чувсвата си,да й каже онова което от дни сърцето му само й намекваше,но не смееше да изрече.След онази нощ като че ли отношенията им станаха още по-серижзни,любовта им още по-силна и глупавите опити на Андрае да го разделят с Лана ставаха все по-неуспешни.Тео обожаваше Лана,наслаждавайки се двамата на времето си заедно чувствайки се щастлив както никога до този момент.Личейки си и в начина по който той бе раегирал на новината че най-добрата му риятелка щеше да се омъжа и тя и съпругът й правеха парти по случей годежа им,на което той и Лана бяха поканени.Тео искаше да отиде,да подкрепи приятелката си и да й чистити,той наистина се радваше за нея чисто приятелски напълно забравил някогашната си фантазия към нея и измислена любов.Той обичаше Лана и за него онова бе част от миналото,искайки единствено да е с Лана и с никоя друга жена.Но нямаше как да пропусне подобно празненство,все пак най-добрата му приятелка празнуваше годежа и той бе нещо като почетен гост заедно с Лана,ала колкото и да се бяха подготвяли и искайки да отидат заедно в последният момент Лана му заяви,че няма да дойде бе й ужасно зле и не можеше да се вдигне от леглото цял ден.

Тео бе готов да остане с нея,не искаше да я оставя сама искаше да се гложди за нея.Добре знаеше,че Карина щеше да го разбера и нямаше да му се разъсрди,но по настояване на Лана той все пак отиде.С огромна неохота в сърцето си мислейки я през цялото време той смяташе да отиде за малко,да поздрави влюбените и да си тръгне разказвайки им какво бе положението у дома и как сърцето му се свиваше от притеснение за Лана и не можеше да е тук без нея.Още с влизането в дома на младите той срещна Карина,която бе ослепително красива,не можеше да го отрече с сребристата й рокля спускаща се нежно по тялото й правейки я още по-ослепителна.Определено тя бе красавицата на вечерта,можеше да й го признае и преди може би ченето му щеше да увисне от красотата й,сърцето да затупти от вълнението сега не бе така той виждаше красотата й но нищо в него не трепваше.Сърцето му вече не я обичаше по онзи начи,не я виждаше в онази светлина и това правеше приятелството им лесно и приятно и за двама им.Но щом я видя в красивата й рокля първата му мисъл бе "Как ли се чувстваше,Лана!,Дали е добре" тази мисъл не спираше да се върти в ума му опитвайки се да не показва пред бъдещата булка притеснението си,но тя го познаваше добре и знаеше,че има нещо но той й каза че ще говорят друг път и тя не го насилваше,нямаше и защо,той сам щеше да си каже ако имаше нещо.

А то имаше просто не искаше да разваля настроението на бъдещата булка,за това не й каза нищо взимайки си една чаша шампански вдигайки тост заедно и чиститейки й най-чистосърдечно за годежа и бъдещата сватба.Пътюм насочен към приятеля на Карина той забеляза в деличината познатото лице на Андрае,която не спираше да му се усмихва укаво,но той изобщо не я забеляза,неи я удостои дори с погледа си отивайки точно там на където се бе насочил.Поздравявайки и бъдещият младоженец,като с него се разговорих и установиха приятен разговор в който Тео неволно се изпусна за Лана и в очите му се видя страдание искайки да е в дома си с нея,а не тук.Бенджамин бе видял онзи поглед и му каза,че ако иска е най-добре да върви и да е при жена си,се пак и той и Карина щяха да го разберат и Тео бе щастлив от това и смяташе да го стори,ала идваше момента на няколко тоста и той трябваше да остане за тях.Но чашата му бе празна и той се насочи към близката масичка за нова с която да вдигне тост,не че щеше да я изпие,важното бе да има течност в нея.Дори не бе забелязал кога ониза противна жена Андреа се бе приближила до масата очаквайки го там и гальовно подавайки му една от чашите все едно очакваше двамата да вдигнат тост заедно,но не стана така той взе чашата без да казва нищо и се върна при младоженците.

