Adam Grayson - 20 - Magician - jake manley

Събудих се, а нощта беше обляна от звезди. Ставайки от студената земя, усетих как малки трескички се забиват в кожата ми. Вдишах аромата на дърветата, разстилащ се като одеяло от пръст и влажни листа.  

Краката ми потрепериха, когато направих крачка напред и едва не се забих в най-близкото дърво. Искаше ми се да кажа, че знаех какво се случва, но това щеше да бъде лъжа. Поставих ръката си на дървото до мен, за да не се пребия и въздъхнах.
Намръщих устни, докато се опитвах да си спомня какво се бе случило през последните два дни, но в съзнанието му зееше огромна черна дупка. Нямах си на идея какво се бе случило след посещението в дома на родителите ми, нямах си на идея какви ги бях сътворил този път и защо по дяволите се събудих по средата на гората напълно.... ГОЛ!?

Чакайте, секунда! Къде по дяволите бяха дрехите ми?
Завъртях главата си рязко настрани, сякаш очаквах дрехите ми да изскочат из зад някой храст и да ми извикат: „ИЗНЕНАДА глупако, тук сме, не ни ли виждаш!?”. Да, ама не. Продължавах да вися по средата на нищото, гол, облян от лунната светлина.
Ще кажете, че звучи супер вдъхновяващо и романтично, само дето на мен хич не ми изглеждаше така.
Вдишах. Издишах и ... нищо не се промени!
- Добре, Адам... не е чак толкова зле! – да, вече говорех и сам на себе си. Не ми обръщайте внимание, хич не бях луд. – Хайде, не е трудно! Спомни си какво правиш ГОЛ на обществено място посред нощ?

Триста проклети...зверове.
Преброих мислено до 10 и след като нито звук не наруши мислите ми, реших, че най-доброто решение е да рискувам и да се прибера... до вкъщи.
Може би щях да имам късмет и никой да не ме види.
Всъщност, не го вярвах. Но това бе началото на моя злочестен път.