-Коя си ти?!

- Нима имам избор?! И а те ударя ти отново го правиш... Нима мога да имам каквото и да е било доверие в теб, при положение, че постоянно се държиш като задник? Мога ли да знам?

-Винаги имаш,но ти избираш да ме целуваш следователно го искаш,харесва ти.Нищо не може да ме спре пожелая ли да вкуся устните ти отново,не че би ме спряла,признай си че ти харесва да го правя.Може ако успееш да ме предразположиш да се държа по-мило с теб.Можеш и го наеш,нима ще ми кажеш че не усетихме и двамата какво изпита тялото ти в мига в който устните ни бяха слети в едно.

- А не трябва да ми харесва и не трябва да се случва нищо подобно. Каквото и да съм усетила е било моментно и не трябва да е така, а сега ще е добре наистина да се отдалечим един от друг..

-Не трябва защото ти го спираш,пусни го и ми кажи дали го искаш ..признай си поне пред мен,че на теб не по-малко от на мен ми харесва да усещаме близостта на другият,сливайки усти едни с други изпитвайки нещо приятно и за двама ни.Моментално или не то съществува дори в момента,усещайки че не можем да се разделим..не желаем да го правим правейки те още по-изкушаващо сладка.

- И да ми харесва и да ми харесва да си близо до мен, не трябва да е така, не може да е така.. Не мога да го сторя.. има неща, които просто не ми позволяват подобна близост. И нея не трябва да я има. За всички нас, ще е най - добре да се придържаме към само и единствено професионалните отношения, които не трябва да бъдат смесвани с други. А и баща ми никога не би одобрил подобно нещо..

-Защо да не трябва?!Защото не съм твой тип ли?!Какви неща не ти го позволяват,защо нима не си способна да се бориш за своите желания?Не ме интересува мнението на баща ти,а твоето..ти искаш ли го..искаш ли отново да усетиш устните ми по своите?

- Не съм казала подобно нещо, не съм казала че не си мой тип.. Мога да се боря когато трябва, но просто ... И да го искам не мога, не трябва да си позволявам подобни своеволия... не мога да предам ценностите на семейството си. А това тук.. е само разсейване

-Значи съм точно твой тип.Но просто те е страх да не сгрешиш ли?Ценостите на семейството ти нямат нищо общо с нас..с това тук...с онова което искаме да се случи,защото те не са фактор..спри да се боиш..

- Грешката също няма нищо общо. Напротив има много общо, всичко това ще ни пречи, няма да вземаме правилните решения.. Ужасно голям фактор са, по никакъв начин не мога да си позволя да излагам семейството си, а всичко този момент.. всичко това е едно голямо разсейване..

-Оревдания,можем да взимаме решенията си правилно с това което имаме по между си,то не ни пречи с нищо не го ползвай като извинение не работи.Изобщо не ги излагаш,моето семейктво също е добро и високопоставено,вашите ще се радват да имаш отношения с някой като мен..разсейването е вазимно,но е толкова приятно,че не можем да го спрем или греша?!

- Напротив, защо няма да си съсредоточен, винаги ще мислиш първо за безопасността на другия, а не за това как правилно да постъпиш. Не знам колко знаеш и какво ти е казал баща ти... но именно заради вашето семейство съм тук, а ти си от онези импулсивни ловци, които не спазват правилата, нима смяташ че баща ми би одобрил? Приятно е ... но нима трябва да му се оставим?

-Възможно е,но нищо няма да пречи на работата ни дори това да мислим първо за другият,работата ни ще си е работа личните отношения ще са нещо отделно,не може заради нея да се отказваш от всичко.Знам защо си тук,баща ми е казал защо си тук,може да съм импулсивен и всичко останало,но съм и един от най-добрите по-добра партия от мен няма да намериш.Да,нека му се оставим,нека да видим до къде ще ни отведе всичко това.

