- Аз... ъм... какво имаш като доказателства срещу нея? Чисто професионално любопитство.

-Да не смяташ че ще ти кажа?!А и какво е това мънкане толкова ли сложен въпрос ти зададох?

- Какво, не вярваш на брат си ли?

-Може би...отговори ми и ще разберем.Или нещо ти бречи,братко?

- Ъм... да отговоря на какво? Забравих въпроса. Както и да е, не сменяй темата, Джовани.

-Забрави или не ти е удачен?Не сменям темата ти го правиш,а знаеш,че мразя да го правиш.За това ще ти повторя въпроса да видиш,че брат ти все още е човек.Нима има някакви лични чувства,които ти пречат да вземеш страна,братко?Отговори на брат си.

- Да, естествено. Имам толкова много лични чувства. Ти си ми брат, все пак.

-Само толкова ли!?

- Намекваш ли нещо? Просто говори направо. Животът ти щеше да е много по-лесен ако спреш да играеш игрички поне за секунда.

-Може би.А защо самият ти не го сториш и не сложиш картите на масата,брат ми.Бъди честен с мен или адвокат не познава това качество.

- Искаш честност от адвокат? Какво очакваш да ти кажа? Подозирам, че сме на една страница, както винаги, но типично за това семейство ще се правим на ударени.

-Да,държа на честността ти и да ми кажеш онова,което очевидно премълчаваш,но като гледам никога не си имал смелостта да кажеш онова което трябва да бъде казано криейки с в мишата си дупка.

- Миша дупка? Определям се като змията на семейството, колкото и всички да ме подценявахте. Винаги се нагаждам. Но все пак съм ти брат. Искам най-доброто за теб. Не се съмнявай в това. Всичко, което правя е за твое добро

-Змия,която е готова да се увие около врата ти за да получи желаното.Мислиш ми само доброто,така ли братко?А защо ли не ти вярвам.

- А ти не си ли змия, Джовани? Знам, че знаеш. Винаги си знаел. Заради това никога не ме канеше на гости, нито пък ме навестявахте. Нищо чудно, че писмата ми се връщаха.

-Не голяма колкото теб.И защо да го правя след като нямаше смисъл да го правя ти избра пътя си замина точно след сватбата ми,което не ми направи добро впечатление брат ми.Защото точно тогава?Нима ще плачеш защото не съм ти писал писма ли?

- Много добре знаеш, че тези писма не бяха адресирани до теб. Защо се преструваш? Знам какво се опитваш да намекнеш и си толкова прав.

-Перфектно знам,че не бяха скъпи ми братко,виждайки как най-нагло пишеше на жена ми.Смяташе че няма да разбера какво си правил зад гърба ми с нея ли?За толкова ли тъп ме имаш,Ензо?

-Поне имай доблестта да си признаеш какво си сторил,посягайки на онова което не бе твое,но ти не се посвени и го умърси само и само да задоволиш егото си,че може да имаш всяка жена.За това ли се върна отново,да я откраднеш този път успешно ли?

- Ние бяхме деца, но няма как да го разбереш. Да посегна на нещо, което не е мое? Това "нещо", както наричаш съпругата си, бе моя много преди ти да я познаваш. Но скапаните сделки на това семейство винаги са били по-важни от мен.

- Както и да е. Това е минало. Преживях го бързо. Не знам защо изобщо повдигнах темата. Просто ме глождеше от доста време. Наистина не се вълнувам от нея.

-Това не е оправдание,Ензо бе само преди четири години откакто я остави и връзката ви приключи,не си пораснал много от тогава на акъл да ти кажа само.Твоя но не можа да я задържиш при себе си,неспособен и негоден дори за любов си бягайки,като пълен страхливец.Нима смяташ,че тя би искала подобен мъж до себе си?!Не ме разсмивай.

-Дали?!Преживял си я!?Защо ли не ти вярвам братко,смятайки че отново лъжеш както винаги за да спасиш кожата си,но нека разбия илюзиите ти на пух и прах за нея.Тя не само няма да се върне при теб,но и успешно те е заменила с по-добър.И не визирам себе си,въпреки,че съм страхотен тя предпочита чуждото.

- Нагъл си за човек омъжил се по сметка. Поне съпругата ми ме обича, а не е с мен на сила. Не би го разбрал, старче. Никога не си познавал чувството, така че трудно ще ти го обясня.

- Какво имаш предвид? 

-Дали и така?Или тя прекалено добре се преструва пред теб.Това,че ти не знаеш,не значи,че никога не съм познавал чувството на любов,братко.

-Каквото чу,нали си умен сети се сам,братле.Или боли да разбереш,че времето ти е отминало,а ти си се надявал на нещо коренно различно.

- Джовани, ако се бях надявал на нещо повече нямаше да се връщам чак след четири години, след като съм се оженил. Казвам ти, че всичко е в миналото. Няма нужда да ми натякваш или да се агресираш по този начин. Не аз съм належащия ти проблем.

- Кажи ми за онзи. Знаеш, че можем да го съсипем. Подобни доказателства са безценни в съда.

-Силно се надявам да е така,прекалено много предатели има за да е и родният ми брат сред тях,нали?

-Нима смяташ,че ще ти кажа ли?!Каква изгода имаш ти да ми помогнеш или да знаеш кой е той?

- Миличкият. На това май му казват старческо изглупяване. Врагът на моят враг е мой приятел, Джовани. Защо да не искам да се включа в съсипването на настоящия на бившата ми? Какво губиш? Още повече ти си ми брат. Предпочитам да е на сигурно с теб, от колкото с някое градинарче или шофьорче.