Като един от най-близките на бъдещата булка той трябваше да каже нещо,да вдигне и той тост за щастливият им брак,като и се случи споделяйки щастието което изпитваше в този му искрено щастлив за любовта им пожелавайки им само хубави неща и той отпи от течността в чашата си без изобщо да се замисля,че бе дадена от Андреа и всичко можеше да има вътре.След като тостовете бяха приключили Тео осъзна,че чашата бе празна а това не бе добре,той смяташе да не пие,а вече бе изпил две чаши шампанско.Решен да си върви Тео отиде и си взе доживдане с Карина,а и след това с Бенджамин като започна да усеща как му прилошаваше,очите му се затваряха,вишеше му се свят все едно всеки миг щеше да припадне.Банджамин реши че може нещо шампанското да не му е понесло и помогна на Тео да отидат в едно от гостнеснските стаи където Тео да полегне и да му разкара,все пак на клетия Бен друго не му хрумна и помогна на приятеля на жена си да се качи горе,а след това да легне и щом усети възглавницата Тео бе заспал.Бен бързо установи това като го зави с едно одяло и го остави да поспи а на сутринта щеше да го събуди.

Няколко часа по-късно ,което си бе направо на следващата сутрин Тео се събуди с ужасно главоболие едва успя да отвори очите си потърквайки ги в опита да различи какво виждаше пред себе си. В миг си помисли, че това бе Лана и инстинктивно произнесе името й като се сгуши в нея, смятайки да я целуне но в мига в който очите му се отвориха и можеше ясно да фокусира образа насреща му той установи, че това не бе Лана,а Андереа която лежеше видимо гола покрита само с едно леко одялце. Стъписвайки се от видяното той се за огледа като самият той също бе гол,н е разбираше какво се бе случило тъй като до преди да заспи той помнеше ясно какво се бе случило и определено не бе спал с Андрае въпреки че тя твърдеше именно това, били прекарали вълшебна нощ.. лъжи на които той не вярваше. Обичаше прекалено много Лана за да й изневери. Това не бе истина и докато той се обличаше поредният скандал бе заформен и двамата както винаги се скараха буйно, след което Тео бързо напусна къщата без дори да се обади на Бен или Карина директно прибирайки се при жена си, като смяташе целият този цирк за абсурден. Със свито сърце и притеснения за Лана той се бе прибрал в дома си където бе забавил красивата си приятелка още да спи. Бе толкова красива, че той седна на леглото до нея нежно погалвайки лицето й точно както правеше всяка сутрин.

Наблюдавайки спокойният й сън, красотата на с която спеше го караше да се чувства спокоен че тя бе добре. Но ума му внезапно го заведе в онази къща сещайки се за думите на Андрае които още кънтяха в главата му, но той не й вярваше и не смяташе да безпокои и без това крехката в момента Лана с поредната доза лъжи с които се бе опитала да ги раздели. Очите му видяха как нейните се отварят и нежна усмивка се бе появила на лицето й.-Извинявай, не исках да те будя.-побърза да й се извини като смяташе, че той и неговите действия бяха прекъснали прекрасният й сън.-Добре ли си?!-попита най-напред като в гласа му можеше да се усети тревогата която бе изпълнила и сърцето му.-По-добре ли се чувстваш от вчера?-не можеше да не се поинтересува за нея и здравето й като добре знаеше, калко зле се чувстваше вчера и как ако зависеше от него той нямаше да се откъсне от нея дори за секунда, но тя го бе убедила да отиде на онзи годеж въпреки че той искаше да е с нея. Добре че вече си бе у дома до нея, докосвайки нежно устите й дарявайки я с целувка за добро утро след което я превърна все едно не се бяха виждали с дни и тя му бе липсвала ужасно много, а не бяха прекали само една вечер заедно въпреки това той го чувстваше като повече време. Свикнал с това да заспива в обятията му и да се буди в тях, тази сутрин изобщо не му хареса да се събуди далеч от нея, не разбираше защо онази се бе напъхала в леглото му, но и не го вълнуваше, за него това бе просто поредният й опит да го има ,само че той категорично я бе отрязал връщайки се при жена си.-Да ти направя кафе, любима?-попита с ведър глас усмихвайки  й се нежно.

