rp-directory
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 10 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 77, на Пет Дек 25, 2020 6:33 pm

 :: PLOTS :: Mob City :: Герои Предишната тема Следващата тема Go down
There's gotta be another way out
Arthur Moran
Arthur Moran
Arthur Moran
FC : DOMINIC SHERWOOD
Група/Раса/Класа : NEW YORKERS
Summary : NEW YORKERS
Брой мнения : 956
Join date : 03.12.2020
Arthur Moran
Чет Дек 03, 2020 7:05 pm
Arthur Moran
NEW YORKERS 29y.o.  DOMINIC SHERWOOD

I've been stuck in a cage with my doubt

Борба

Борбата бе нещо присъщо за Артър още от ранна детска възраст. Като дете израснало в дом за деца лишени от родителки грижи, добре му бе позната борбата. Въпреки че бе само дете, тогава той едва се учеше на тази своя борба, на това да не се предава и да решава всичко сам и да не разчита на никой друг. Да решава проблемите си с юмруци, което следователно му носеше проблеми в дома и често беше наказван. Не веднъж бе бягал от дома, не веднъж бе осиновяван, но осиновителите му бързо се отказваха от него заради буйният му нрав. Той бе лош, непокорен и не зачиташе никой. Бе ядосан на целият свят и си го изкарваше на всички. Дори и на онези които искаха да му помогнат ,но той не искаше помощта им. Той можеше да се справи и сам.

Едва го издържаха в последният дом, тъй като сменяше и домовете често. Едва изчакаха да стане на осемнадесет години и нищо че нямаше пълнолетие те го изгониха а и той и сам искаше да напусне. Не искаше да прекара и минута повече там.

Без изобщо да се притеснява как ще се бори с живота си младото момче бе напуснало дома и се запъти към най-близкият град. А именно Ню Йорк. Там искаше да живее и да работи. Той виждаше потенциал в този град, привличаше го и не знаеше защо. Може би защото имаше едни осиновители от там и когато бе живял в града му хареса. Харесаха му хората, опасността която дебнеше зад всеки и ъгъл и бандите естествено. Като момче което използваше юмруците си вместо главата си той добре знаеше с кои хора трябва да се забърка. И го стори без да му мигне окото той започна да се върти с всякакви банди и пропаднали хора. И вместо да се издига в обществото той стоеше скрит в мрака. Харесваше му и  не смяташе да се показва. Вършеше всичко от обири до убийства. Артър не познаваше граница, щом имаше пари и жени нищо друго нямаше значение. Е добре и алкохола. За тези три неща живееше.

Но не можеше просто да е бандит, защото с времето започна да използва мозъка си. Не искаше вече мизерната си квартира, искаше нещо по широко. Започна да взима повече за работата си но с всеки удар полицията му дишаше във врата .За това и русокосият мъж си намери алиби. А именно си намери работа като треньор в един фитнес. Така успяваше да замаже поне малко очите на тъпите полицаи и да продължи с тъмните си далавери и схеми.

Артър никога нямаше да се промени.

la hija del diablo
Върнете се в началото Go down
Гост
Гост
Гост
Гост
Чет Дек 03, 2020 7:15 pm
Добре дошъл!
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1
Идете на: