-Коя си ти?!

- И си сигурен, че вече не съм говорила с тях, защото?

-Защото щяха да ми кажат за новото момиче и голямата й уста.

- А не мислиш ли, че не всичко е за твоите уши?

-Не,всичко е за моите уши все пак съм някой тук,а ти...обикновено момиче.

- Разпитай родителите си тогава отново, коя съм, чия дъщеря съм и защо съм тук, а след това отново си отвори голямата неспирна уста и отново кажи колко обикновена съм, аз.

-Дори и няма да си направя труда за малка и незначителна,кукла като теб.Прекалено маловажна си,а сега ти намали самочувствието си преди първият изпречил се демон на пътя ти да развали прическата ти или счупиш някой нокът.

- Още по - добре за мен, продължавай в същия дух, а оценката ти ще пада все по - надолу. Дали ще си счупя нокътя не е твой проблем, а между другото кукла.. можеш да казваш само на заобикалящите те женички.

-Ти не си никоя за да ме оценяваш.Демек на теб защото в момента ти си до мен чудейки се как да привлечеш вниманието ми,но няма с какво да ме спечелиш,а простият ти задник определено не помага.

- О, нима?! Това е за мен да знам, а за теб тепърва да научаваш, явно не си толкова важен, за да те информират за всичко. Твоето внимание е най - малкото, което ме интересува. И започни да си мериш думите.

-Ще видим кой на какво тепърва ще са научи тук,само внимавай като приземят самочувствието ти да не си удариш главата,защото много скоро ще бъдеш научена на възпитание и уважение.Дали?!Защо,какво ще ми сториш,ще ме удариш с кльощавите си ръчички ли или ще се оплачеш на татко точно като някое малко момиченце?

- О, когато вашите разберат как си се държал с мен, твоето самочувствие ще бъде забодено с главата надолу. А в следващия миг, ще мълчиш като малко послушно паленце. Това, което аз ще сторя не е твоя работа.

-Ще видим или ще ти бъде казано да се научиш как трябва да са държиш с членовете на нашето семейство и че прекаленото високомерие не се толерира, не си ли добра не ставаш и точка. А по всичко изглежда,че зад голямата уста не се крие голям талант.

- Надявай се, за всичко онова, което в момента се опитваш да кажеш. А аз ще отида си оправя багажа. Хубав ден да си имаш, господин самочувствие.

-Хубав ден и на теб,малката ще те наблюдавам да знаеш.

- Ти си този, който ще е наблюдаван..
***

- Ти какво търсиш тук?

-Каквото си искам,не смятам че ти дължа обяснение.

- Предвид, че си в моята спалня, смятам че ме засяга.

-А това ли било?!Притеснява те че може да открия нещо нередно за теб ли?

-Няма какво да откриеш. Но пък, мразя да ми ровят в нещата, нито пък това обяснява какво търсиш в стаята ми.

-Дали?!Може и да има нещо скрито тук,кой знае.Трябва ли да ти давам каквото и да е обяснение?!

- Да, след като се намираш тук, ще ти се наложи,

-Е не смятам да ти давам каквито и да е било обяснения,пък и тършуването в чужди вещи на хлапачка като теб не е по моята част.

- След като не тършуваш какво търсиш тук?

-Търся те очевидно,какво друго мога да правя.

- И ме търсиш, защото?!