Виждайки очите й,усещайки близоста й той не можеше да продължава дори и за секунда да мисли за думите на онази жена,виждайки Лана до себе си той знаеше,че каквото и да се случи колкото и пиян да е пак никога не би изневерил на жена си.Никога не бе я предал по този начин,знаейки познавайки се добре той нямаше да я нарани,не и след всичко преживяно с нея,не и след като усещаше слната любов пламтяща в сърцето му,то нямаше очи за друга камо ли да спи с нея и да нарани жената,която притежава сърцето му.Подобни действия бяха изключени,невъзможни да се случат още повече,че след като той перфектно помнеше всичко,след като самият той си спомняше за прилошаването и как Бенджамин му бе помогнал да си легне в една от тостненските ста5и станала му изключително и нетипично зле.В онзи и дори в този миг той като че ли бе забравил онзи малък момент между него и Андреа и как тя му бе подала чашата с шампанското.Излишна подробност може би или точно обратното важна улика,която можеше да докаже,че именно тя бе сипала нещо в чашата му искайки да му сори нещо,пореният капан в който той бе попаднал,само че не го осъзнаваше.Не смяташе,че думите й бяха истина,за него те бяха поредната лъжа.

Лъжа с който в този миг не смяташе да се занимава,въпреки,че самият той държеше на честност във връзката му с Лана някак си не сметна,че времето е подходящо да й сподели за поредната лудост от страна на Андреа,все пак той можеше да види изморените очи на Лана как лицето й показваше блока и умора,познавайки я до перфектност той можеше да разбере,че каквото и да я мъчеше вчера днес също нямаше да я остави да си почине.Знаеше го и самият той днес на смяташе да се отдалечава от нея,нямаше сила на земята която да го стореше,да го накара да стои далеч от нея или да я остави сама да се оправя с настинка най-вереятно,но и той не знаеше.Замисляйки се,че щеше да е най-добре да я заведе на лекар,ала не бе много сигурен до колко можеше да върви и не искаше да я изтощава още повече.Може би щеше да е най-добре да повика лекаря у дома и да я прегледаше.Да,така бе най-правилно и така смяташе да постъпи.Все пак знадвето й бе над всичко и ако се наложеше щеше да прекоси земята,но щеше да намери лекар и да излекува любимата си.Сърцето го болеше докато я гледаше как лежи и страда,болейки го така все едно той бе болният а не тя,искайки да отнеме болката й.По-добре него да го болеше отколкото нея,даваше мило и драго да я замени в болката й ала добре знаеше,че нямаше как да се случи,но поне можеше да доведе специалист който да й предпише нещо с което да облекчи страданието й.

Вярвайки на думите й,че се чувстваше по-добре от вчера искрено искайки да е така,но това не значеше че нямаше да предприеме мерки,че щеше да я остави да страда в леглото и дори да е до н4ея пак нямаше да е същото.Знаеше го и искаше да й помогне.Усмихвайки се нежно в отговор на думите й,знаейки че именно той я бе събудил и прекъснал съня й но знаеше,че тя нямаше да си го признае,за това и реши да не задълбава в темата,а посто да й се усмихне,но при следващите й думи той нямаше как да не каже нищо и да не сподели мнението си както винаги.Нещо което го радваше,все пак му харесваше да могат да споделят мнението си ида да се честни един с друг давайки си право всеки да изкаже мнение без да бъде порицан от другият.-Надявам се,силно се надявам да е така.-усмивката му стана по-голяма и блага покозвайки й ясно че той се радваше че е добре.-Но въпреки това ще повикам доктор Стивънсън да те прегледа,искам да съм спокоен,че не е нищо сериозно.-сподели й в крайна сметка,че все пак щеше да повика лекар и щеше да я прегледа за вчера си затвори очите,но за днес нямаше как да се случи,изключено.И той знеше,че тя също е наясно с това с желанието му да се грижи за нея и да иска тя да е добре и да не изпитва никаква болка,дори и от настинка искайки да я предпази от всяка възможна,може би и за това не й казваше за Андрае знаеше,че колкото и тази жена да говореше лъжи в началото те я раняваха,караха я да страда и той искаше да й спести това страдание,особено в миг в който се чувстваше зле и бе отпаднала,не нямаше да я занимава с глупости точно сега.

