And I can tell that it's true, I can tell by the look in your eyes

Малкото момиче се завъртя на високия стол в приглушеното кафене. Цялото действие ѝ се стори твърде забавно. После отпи доволно от "Шърли Темпъл"-а си. Чувстваше се голяма и изключително елегантна за пръв път в краткия си житейски път. Краката ѝ се полюшваха доволно в такт с музиката. Надигна ококорени очи към тъмния мъж, който разговаряше ожесточено с майка ѝ на език, който тя не разбираше. Това бе третият път, в който виждаше баща си. Винаги се случваше по такива места - кафенета, сладкарници, хотелски ресторанти, но не се оплакваше, тъй като децата обожаваха лакомства. Той плащаше сметката, носеше ѝ някакъв американски снакс и малка играчка. За Йелена това значеше много, защото не осъзнаваше, че майка ѝ не получава детски надбавки. Бе го видяла още веднъж през целия си живот. Тогава бе научила няколко реплики на английски, но се упелтечи и стана доста неудобно.
Йелена бе от многото, престрашили се да дойдат в Голямата ябълка, за да следват мечтите си. Не, не търсеше баща си, който живееше във Калифорния. В действителност, дори не бе сигурна какво търси. Нямаше план, не бе свръх амбициозна, нито прекомерно талантлива. Единственото, което искаше бе да открие свое място, далеч от спомените за пагубното детство и мизерията, която я е задушавала цели две десетилетия.