Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 139 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 139 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 208, на Съб Сеп 21, 2024 1:01 pm
rp-directory :: PLOTS :: Mob City :: Герои  | |
come and know my little secret - Giovanna Matarazzo. | |
 Чет Дек 03, 2020 7:09 pmЛетище самолети сълзи Тези три думи определяха живота на Джована в този съдбовен момент. Момент, в който щеше да обърне гръб на познатото и да прегърне непознатото. Да остави старият си живот и да започне нов. Далеч от родният дом, далеч от родният град, далеч от родната си страна. Далеч, толкова далеч, че на младото момиче й се струваше като друга галактика. За нея новият й дом, новият град и новата страна бяха толкова далечни, че нямаше мерна единица за дължина която да я измери. Нямаше и нямаше да бъде и открита. Защото само тя знаеше как виждаше това разстояние, как го усещаше или по-скоро щеше да го усети като отиде там. Но дори оттук тя усещаше неприятното усещане от голямото разстояние, от раздялата с всичко познато. Джована обичаше дома си, обичаше Милан, обичаше Италия и ако зависеше от нея тя никога нямаше да я напусне. Никога нямаше да остави китните малки улички, обсипани с красиви цветни стени. С висящите светя под прозорците от домовете, с прекрасните павета, които създаваха уют и магията на града. Ето тези малки неща щяха да й липсват в големият град. Тя знаеше че там където отиваше нямаше да има нищо от тези неща, нямаше да има магията, нямаше да има нищо. Просто една сивота и нищо повече. Неприятно за един толкова цветен и пъстър човек като Джо, но щеше да й се наложи да свикне с града, с хората в него. Защото те също не бяха като италианците, бе чувала че са студени и затворени, нещо което още повече я сломи. Ако не бе съпругът й да я подкрепя и да е с нея, тя никога нямаше да отиде. За нищо на света. Но заради него го правеше, защото искаше да изгради някаква връзка с него, макар и доста по възрастен.. Защото искаше той да е щастлив. А и работата му го изискваше, задълженията които имаше към фамилия Матразо налагаше отпътуването им от дома. Налагаше младото семейство, стъпило в брак преди няма има два месеца да оставят всичко и да се борят сами с неизвестното. Но те нямаха избор и трябваше да го сторят, трябваше да дадат най-доброто от себе си. Трябваше да оцелеят. Предисторията на Джована и как стига до летището с мъж потрака. Джована Алегрето е италианско момиче, произхождащо от знатно семейство в Италия. И както можете и сами да се досетите тя била задоволена с всичко. Била принцесата на дома, въпреки че имала две по-големи сестри тя била принцесата и родителите й угаждали за всичко. Но това не означавало че възпитанието й куцало, напротив било перфектно. Парите и лукса не могли да развалят това слънчево същество, което винаги се усмихвало, пеело си по улиците и просто се раздавало на живота. Дори като пораснала жена тя продължила да си е все същата усмихната и ведра. Да приема нещастията като изпитания които да я направят по-добър човек и да покаже пред всички че нищо няма да сломи духа й и че винаги ще си остане ведрото момиче. Ведра дори в мига когато узнава за уреденият й брак с някакъв мъж. Брак по-взаимна изгода за родителите естествено, но и занапред и за младите. Дори в подобен момент Джо остава вярна на себе си приемайки брака с гордо вдигната глава. Приема да се омъжи не само за някой с положение в обществото, но за човек чийто живот е изпълнен с престъпност. Престъпност за която научава след сватбата ,но въпреки това тя не решава да разведе. Напротив, остава с мъжа до нея, остава защото го чувства така. И макар да са далечни един за друг и още да се държат като непознати, за нея е ясно че времето ще премахне тази дистанция. Ще премахне стените които ги делят и ще бъдат онова семейство което трябва да са. Семейство което заедно ще гони една цел. Една любов. Giovanna Matarazzo || Katherine McNamara|| 25 years old|| Mob City|| Giovanni Mararazzo - husband Katherine McNamara е запазена за мен. Ако може да ми смените името на giovanna matarazzo- | ||
| Чет Дек 03, 2020 7:15 pm Добре дошла! | ||
| Страница 1 от 1 |
|
|
|
» "Pretty brown eyes and a mind full of thoughts."
» "He was a broken man, standing at the edge of the world, a road laying out in front of him, a road he had desperately wanted to walk on, but could not. He was bound and restrained, by himself, at the perimeter of normality."
» "She's a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes."
» "I knew I was playing with fire when we met, so I couldn't blame you when I got burned."
» "You died... but you were reborn."
» "Destiny is a pretty story we tell ourselves. Lurking beneath it there are only people and the terrible choices we make."
» "Love has no end, no borders, no limits. The more you give, the more there is."
» "Everyone is trying to be like us but they don't know that they are fools for trying."