-Коя си ти?!

-Тогава защо й го позволяваш?!Съмнявам се тя да го хареса бо е много опасно ако разбере какви ги вършите.Знам,но все с нещо ще са ти полезни,все пак мисля че сама установи,че са добри хора и ще ти помогнат винаги.Според мен само гадае,но ако не отида ще разбере и може да те заведе къде ли не и аз няма да мога да те открия,не искам да се случва.

-- Тя си го е навила на пръста, не мога да я разубедя, знам и го казах, но не ме слуша. За това я оставих да прави онова, което сметне за добре. Знам, но все пак не искам да ги замесвам в каквото и да е било.. да не им създавам допълнителни проблеми с него и без това знаем каква е целта му. Той така или иначе може да ме отведе и без да отидеш и да отидеш.. Не знам... просто не знам.

-Ще си изпати да знае и ти покрай нея.Знаем но каквото и да е намислил те никога няма да позволят да пострадаш,особено като знаят колко си важна за мен.Надявам се да не стори или иначе не отговарям.

-И все пак нужно ли е да хвърляш,най-добрата си приятелка в леглото на баща си за да узнаем плановете му.Аз също се надявам,не знам какво бих сторил ако те отделят от мен.

- Казах й да не го прави, но тя не ме чу.. Искаше ми се да е друго яче.. Не искам да ни разделя.. Но.. но той има доста планове не само за мен, но и за теб.. тази мисия, е само първата му стъпка.. Освен това е решил да те преназначи в друг град.

-Ама и тя е една..ще говоря с нея само ще ни навлече проблеми това момиче.И няма няма да ни раздели,обещавам ти.Какво?!Планове та теб и за мен?!Какво значи това?!Аз няма да отида в друг град а и нашите няма да го допуснат сигурен съм.

- Не съм сигурна, че ще ни навлече проблеми, притеснява ме, че ще навлече на себе си. Не знам .. наистина това не знам, но съм сигурна, че нищо от това, което е намислил няма да ни хареса. Но той ще поиска преназначаването ти, а това дори и родителите ти не могат да спрат дошло от горе..

-Да се надяваме,че няма иначе ще трябва да я измъкваме от собствената й каша.Със сигурност няма е нищо добро,но не биваме да мислим най-лошото ще се оправим някак си.Не ме интересува аз няма да напусна дома си и да оставя баща ти да ни разбели,не ми пука ще се боря с всички средства за нас.

- Знам, но нищо не можем да сторим, опитах се да й кажа да не го прави, но тя чак иска да се промъкне в стаята му. Дано да си прав, защото няма да мога да седя далеч от теб. Само ме е страх да не измисли нещо по - лошо..

-Тя е луда той ще я убие ако я види там.Аз също не искам да се разделяме и няма да го допуснем,успокой се.

- Или ще загуби руните си, а може и в Гард да я хвърли, не знам. Опитвам се, но това не ми дава мира, Кейлъб.

Напълно възможно е,баща ти е непредсказуем.Знам,усешам как напрежението те убива но не бива да му се поддаваме,вае пак знаеш че няма нищо което да ни раздели.

- И не е никак малко. Знам, но никога не можем да сме сигурни в баща ми.. И все пак обещай ми, че ще внимаваш/

-Щом сама се е предложила ние нищо не можем да сторим.Обещавам ти,любима ще внимавам и ще се върна при теб не се притеснявай,колкото и да иска баща ти няма да успее да ни раздели.

- Надявам се да си прав и всичко да е наред.

-Ще е ще видиш,а сега ми кажи имаш ли малко време за нас или ще се връщаш да рапортуваш пред баща си.

- Може и да имам мъничко свободно време.

-Само мъничко ли?

- Зависи, за какво ти трябвам.

-Според теб за какво си ми?

- Знам ли?! Трябва да попитам, за да съм сигурна.

-Предположи и ще ти кажа дали си познала,но не познаеш ли ще ми изпълниш едно желание.

- Да не би да заприличах на златната рибка.

-Напълно възможно е,въпреки че тя едва ли е толкова сладка колкото теб.