- Не може да смесваш всичко това и двамата го знаем, нещата вървят ръка за ръка. Според мен все още не си наясно, но както и да е . Това да си именно импулсивен може да коства главите и на двама ни.. а това не те прави най - добрата партия, колкото и да си добър. Според мен само до проблеми.

-Дори така да е,дори да мислим първо за другият пак ще е по-добре отколкото да страдаме за това ,че не можем да сме заедно.Тогава ми го разясни,разясни ми защо си тук.Това че съм импулсивен няма да повлияе на връзката ни,няма да ризсувам главата ти,бъди сигурна в това.Или до нещо много по-приятно...ако позволиш ще ти покажа колко приятно може да е всичко това.

- Нима би страдал от факта, че не можеш да си с мен? По последни данни, ме обявяваше за некадърно малко момиченце. Това е нещо, което не мога да сторя.. неща, които не са моя работа да кажа и са на баща ми. Да не би да си способен на това да имаш връзка?!

- Смятам, че първо е рано да ми показваш това, второ.. мисля, че не е мястото за подобни действия..

-Възможно е..в този живот всичко е възможно,кой знае може да ми покажеш,че не си малко момиченце.Тайни..не е добре да знаеш.Може би..нима ти не си?

-Защо да е рано?!Искаш първо да излезем на среща ли?!Права си..мястото не е най-подходящо за подобни неща,но е достатъчно късно за да няма кой да ни безпокои или те е страх или по-скоро срам да те видят тук с мен в подобна светлина.

- Мхм... или просто си привлечен. Не са мои неща, за да ги споделям. Може и да съм готова, знаеш ли?

- Защо не? Може би и така ще ми покажеш, че не съм просто поредното ти завоевание. И все пак, не е правилно, а и както вече споменах е рано..

-Възможно е да съм,нима смяташ че не можеш да ме привлечеш към себе си ли?!Да събудиш нещо в мен което не съм изпитвал до този миг.Ако си готова защо не влезеш в подобна връзка..с мен?

-Добре,в събота ще ходим на дискотека ела с мен.Бъди моята дама.И те е срам от това да те виждат с мен..схванах намека ти.

- Не смятах, че е възможно... с всичко онова, което показваш самия ти.. В подобно връзка? С теб? Нима наистина това искаш?

- Прословутата дискотека.. Добре, ще го сторя. Не ме е срам да ме виждат с теб, нима може да има такова нещо?

-Защо не?!Ти не го ли искаш?

-Прословута и друг ли ти е казал за нея?Добре,среща значи.Може би щом не искаш да правим нищо,да спрем и с целувките или може би ще се съгласиш да се усамотим двамата.

- Мога и да го пожелая.

- Да.. Руби, прекалено настоятелна е. Нека е среща тогава. Ами... нима те ти пречат? Нали се разбрахме, първо срещата, а след това усамотяването.

-А сега желаеш ли го?!

-Руби?!Точно с нея ли се сприятели? Нима не искаш да е среща?На мен не ми пречат,не е нужно да правим нещо по-различно от това тук но поне няма да ти е некомфортно,че някой може да ни види.Или те е страх от онова което може да се случи,ако дойдеш в стаята ми?

- Да..

- Защо?! Не виждам нищо лошо в това.. Искам, нали аз си я пожелах. И да ни види, пак казвам, че не ме е срам, а може би ти не искаш да бъдеш видях от някоя от завоеванията ти и да бъдеш спипан.. с друга? Дори и да дойда в стаята ти отново нищо няма да се случи.

-Тогава какво чакаме,да го сторим?

-Да кажем,че с нея не винаги сме били приятели,но не е лош човек.Така е и ще си я получиш,първата ни среща.Не ме е срам изобщо,другия нямам единствено с теб съм..други не ми и трябват,нима ревнуваш от тях?Знам,няма да го сторим щом не желаеш,искаш ли да отидем?

- Стига да го желаеш...

- Не ревнувам, дори и не знам защо мислиш така.. и все пак, не ме и притесняват, въпроса беше дали теб не те. Нека отидем, тогава.