-Преди малко.-реши да е честен с нея и да си каже всичко,без частта с онази лудата.И без това знаеше,че като й каже за снощи ще я притесни не й трябваше повече вълнения за деня.-Партито не беше зле,но щеше да е по-хубаво ако ти бе там или ако си бях останал у дома с теб.-не можа да не й подскаже поне малко колко много искаше да бе останал с нея и как не искаше да се разделят,може би ако той си бе останал у дома и за двама им щеше да е по-добре.-А и на партито се почувствах малко зле,прилоша ми и останах да спя у Карина и Бенджамин.Може да съм хванал твоята настинка.-имаше подобна вероятност,те бяха почти неразделни целуваха се,споделяха си разни неща напълно възможно и той да е болен,въпреки че днес освен замайването и главоболието не чувстваше нищо,но все пак не бе нужно да си отпаднал и с темпаратура,нали?!Само че той тотално забравяше Андреа,събуждането му до нея и факта че тя бе подала онази чаша,подробност които щяха да му помогнат,но както той си бе казал тя не си заслужаваше вниманието и мислите и той наистина я бе забравил,особено щом бе тук с прекрасната Лана до себе си.Която макар и болна пак караше сърцето му да дрепери и да иска да са задено,нищо не можеше да го накара да се отдели от нея,нямаше подобна сила на земета ,която да ги раздели.Нямаше.

-С удоволствие ще ти направя,измий се и се оправи аз сега ще ти го направя и ще ти го донеса в леглото.Днес ще си моята кралица и ще се грижа за теб.-лека нежна усмивка се прокрадна на лицето му,леко намигвайки й а след миг устните му отново докоснаха нейните,сляха за за кратно,но достатъчно за да усети вкуса на божествените й устни,мекотата с която го даряваха карайки го да иска още и още от тях,но трябваше да се откъсне от нея все пак кафе ще й прави,а и да се обадеше на доктора трябваше.С неохота се откъсна от нея.-След малко се връщам.-целуа я по челото й и стана от леглото,напускайки стаята и насочвайки се към кухнята правейки любимото й кефе,за двама смятайки да испие своето с нея.Двамата прегърнати в леглото наслаждавайки се на компанията си.Междувременно докато кафете бавно се стичаше в чашите им,Тео се обади на лекаря молейки го да дойде и да прегледа Лана,той нямаше как да откаже на сърцераздирателните молби на Тое и му обеща до половин час да е в дома му.Облекчение се изписа на лицето му знаейки,че все пак любимата му ще бъде прегледана и няма да се остави на самолечение,което той никак не одобряваше.Въпреки че бе доста нехаен към собственото си здраве,но за нейното бе дато животно и я бранеше и грижеше като лъвица за малките си.

Кафето вече бе готово и машината се бе изключила,когато Тео пъхна телефона в джоба си насочвайки се към машината взимайки чашите кафе от там след което ги постави на плота и отиде до хладилника за мляко,сипа точно колкото Лана обича,а след това и в своята чаша,добави малко захър,разбърка ги а след това бавно се върна в стаята им където видя прекрасната му любима да лежи в леглото точно както й бе заръчал.-Заповядай,любима.-каза й като й подаде чашата с кафето ,като след това самият той се излегна на леглото отпивайки малка глътка от топлата течност в чашата му,а след това я постави на нощното шкафче.Изчаквайки Лана да отпие от своята,а след това да я придърпа в обятията си и да я прегърне силно имайки чувството че от дни не я бе прегръщал,нещо целувайки главата й а след това тихо прошушна в ухото й.-Искаш ли след като изпием кафето и лекаря,който по между другото ще дойде след половин час да си вземем вана за двама,ще ти направя масаж с който ще се отпуснеш.Искаш ли?-нежно думите му галеха слуха й,дъха му докосваше нежно ухото му а в миг по-късно нежно го захапа засмуквайки меката му част.Оставяйки ръцете му да я притискат още по-силно напълно искайки да забрави,че снощи бе спал сам някак си чувствайки,че все едно бяха му взели единият орган и сега му го връщаха.Само че сега тук с нея всичко бе в пъти по-силно и той не можеше да спре да иска да са близо един до друг без изобщо да се пази и да осъзнава,че самият той можеше да настине.

