-Коя си ти?!

-Да,след като ти не искаш да ми кажеш нищо той ще го стори,очевидно той повече от теб може да е честен с мен и да ми каже какво се случва с теб и защо ме избягваш защо ме лъжеш и прочие.Кога най-сетне ще си честна с мен,кога!?

- Единственото, което ще получиш от него да не мислиш, че ще е истина.. Казах ти го вече веднъж, колкото по - малко знае той за отношенията ни толкова по - добре, продължаваш ли ще ме върне с него.. Давай рови още.. Когато съм готова, не искам да те нараня Кейлъб, а ти точно това искаш от мен, да ти кажа нещо, с което ще сторя именно това.. не искам и не мога по - добре да не съм напълно честна от колкото да ти кажа пълната истина.

-Още по-зле става като не ми казваш нищо,като ме държиш настрана от себе си нямайки ми грам доверие,за да ми споделиш какво става с теб.И ако ти не искаш да ми казваш нищо той ще ми каже,а и не разбирам защо баща ти да не е съгласен с връзката ни.Обясни ми защото започва да ми писва Миа,искам да знам истината поне веднъж бъди честа с мен.

- Искаш да знаеш истината? Шибаната истина е в това, че баща ми ме изпрати тук, за да оценя работата на семейството ти, да дам своята оценка дали те са достатъчно добри в работата си, за да са на това положение на което са или Института има нужда от нов ръководител. За това съм тук, а аз... аз като глупачка се влюбих в теб и не мога да си върша работата, защото не желая да го сторя, за това той е тук.. защото аз не сторих това, което той желае от мен, като нищо ще ме върне обратно със себе си в Идирис, ако разбере причината, за неподчинението ми и защо не съм свършила една едничка проста задача. Сега по - добре ли се чувстваш като знаеш истината?? По - леко ли ти стана ? Защото на мен не.

-Дошла си с идеята да предадеш семейството ми?!Да разрушиш това за което са се трудили толкова много години?!Как си могла да го сториш,що за човек си?!Не мога да повярвам,че си способна да го сториш...и на всичкото отгоре искаш да повярвам,че ме обичаш?!Нима?Нима ме обичаш а си предала семейството ми,колко от чутото тук е достигнало баща ти?!Колко пъти си натопила родителите ми които те приеха като дъщера отнасяйки се добре с теб.,аз се влюбих в теб като пълен глупак.Слуховете са били верни,а ти ме излъга каза че нищо от това не е истина.Лъжи,,само лъжи са излизали от устните ти...не знам дали мога да ти вярвам за нещо...туко виж любовта ти е също толкова лъжовна както всичко друго около теб,използвайки ме за да не те заподозре никой.Нямам думи за постъпката ти,Миа това е нещо което не съм очаквал от теб...разочарова ме..много.Доволен съм че най-сетне се разбра че съм глупак влюбен в лъжкиня.Надявам се ти да се чувстваш добре,защото туко що разби сърцето ми,Миа.

- Нима можех да ти кажа, когато ще реагираш по този начин? Нищо не е достигнало, защото се влюбих в теб... нима смяташ, че той просто хей така е дошъл тук, за забавление, за да ме види ? Не, тук е защото аз мълчах през цялото време. Не съм искала да те нараня, нито съм искала да те лъжа, не предполагах, че ще те обикна ... но нали за теб и това е лъжа, но не е така.. никога не съм те излъгала за чувствата си, нито за отношенията ни... Не съм искала да разбивам сърцето ти.. но явно точно това сторих, а сега предполагам, че ще е много по - лесно след случилото се когато си тръгна.. Защото точно това ще се случи, аз мълча, не съм му от полза тук.. В мига, в който си тръгне аз ще си тръгна с него..
Така няма да ти се налага да ме гледаш отново.

-Ако ми беше казала еднага весто да ме лъжеш може би нямаше да реагирам така,но лъжите ти...добре знаеш,че мразя да ме лъжат,а ти стори точно това,гледаше ме в очите и ме лъжеше без да ти пука след това колко ще боли.Не си искала но ме нарани,нара ме така както не съм и предполагал че точно ти ще го стори,жената на която разкрих сърцето си,а тя ме излъга,не можа да е честна с мен и да ми разкрие тайната си.Колко пъти те умолявах да ми споделиш,да ми кажеш какво става но ти предпочете лъжите,Миа предпочете да ме излъжеш и ако това е любов здраве му кажи.Нима нищо не си му казала,нима идва тук да те проверява?!Защо ти е да го правиш,защо не си свършила работата си до край все пак разбитото сърце да си е заслужавало.А да обикнала си ме...дали,откъде да знам,че е исткана,откъде да знам че не е поредната лъжа с която искаш да замажеш очите ми,кажи ми откъде да съм сигурен в чувствата ти?Не ми пука какво смята да прави баща ти дали ще се връща в Идрис или не,но ти няма да напуснеш нито стаята,а още по-малко Института преди с теб да се разберем,преди най сетне да свалиш маската си и да разбера кое е момичето зад нея,да разбера кое е лъжа и кое не,няма да те пусна да си идеш,разбери го.Колкото и да съм ти бесен няма да те пусна.

