-Коя си ти?!

- Нали трябва да държим на това, което сме се разбрали, а до събота има време. Да не трябва ли?

-Така е,за това ти предлагам само да спим заено,без нищо повече.Да,защото ще го свърша днес,а не бива.

- Добре. Тогава е препоръчително да си намерим занимание.

-Ще те очаквам.Нима не можем да се занимаваме заедно?!Уж не те бе срам от мен.

- Имах предвид, ако искаш да си намерим общо занимание, а не че ме е срам от теб или искам да се разделим

-Нима в момента нямаме общо занимание?!Или може да искаш да те науча на нещо което не знаеш.

- Това занимание води само до изкушения и желания. Нима и какво според теб не знам?

-Които не бива да си позволяваме до събота?!Много неща,ако питаш мен има на какво да те науча.

- Виж и как сам добре знаеш. Нима?

-Знам,но е трудно да се отделя от теб.Приятно е да си в обятията ми.Да,нима смяташ,че няма на какво да бъдеш научена ли?

- Трудно, но не възможно. Мисля, че обучението в Идирис е на много по - високо ниво, не се обиждай..

-Може би..нима ти искаш да прекъснем приятното ни прекарване тук вършейки други неща?Аз също съм ходил на обучение в Идрис,така че перфектно знам какво е,но полеви условя нямаш,а ти едва ли си напускала удобството на бюрото си.

- По - добре да го прекъсна и да не се изкушаваме. И смяташ, че полевите условия биха бил наказание за мен?

-Нима те изкушавам?!Опреселено,все пак често ще си с мен навън трябва да знам колко точно те бива в това начинание.

- Определено, а това не е добре нали? Нима се съмняваш? Пък и не го намирам за наказание.

-Зависи от гледната точка,ако го желаем не е лошо.Може би минъничко.Нима,може би трябва да се постарая повече.

- Няма да ти се получи. А не би трябвало. Нима държиш да ме накажеш накажеш..

-Нима?!Мога да съм много убедителен.Определено,но ще е след събота за да е заслуженото наказание,което трябва да ти дам.

- И все пак не мисля, че би бил убедителен с мен. Или пък го желаеш, а след това ще ме сравниш с всяка минала през кревата си? И практиката ми няма да има нищо общо с наказанието ? Жалко.

-Съмнения ли долавям?!Знаеш до какво ще доведе това.Нима смяташ,че ще те сравня с предните си жени ли?!Обиждаш ме!Има,но сега не е време за това че ще те изкуша.Защо?!

- Нима? Не мисля, че ще доведе до каквото и да е било... няма да го сториш.. защото ще ми покажеш, че не трябва да се съмнявам, нали? Не, шегувам се.. не искам да те обиждам. Значи ще ме накажеш по друг начин, а бях решила, че ще е свързано с полевите условия.

-Няма да го сторя защото ти обещах,а аз държа на думата си иначе в противен случай още снощи щеше да усетиш какво е да си моя.Надявам се,защото не бих те сравнил с другите,знаеш че си различна.Мога да те накажа и по двата начина,първо на полеви условия,а след това и на креватните.

- Знам, и ти знаеш, че ти вярвам. Така и това също знам. Не вярвам, пак казвам нищо на полевите условия не би било наказание, а за останалото има време.

-И трябва да ми вярваш,няма да направя нищо което ти не желаеш.Не си била на обучителна мисия с мен,ще ревеш накрая.

- Е сам виждаш, че ти се доверявам. Аз все си мисля, че нямам нужда от обучителна мисия.