-Коя си ти?!

-Нима някой ревнува?!Не съм..с нея не..тя е как да кажа..забранена.

- И как реши, че ревнувам? Просто питам. И как знаеш като не си? Забранена?! Как така забранена?

-Лицето ти те издава,ревнивката ми.Чувал съм това онова за нея.Да кажем,че някой друг има поглед върху нея и не бива аз също да имам ако се сещаш какво имам в предвид.

- Не те ревнувам. Тук се носят явно всякакви слухове, кой знае какво ще чуя за себе си. Мхм.. разбирам.

-Нима?!Поне малко?!Само хубави неща,естествено.А и вече погледа ми е насочен върху друга.

- Само мъничко? Може би. Мога само да си представя какви са хубавите работи. Така ли? Не бях забелязала.

-Само мъничко?!Толкова ли заслужадавм?!Ако имаш голямо въображение може.Нима?!Дори че цяла нощ бе до мен.

- Нима имаш желанието да те ревнувам. Не искам дори и да си го представям. Знам ли? Може да е за някоя друга.

-Може би малко,знаейки че не съм ти безразличен.Не правя само лоши неща,сопкойно.Нима смяташ,че бих искал друга?!И да искам да закусвам с друга,щом ти си до мен.

- Но ти не си ми безразличен.. Дали? Не знам, можеше и да не ме искаш изобщо, нали се сещаш, до вчера си мислех, че не можеш да ме понасяш.

-Дали?!!Нищо не си казала за да знам че не е друго яче.Не,не се сещам изкажи се по-директно.Определено не разчиташ знаците правилно.

- Смяташ ли, че щях да остана с теб нощес ако ми бе безразличен? Казах ти го, че до вчера ме мразеше, а сега казваш, че не съм разчитала знаците. И какви са тези знаци?

-Съмнявам се,но както ти каза предното ти държание по нищо не показваше симпатии към мен.Един мъж може да каже много и да стори много за да привлече нечие внимание.Никога май се си била ухажвана ми се струва.

- Тогава защо мислиш, че си ми безразличен? Ако на това, да ме обиждаш викаш ухажване, значи не са ме по този начин.

-Не съм казал че съм.Също е начин за привличане на внимание и като гледам доста успешен.

- Нима смяташ, че ако ми беше безразличен щеше да подейства?

***

- Тръгна си, защо?

-Съмнявам се.

***

-Нима имаше защо да оставам?!

- А нима нямаше? Какво има?

-Не,нямаше.Момичето с което трябваше да съм беше с очевидно по-приятна от моята компания.

- Изобщо не знаех какво е намислила Руби.. не знаех, че ми е уреждала среща или каквото и да беше това.

-Това не те оправдава, можеше да го разкараш, но не ти предпочете да останете заедно. Е стойте си заедно, щом искаш. Върви при него.

- Не е така, опитах се да го разкарам. Опитвах се да се отърва от него, но той беше толкова досаден. Исках да съм с теб, да не си мислиш наистина, че компанията му ми бе приятна?

-Виждаше се колко се опитваш да го разкараш, за това не спряхте да танцувате заедно и да му позволяваш да те докосва. Искала си го недостатъчно, по нищо не личеше да искаш мен. Всичко мога да си мисля след днес.....

- Не съм виновна за това, че той не ме пускаше, приятел е на Руби да го набия ли трябваше, за да ме остави на мира, Кейлъб. Напротив не съм му дала да ме докосва.. ти за каква ме имаш наистина? Какво си мислиш, че ще скачам от креват в креват? Стига, Кейлъб, благодаря ти за доверието. Направо страхотно...

-Не е нужно два набиеш някой за да го отдалечиш от себе си,но не го стори колкото и да е нахален можеше да му кажеш,че не си сама,а едва ли си го казала.А уж не те бе срам да ни виждат заедно,вече всичко ми е ясно.Вече не знам какво да си мисля,уж искаше да изчакаме,да излезем на среща и накрая какво...беше с друг през цялото време,скрахотна среща.Сама си виновна,че доверието ни се клати,ако не бе с онвези..това нямаше да се случва сега.