- Напротив пукаше ми, за това предпочетох да не казвам нищо, но ти не можеш да спреш да ровиш и ровиш докато сам не се нараниш, докато сам не пострадаш от всичко, което щях да ти кажа. Нима смяташ, че Консула ще дойде просто хей така в Института? Стига, Кейлъб по - умен си от колкото се правиш. Знае, че не съм си свършила работата, не знае какво става тук, нима смяташ, че ако аз не му кажа, той няма да разбере сам? Защото те обичам, защото препочетох да ме накаже накрая, пред това да предам теб или семейството ти, ето за това не си свърших работата. А сега колкото и да не желаеш да ме пуснеш или да искаш да ме задържиш тук, той ще ме вземе обратно със себе си, защото аз вече работа тук нямам, още по - малко след като ти непрестанно го разпитваш за мен, показвайки му точно онова, което иска да види, показвайки му причината да го предам... Единственото, което криех от теб го разбра вече, не съм крила нито себе си, нито това което съм.. още по - малко чувствата си.

-Как да спра след като перфектно знаех,че става нещо с теб,а ти отказваше да ми кажеш оставяйки ме да смятам,че желаеш да се разделим.не,няма да дойде,но ти си му дъщеря в крайна сметка,която ужким имала нужда от повече опит,не имала си нужда да ни издадеш на Клейва,да предадеш семейството ми,искала си да им отнемат поста и Института за който са жертвали всичко наистина се чудя как си се съгласила,как са промили мозъка ти до толкова,че да го сториш не знам,наистина не знам какво да ти кажа.Мнжого трудно ще го разбере и двамата сме наясно,прекара достатъчно вереме за да остановиш,че тук се подкрепяме и никой няма да ги придаде.Обичаш ме...ако ме обичаше нма да ме лъжеше,чевк не лъже любимия си,Мия не го лъжеш в очите това не е любов.Нима искаш да се върнеш в Идрис?!Нима толкова малко значи всичко за теб щом тъй с леса ръка искаш да си идеш и да продължиш да си покорното кученце на баща си...а смятах че си различна,борена,но това явно също е била поредната лъжа...щом искаш върви си няма да те спирам,но тръгнеш ли си сега,тръгнеш ли с баща си забрави за мен.

- Да с тази цел дойдох, но в мига в който се запознах с теб.. В мига, в който се влюбих в теб, целта ми се промени, исках да сме заедно.. не искам това. Не исках да те лъжа, но нямах избор. Нямах избор какво да сторя, но не съм казала и дума срещу вас, той за това е тук, защото именно не му казах нищо за вас. Защото те обичам, за това и не исках да ти кажа, да те нараня.. Не искам да се връщам в Идирис, Искам да сме заедно, но той ще ме върне там, нима мога да се боря срещу него. Всичко значи много повече от колкото предполагаш, не искам да си тръгна, искам да съм с теб, да сме заедно.

-Дали да ти вярвам,че нищо от станалото тук не е напуснало пределите,дали мога да ти вярвам,че любовта ти е толкова силна,че може да прекрачиш заповедите на баща си и да предпочетеш да опазиш мен и семейството ми?!Не знам дали мога да го сторя,не знам какво да мисля,но знам че въпреки всичко това мое глупаво сърце те обича и в момента стада от лъжите ти,но наистина не знам какво да ти кажа,само знам,че ме разочарова безкрайно много.Но го стори,нарани ме дори и да не си го искала,тази истина тази тайна ранява повече отколкото мислиш,трябваше да ми кажеш от самото начало,трябваше и нямаше да стигнем до това положение.След като не искаш остани тук с мен,нека заедно се преборим с всичко което ни се случва,не позволявай на баща си да ни раздели,въпреки лъжата ти не мога да те пусна да си идеш,не мога.Гневен съм ти,боли ме от всичко,но въпреки това искам да си тук до мен.

