-Ако търсите баща ми не е тук,излезе по работа.

И това е достатъчно да ме осъдиш.

-Не те съдя. Предпазвам се. Това предполага да не се доверявам на всеки, който познавам от едва петнадесет минути.

Не,сърахуваш се и има разлика.Но както и да е не насилвам хората да ми споделят ако искаш го стори твоя воля.

-Няма разлика, без значение как ще го наречеш. Водя опасен живот и ако наистина работиш за Шапиро, трябваше да знаеш, че споделянето е риск. Риск, който хора, като мен и Василий не могат да си позволят да поемат.

-Знам повече отколкото предполагаш и това не значи че всичко е опасно,но вие толкова се се вкопчили в тайните си,че не искаш да кажеш нищо.Но както казах твоя воля,не на мен нещо ми тежи на душата.

-"Тайни". Толкова проста дума. Така ли наричаш опасност от това да те гръмнат в някоя тъмна уличка, докато се прибираш?

-Не ме е страх дали ще го сторят или не.Даже ще ми направят услуга.

-Не всички искат да се самоубиват и мразят живота си.

-Може би,но не всеки е задължен да води живот който не иска.

-Дори не ме познаваш, а ме съдиш. Нямаш си ни най-малка представа какъв е животът ми, нито дали го искам или не.

-Не,не бъркаш се не те съдя не те познавам за да го прави и дори да те познавах пак не бих.Не съм такъв човек.

-Странно. Думите ти прозвучаха точно като съдене.

-Не, че има особено значение.

-Не съм целяла да ви съдя просто отбелязвам,че не всеки е длъжен да води живота който ме у наложен или поне така аз смятам.

-Предполагам.

-Животът, който водя съм избрал сам. И грешките са си мои. Както и идеята да съм предпазлив и да не се доверявам на всеки.

-Значи сте късметлия в такъв случай.

-По-добре, от колкото да живея по улиците на Сеул без препитание.

-Знам ли,може и да е по-добре а и може да не е.Въпрос на гледна точка.

-Щеше да пееш друга песен, ако някога си прекарвала детството си в дом и след като те изритат на улицата не можеш да правиш друго, освен да спиш по пейките на парковете.

-Възможно е,не е приятно това което ви е сполетяло,но не смятайте,че щом имате родител и покрив над главата си всичко е цветя и рози.Мрака е дори още по-страшен тогава отколкото навън сред нощното небе.

-Вярвам, че не е лесно да се работи за Шапиро. Но бих избрал това всеки ден, пред алтернативата да се върна назад. Привилегия е на вас, богатите, да вярвате, че живота ви е ужасен. Каквото и да е семейството ви, поне съществува. Поне знаете за него. Самотата е далеч по-лоша, когато наистина няма никой, който да познаваш под нощното небе.

-Не,не е никак лесно,когато си просто вещ в ръцете им,която ще изхвърлят в мига в която не им е потребна.И все пак с баща като моя е за предпочитане да съм сама и без компания.

-Нямаш никаква представа какъв е светът навън, нали? Мислиш си, че животът ти е ужасен.

-В Корея има хора, които биха издрали очите ти, за да имат покрив над главата си.

-Напротив имам,това,че бях затворена в клетката на баща ми не ми пречеше да опозна света и да искам да съм част от него,но не и от всичко това.

-Навсякъде има такива хора и винаги ще ги има,но това не значи,че живота на някой от моето положение по-добър само защото съм имала покрив над главата си.

-Напротив. Значи точно това.

-Идея си нямаш какво да водиш живот без избор,нали.И не не значи точно това ако трябва да сме честни,не всичко опира до финанси.