leroy lloyd

25
Noblewoman
Katherine McNamara

Отнеха ми всичко, затова ще им отнема теб.

Много добре зная, че ти си тяхното всичко (зад моето също стоеше само един човек!). Единствената. Помня те, откакто се помня. Един ден отворих очи, а шарени листенца от акация се отронваха и хаотично разпиляваха по вече нашарената от отдавна вече дошлата есен земя, вятърът беше силен. Но ти все пак беше там - в цялото си съвършенство. Въпреки че ти бяха казали да не излизаш толкова късно, но ти все правиш на иначе. Денят ставаше все по-къс, слънцето прекалено бързо се търкулваше от изток на запад.

Аз обаче обичам нощта. В мрака всичко изглежда по-добре - защото не се вижда. Тогава и ти не ме виждаше. Промъквам се от цяла вечност. Толкова съм добър, а дори не знам как? Понякога се чудя дали хората се правят, че не ме забелязват или в действителност не могат да го направят? А може би просто живея с див късмет в това отношение? Бих казал, че нямам нищо против. Да съм невидим ми се харесва.

Тогава не разбирах защо сме толкова обвързани със семейството ти и защо не можем да си тръгнем. Сега още по-малко. Така и не изтръгнах отговора от майка ми. Нямах възможността. Издъхна в ръцете ми. Беше зле от цял месец, но ми се струваше като цяла вечност. А вие не направихте нищо по въпроса. Баща ти идваше, колкото да се отчете. Майка ти не се интересуваше от друго освен от себе си. А ти и твоята съвършеност постоянно изкачахте пред очите ми. Не ми беше до теб. Макар че те намирах за красива още от онази есенна вечер, когато още дори не се бях ориентирал в живота, дори не разбирах каква е разликата между момиче и момче - освен в това, че вие носехте роклички, а аз трябваше да съм набутан в панталон. Струваше ми се по-удобно да се разкарвам в рокля, но години по-късно, когато по случайност (този път наистина) нахлух в стаята ти и видях как опъват връзките на корсета ти, осъзнах, че съм бил много глупаво лапе и благодарих на всички възможни богове, че не съм роден момиче!

Отплеснах се. Винаги става така, като реша да приказвам за себе си. Докъде бях стигнал? А, да! Майка ми. Хариет Лойд. Аз не познавам баща си. Знам, че е загинал при непредвидени обстоятелства по време на лов малко преди да дойдем в дома ти. Другите ми братя и сестри умират при раждането си или малко преди, или пък след това. Още една причина да твърдя, че живея на магия. Освен че такава притежавам. Майка ми те обичаше като родна дъщеря. Затова, когато не дойде дори един път да я посетиш, ти бях ядосан. Все още съм. Стоях до леглото й всеки ден, не исках да се отделям. Сигурен съм, че ти не дойде нито един път. А тя питаше за теб. Щеше да ми каже, ако се бе случило. Знаеш ли, че тя е спасила живота ти, когато си била още бебе? Надявам се да не знаеш, защото тогава ще ти бъда още по-ядосан. Майка ми е лечителка. Допирът й и сълзите й са способни да лекуват. Мисля, че вашите за това я държаха близо до себе си - имаше много какво да им помогне. Сега, когато нея я няма, няма да се учудя, ако просто един ден дойдат и ме изхвърлят. Те не знаят за дарбата ми. Но скоро ще им демонстрирам, нека не се тревожат.

С теб никога не сме си говорили в деня повече от 20 минути. Никога не е имало какво толкова да си кажем. Аз бях зает да уча. Образованието ми бе преди всичко и тази мисъл грижовно засади майка ми в ума ми. За съжаление не можа да изкорени някои неприятни нрави, с които ще се запознаете ти и семейството ти. Много скоро.

Откри ли вече липсващата ти огърлица? Откакто се помниш, не съм те виждал да я сваляш от шията си. Знам, че се предава от поколение на поколение в рода ти. Също знам колко важна е за теб - преди години отново я загуби и аз бях там, за да ти помогна да я откриеш. Една топла лятна нощ, когато ти си взимаше вана, аз се промъкнах в стаята ти и я взех. Смятах, че лудият ми късмет ще ме предаде, защото първоначално не можах да я открия, нямаше как да знам кога ще излезеш. Дори не знаех дали я сваляш изобщо. Само че късметът пак беше на моя страна и я открих сред бижутата ти в сравнително голяма кутия на тоалетката ти. Беше пълно с много други, но колието се отличаваше, затова го грабнах и излязох.

Скоро ще разбереш, че е в мен.

Но ще трябва малко да почакаме.

Е, поне твоето време ще мине по-бързо. Аз съм нетърпелив. Искам вече да стартирам плана си. А ти? Знам, че я търсиш, но също предполагам, че сега си прекалено заета и с това да отпращаш кандидати за ръката ти! Не ти завиждам. Но пак не се тревожи.

Скоро ще останеш единствено и само свързана с мен.