В мислите му винаги присъстваше тя,винаги мислеше за нея не способен да я изгони и за секунда от ума си правейки всичко възможно,опитвал какво ли не,но Лана не успяваше да напусне пределите на съзнанието му стоейки все там.Дори снощи колкото и да се опитваше да не мисли за нея,да са забавлява за щастливият повод на който бе поканен той не можеше да го стори,не можеше да се наслади на нещо на което любимата му не присъстваше.А той така искаше да бе там и двамата да си искарат страхотно имайки една красива нощ,отпръзнувайки заеадно с приятелите си важният им повод за който Тео тайничко можеше само да си мечтае.Въпреки,че с Лана отскоро бяха заедно те се познаваха достатъчно дълго като приятели,познанството им бе от години,пропиляни в мечти по жена която не бе негова,осъзнавайки че Лана бе неговата жена но доста късно на фона на дългогодишното им приятелство.Ала може би всичко трябваше да се стече по този начин,за да може Тео най-сетне да прогледне и да установи,че Карина бе просто приятелка,докато Лана бе мнего повече.Повече отколкото бе мечтал,колкото и да искаше добра жена до себе си,вярна и само негова не смяташе,че ще заслужи такава,ще има шанса да е с подобна жена,въпреки желанията си.Но ето че съдбата му бе подарила жената закоято си бе мечтал,не беше Карина,бе някоя много по-добра от нея.

Тео знаеше,че Лана в много отношения бе по-добра от Карина и в това нямаше нищо лошо,все пак Карина бе просто приятелка,докато Лана бе неговата половинка и спътница в живота.Макар и трудно осъзнал чувствата си те бяха факт и не искаше никога да се променят,искаше и винаги щеше да я обича.Така както никоя друга,знаеше го и това бе перфектно,надявайки се двамата да имат щастието което заслужаваха обичайки се до края на дните си,щастливи заедно и никога кривнали от правият път.Добре знаеше за какво криване говореше,за същото което той някога бе правил причинявайки болка на някой когото обичаше,опитвайки се сега да го искарат че той го бе сторил отново и този път си бе точно изневяра,само че Тео не вярваше това да е способно да се случи.След всичко преживяно той не можеше да нарани някого по този начин,не можеше да предаде любимата си знаейки колко ще я заболи от предателството му,как него ще го боли в мига в който тя си тръгнеше,а това щеше да се случи.Познаваше я по-добре от самата нея и знаеше мнението й за изневерите,никога нямаше да прости подобно нещо и той щеше да я загиби за винаги,а не можеше да си представи живота без нея,прекалено силно бе всичко за да позволи на който и да е или на каквото и да е желание да разруши щастието им.

Само че това не означаваше,че хората нямаше да се опитат да ги разделят точно с нещо,което те никога не биха си простили.Раделяйки ги и оставяйки да страдат вечно за нещо което дори не бе истинско,ала Тео още помнеше разговора си с Андреа и как тя твърдеше,че са имали вълшебна нощ,но това бе невъзможно ума му отричаше думите й,сърцето му още повече та той не бе способен да изневери на Лана,знаеше го и въпреки че думите й кънтяха в главата му той всячески се откъсваше от тях,запращайки ги надалеч не искайки да се връща в онзи кошмар чувайки отново и отново думите на Андреа кълняща се че той и тя бяха сляли телата си отново.Лъжи,за него това бяха просто лъжи и тук и сега трябваше да спре да мисли за тях ако не искаше Лана да усети че ставаше нещо с него,а как да й обясниподобна ситуация особено в този миг,той ясно виждаше страданието й настинката я бе повалила и той да я довърши с лъжите на една луда,нямаше да се случи.Наистина забравяше онази история и се съсредоточаваше върху жена си,наваксвайки си пропусната нош за която тойя така съжаляваше.