- Може да не ми вярваш, но дума не е излезнала от устата ми. Не можах да го сторя и не го направих. Нима нямаше да стигнем до това положение? Отново щяхме да сме така, отново щеше да те заболи, а не исках да става така. Не искам да съм никъде другаде освен тук с теб.. Искам да сме заедно, искам да остана тук с теб, въпроса е че не съм сигурна дали ще ми го позволи... страх ме е от това което ще се случи.

-Как да ти вярвам?!Как да повярвам,че ми казваш истината и родителите ми няма да бъдат отстранени?Кажи ми как и ще ти повярвам.Нямаше да ни боли толкова,нямаше да се налага да ме лъжеш,връзката ми нямаше да пострада толкова колкото сега,съмнявайки се в честността ти и кога няма отново да ме излъжеш защото така щеше да е по-добре за мен.Остани,остани при мен и заедно ще убедим баща ти да останеш при мен....не си отивай,Миа...боли ме,но те обичам и не мога да те пусна.

- Искам... искам да поправя всичко това, но знам, че няма да е толкова лесно. Знам, че те нараних и те боли, знам че няма да ми повярваш, че не бих го сторила отново. Но не бих го направила не бих те наранила отново.. Нима мислиш, че заедно ще успеем, че точно заедно ще го убедим? Аз също те обичам и не искам да съм далеч от теб, не искам да се връщам там.

-Поправи го,поправи онова което разруши като ми покажеш,че любовта ти не и илюзия или поредната лъжа в живота ти.Възможно е,само ако се борим заедно ще успеем,нима предпочиташ да се борим по отделно или да се разделим?Остани,тогава просто остани при мен и ми докажи,че нищо от случилото се между нас не е лъжа.Остани или си върви,вземи решение тук и сега,избери страна.

- Любовта която изпитвам към теб никога не е била лъжа, това е най - истинското нещо в живота ми. Не искам да се разделяме. Не мога да избера различно, освен теб и това да остана. Никъде няма да ходя.

-Знам..надявам се да е така,това което изпитваш да е истинско и наистина любовта ни да е нещо специално за теб.Макар всичко ме правиш безкрайно щастлив с избора си....


-Обичам те,Миа...

- Повече от колкото предполагаш. Нима мога да избера друго и да съм далеч от теб.

-Колко кажи ми.Надявам се че не,надявам се винаги да избираш мен..въпреки че боли от лъжите ти не мога да спра да те целувам,побъркваш ме ще полудея,Миа.

- Ужасно много. Мислех, е ще боли по - малко когато не ти кажа, не съм искала да те боли или да те нараня, дори не предполагах, че мога да се влюбя в теб..

-Толкова,че да избереш мен пред собственото си семейство.Знам,аз съмият не съм предполагал че мога да се влюбя точно в теб,в дъщерята на Консула,но ето че се случи и сега колкото и да си разбила сърцето ми не мога да стоя далеч от теб,осъзнавайки колко много те обичам и как дори това не може да ни раздели.

- И го правя, избирам теб, макар и да знам какво може да последва от това.. притеснява ме само, че той ще направи всичко, за да ме върне обратно, Кейлъб.. Кълна се, че никога не съм искала да те нараня.. не съм, но ето че го сторих, надявайки се, именно на това, че ме обичаш достатъчно, за да не се разделим..

-Няма да му позволя да те отдели от мен,ще сторя всичко по силите си,но ти няма да си тръгнеш от тук оставяйки ме сам.Вярвам ти,няма нужда да се кълнеш,любима чувам сърцето ти как бие в този миг и това не може да е лъжа,то не ме лъже знаейки че ме обичаш тъй както аз теб.Любовта ни може да се пребори с всичко.Няма да се отървеш лесно от мен.

- Може да не му позволиш да отдели мен от теб, но теб от мен със сигурност, Руби ми каза за мисията на която държи да отидеш точно ти, а на мен не е казал нищо. Аржентина, сериозно ли Кейлъб? И никога не би могло да те излъже, няма как да го стори и ти много добре знаеш това. Не искам и да се отървавам от теб...дори и за миг..

-Руби откъде знае за нея,та днес баща ти ми каза за нея и смятам да приема и да се докажа в очите му,че съм достоен да съм с дъщеря му.Знам..знам че не би ме наранила,прости ми за по-рано днес но лъжата е нещо,което мразя.Не се отделяй от мен,остани с мен...