- Аша ...

- Ще ми обясниш ли как очакваш да съм щастлив, когато ще ме оставиш да живея с мисли за това постоянно? И без това и сега ми е трудно да съм спокоен, когато не виждам и не знам, че си добре ...

- Да те оставя не оправя нещата, не разбираш ли?!

- Не мога да си представя да те оставя сама. Да, аз не харесвам някои неща, които правиш, но това не означава, че няма да преглътна всичко, за да бъда близо до теб. Да знам, че нямаш никой до себе си ... това ме убива повече, отколкото да живея живот, който не би ми доставил пълна радост, пука ми повече за теб, отколкото за мен! Изобщо не ми дреме какво ще ми донесе щастие, когато ще знам, че няма да го имаш ти, че ще живееш в постоянно напрежение от това, че си сама!

- Изобщо не знаеш кое е правилно за мен и кое не е! Очевидно.

- Мислех си, че ме познаваш достатъчно добре, но явно не! Аз избрах да се обвържа с идеите ти и не съжалявам. Знаех в какво се въвличам от самото начало и още тогава ти знаеше, че си единствената ми причина да бъда част от всичко това. Или си забравила за това?

- Когато получа отмъщението си, пак ще си останеш само ти.


- Хората може и да се променят, но някои неща никога не могат, остават завинаги.

- Пре ...

- Не, защото щеше да ми дадеш достатъчно много причини, за да ме накараш да се замисля и да не го правя.

- Ще знам каквото ми е нужно от научна гледна точка и това е едно от нещата, които имат значение. Ще постигна целта си, което е другото, което ме интересува.

- Никаква загуба няма да е.

- Нека го направи. Няма да ни излекувам дори да мога да го направя още сега.