- Обичаше ли те? Жената, която те е осиновила.

- Звучи като наистина мъдра жена.

- От думите и интонацията ти усещам, че ти също си я обичала.
Къде е тя сега?

- Сигурен съм, че би се гордяла, ако те види сега.

- Това.. е наистина хубаво. Радвам се, че имаш връзка с нея.

- Не се притеснявам от това, слуховете така или иначе отдавна са плъзнали отвъд стените на този замък, но... Може би си права, че не би останала очарована от мъжа, който съм, макар и да не я познавам.

- Така е. И ти дължа история.
Откъде искаш да започна?

- Не искам да те отегчавам, а и детството ми беше сравнително нормално, така че ще започна с това, че... обичах първата си съпруга. Беше уреден брак, както би се очаквало, но и двамата знаехме, че има два варианта - да се мразим до края на дните си или да се опитаме да сработи. И след това тя се разболя. Вероятно знаеш тази част. В началото го криеше от всички, включително и мен. Така започнаха изневерите. Когато узнах, бях.. уплашен. Тя имаше подход с децата, а аз - не. Колкото и ужасно да звучи, бях подготвен за смъртта ѝ. Когато си крал, от теб се очаква да си подготвен за всичко, за всеки един възможен развой на събитията, включително и най-лошия. И мисля, че с всичките изневери едновременно бягах от собствените си страхове, докато опитвах да открия някоя, която би могла да я замести. Но не се получи...
Знам, че най-малкото, което една жена би искала да чуе е за друга в живота на мъжа, с когото е, но след като слуховете витаят навсякъде около нас, смятам, че заслужаваш да чуеш и моята страна на историята.

- Мисля, че е честно и да задаваш въпроси за нещата от живота ми, които те интересуват. Без да е задължително да са свързани с историята.
Все пак аз си позволих да го направя.

- Това е въпрос, на който не съм сигурен, че мога да дам категоричен отговор, нито имам правото да взема финалното решение, но ако става въпрос за моята гледна точка.. По-скоро не.

- Не мисля, че ме бива особено в ролята на баща.

- А ти? Някога искала ли си деца?