Обожаваше да я чувства до себе си,да заспива в неговите прегръдки и да се буди в тях,а това удоволствие е му бе отнето,дори не разбираше защо и как самият той се бе разболял ако бе така,може би наистина прекалената близост с Лана бе имала подобни резултати спрямо него но въпреки това той нямаше да се отдели от нея ако ще и той самият да се разболееше след това.Щяха да си се грижат взаимно един за друг и пак всичко щеше да е наред.-Съжалявам,че се е наложило да спиш без мен.За твое успокоение мога да ти кажа,че изобщо не ми бе комфортно да не си до мен,не искам никога повече да спим разделени.-колкото и зле да се чувстваше в момента не можеше да отрече че тя му бе липсвала,дори и заспал в мига усетил възглавницата той не можа да спи спокойно и се усещаше как се въртеше и я търсеше.Дори и да имаше друга до него в леглото той винаги щеше да търси Лана,не случайно и като се събуди взе Андреа за Лана и я бе гушнал,но осетил разликата тутак си бе осъзнал къде се намираше.Съзнанието му отново го връщаше там нежелано от него,но просто правеше съпоставака и знаеше,че всичко в него страдаше в миговете в които те не бяха задено и нямаше смисъл да се заблуждават че е друго яче.

-Обещах опитах се но не можах,не е като теб те няма и като знам колко си зле и си сама,как да се забавлявам,кажи ми?Карина както инаги ме разбра перфектно и изобщо не ми се разсърди и бе готова да ме изгони но аз останах само за тоста и след това щях да се прибера,но ми прилоша.-и все пак както винаги до болка частният Тео й каза че дори не е скрил от приятелката им че щеше да нпусне партито по-рано само и само да се прибере при жена си.За него ничие парти или друга жена не бяха по-важни от Лана и нейното здраве което в момента бе доста крехко и той искаше да е до нея и да й помогне с каквото може,а не да купонясва и да пие.Нямаше как да се случи просто,колкото и нехаен да бе той към нея не можеше да е такъв,към нея не можеше да е онзи Тео който дори тя познаваше той се гриеже за нея повече отколкото за когото и да е било друг,любовта наистина променяше хората и за любимата той правеше всичко.Щастлив че на-сетне си бе у дома при нея,усещайки я близо до себе си щастлив както винаги когато бяха един до друг,не можеше да опише това чувство на щестие,което изпълваше сърцето му искайки винаги да са заедно и злото да ги заобикаля.

Но той ясно знаеше,че не можше докато онази харбия кръжеше около тях те никога нямаше да намерят спокойствието от което така силно имаха нужда особено сега когато юбимата му бе лошо настинала.Опитваща се да хване и него или поне така си ислеше той,изобщо пропускайки важни подоброности от снощната вечер наистина искайки да я забрави напълно.-Малко,само главата продължава да ме боли но скоро ще мине,не се тревожи за мен.Ти си важната не аз.-директно й го каза знаейки че нямаше смисъл да се заблуждават,той винаги мислеше първо за нея а за себе си ако се сетеше,така че не можеше да гледа в момента своето неразположение знаейки че тя се чувства много по-зле от него,за това й се преструваше че всичко му е наред.Имаше нужда само от нея и от нищо друго за да се оправи.-Аз теб също.-отвърна й в мига преди да напусне стаята и да отиде да направи така желаното кафе като след това можеше и една вкусна закуска да й направи,не беше от най-добрите кулинари но нещата му се получаваха.Живота на ерген го бяха научили да се грижи сам за себе си и поне с готвенето се справяше прилично добре.

Едва върнал се в леглото при нея нямаше търпение да я поеме в обятята си,да усети близоста й и да се насладят на времето прекарано заедно.Нямаше нищо по-хубаво от това да лежат сгушени в общото им легло милвайки се и усещайки близостта на другият.Личеше си от начина по който Тео притискаше Лана до себе си че тя ужасно много му бе липсвала тази нощ,как нищо в него не бе спокойно щом нея я нямаше ,а сега тук можеше най-сетне да се успокои наслаждавайки се на сутрешното им кафе изпълнено с любов,макар любимата му да бе болна той бе доволен че можеха да споделят и тези си момети.-Не колкото теб,любима.-за секунада докосна устните й а в миг по-късно го отдели отвръщайки на последвалите й слова.-Ще продължа да те глезя до края на дните ти.-усмихна се чаровно като това бе самата истина той бе готов да я глези всеки ден ако пожелаеше,да стори всичко което го помолеше само и само да е щастлива с него.Перфектно помнещ как сърчето му бе страдало,каква болка бе изпитвало някога и сега щастливо и влюбено той не смяташе да позволи тази му любов да изчезне и да изпита отново страдание,полагайки усилия всеки ден връзката им да вървеше в правилната посока.

За него дори това не бяха усиля,бе нещо което правеше с огромно удоволствие и наслада радвайки се да вижда усмивката й примесена с радостта в очите й които светеха като две звездички на нощният небосвод.Дори в този миг да не ги виждаше той знаеше че греят дали от радост или от температурата която тя имаше.Усещаше как тялото й гореше,пареше и знаеше,че не бе от близостта им или от желанията което по принцип надигаше в тялото й тя определено имаше температура.-Напротив има нужда и ще се оставиш доктора да те прегледа,ясен ли съм.Като след тоа ще си вземем ваната и ще те оптусна не се притеснявай.-нежно прокара ръка по челото й усещайки как то бе топло а след това без никакви задни мисли той леко прокара едната си ръка под пижамката й искайки да усети топината на тялото й осъзнавайки още повече че тя бе вдигнала темепература,наистина беше по-добре няма що.-Съжалявам не исках да го правя,просто ми липсваше ужсно много.-наистина не се бе усетил кога бе преминал границата и действията му нашепваха нещо повече от грижи.Ала усетил как тя покачваше температурата си мигом я пусна и отиде до тоалетката с гримонете й намирайки хапчето което й даваше за сваляне на температера,отивайки до кухнята и вземайки една чаша с вода той се върна при нея и й даде хапчето.

-Изпий го,снощи пи ли изобщо нещо?-тонът му бе малко рязък но как да е като перфектно помнеше колко таблетки бе изпила докато той бе там и сега взел да й даде хапче бе установил че тя не бе взела нито една от останалите таблетки,явно цяла нощ само е лежала и дори хапче не епила.Стана му още по-зле че не бе тук при нея за да се погрижи за здравето й а бе на това тъпо пърти.Тъкмо щеше да измърмори нещо и на вратата се позвъня,Тео остави Лана да изпие хапчето и отиде да отвори врата и както се очакваше това бе доктора,когото Тео бе повикал да прегледа Лана.Без да го бави Тео го заведе при нея като я виждаше как лежеше и се стараеше да изглежда добре въпеки че той перфектно знаеше,че не бе така.Искаше да остане по време на прегледа,но доктора любезно го помоли да остане в хола и да го остави на спокойствие да я прегледа и той нямаше какво да стори освен да изчака търпеливо.Като след няколко минути доктора излезе и уведоми Тео за състоянието на Лана,което не бе добро и се налагаше да си почива няколко дни,давайки инструкци на Тео как да й дава антибиотиците задено с рецептата за закупуването им.Тео благодари на достора като го изпрати и побърза да се върне при нея.

-Добре си,а?!-попита като я погледна сериозно като че туко що бе свършила някаква беля.Приближавайки се към нея и лягайки в леглото им срещайки погледа й убеждавайки се че очите й не ветеха от радост че той бе тук а от повишената й темепература,която според лекаря съвсем скоро щеше да спадне,тъкмо щяха да изпият кафетата си и да отидат в банята.-Следващият път не ми казвай,че си добре когато не си.Сега стриктно ще ме слушаш за да може час по-скоро да си добре и няма да се отървеш от мен дори за секунда това да ти е ясно.-лека шеговита усмивка се появи на лицето му перфектно знаейки че тя не искаше той да се отделя от нея и той нямаше да го стори.Придръпвайки я отново в обястията си,отпивайки от кафето си а след това проверявайки я дали сваляше температурата,докато не я смъкнеше никакъв масаж нямаше да види тя.Опипвайки я отово като ясно си личеше че не бе с онази цел а искаше да я провери дали хапчето й действаше.-Ако се почувстваш по-зле само ми кажи да ти дам нещо,чуваш ли?-попита като искаше да е сигурен че тя нямаше да го залъгва че е добре докато не бе защото щяха да се скарат а той не желаеше това и на двама им бе пределно ясно.